Categories
Театър

Граф Монте Кристо

Loading

Имах възможност да изгледам „Граф Монте Кристо“ на Младежкия театър, по драматизацията на Юрий Дачев и с режисьор Бина Харалампиева.

Можете да си припомните сюжета на романа в Уикипедия на български език или да го прочетете (или препрочетете) в Читанка. Ако го искате да го притежавате в домашната си библиотека, ето го в Ozone.bg – Том 1 и Том 2.

„Граф Монте Кристо“ не ми е някакъв любим роман, дори 1200 страници ми се струват протяжно и ненужно много. Не го харесах нито при първия прочит в училище (в превод), нито когато го четях в оригинал в университета. Вероятно трети прочит няма да направя, но това е друга тема.

Няма как да не ми е направило впечатление, че Бина Харалампиева в последно време поставя различни класически произведения. Преди години така правеше Стайко Мурджев. Ясно е, че в репертоарите на театрите трябва да има някакъв процент постановки по класически текстове, а те не са най-привлекателните за поставяне, но пък влизането в някакъв такъв цикъл от един режисьор също е леко странно и прилича повече на касичка за лесни пари, отколкото за сериозна отдаденост и изследване на теми. Но да се върнем на Граф Монте Кристо.

Зарадвах се, въпреки всичко, че романът е поставен на сцена и много исках да го гледам – за да видя как драматургично ще бъде събран и реализиран в рамките на представление, предназначено за младежката аудитория.

Оказа се хубаво представление – може би малко по-дълго, отколкото е нужно, но основните линии бяха запазени, удовлетворението от гледането на театър беше налице. Може би беше и една идея по-шумно. Не разбирам защо такава плеяда отлични актьори са накарани да викат. Обикновено виковете са израз на безсилие. Въпреки това се справиха отлично със задачите си. Всички, дори Калин Врачански, когото не харесвам особено. Койна Русева, Станка Калчева и Искра Донова бяха фантастични – съвсем очаквано.

Сценографията ми дойде малко странна и през цялото време имах някакъв проблем с нея, който не мога точно да определя какъв. Костюмите бяха чудесни – може би ми липсваше по някой цветен, ярък акцент, но и така си бяха много добри.

Забавлявах се, хареса ми. Въпреки дребните неща. В крайна сметка не е шедьовър, а и не е имало амбицията за такъв. Хубаво представление за гледане и отлично прекарване на вечерта.

Categories
Театър

Бел Ами – Искаш ли да чуеш как тупти сърцето ми?

Loading

Когато видях в програмата на Сцена на кръстопът 2016, че присъства Бел Ами, въобще не се поколебах и го включих в избора си. Разбира се, чел съм поне два пъти Бел Ами – веднъж в оригинал и поне веднъж – в превод на български. „Бел Ами“ би трябвало да е част от учебната програма по литература за 10 клас, а аз съм прекарал немалко време в анализи на различни теми от произведението по време на часовете по френска литература в гимназията и университета. Доброто ми познаване на текста ми позволяваше да защитавам малкоизвестни и непопулярни тези тогава. Днес вече текстът е улегнал в мен дотолкпва, че да не ме пали да влизм в ожесточени дискусии (или поне така ди мисля, но може да ме пробвате), но въпреки това е достатъчно ярък, че да искам да видя различна гледна точка по него.

Считам за обидно да разказвам за сюжета на добреизвестно и познато литературно произведение – ще ми се да вярвам, че читателите ми са добре образовани и са чели романа (чшшшт, тихомълком можете да поправите пропуска). Не смятам и някакви анализи да правя на темите, сюжетите, героите, времето или на каквото и друго да било. За романа е писано толкова много, анализиран е от толкова много страни, героите са били подложени на не една щателна дисекция и изследване през годините.

Сценичната адаптация на романа на Мопасан е дело на Юрий Дачев и за мен беше любопитно да видя едновременно как текстът се трансформира от роман в пиеса, кои сцени и глави ще отпаднат, ще бъде ли добавено нещо ново, кои сюжетни линии ще бъдат запазени и доколко, кои ще бъдат съхранени и как тази пиеса ще бъде поставена и изиграна. Режисьор е Бина Харалампиева и постановката е част от репертоара на Малък градски театър „Зад канала“. За сценографията се разчита на Петя Стойкова, костюмите са на Петя Стойкова и Елица Георгиева, а музиката е на Асен Аврамов.

Не очаквах чудеса, по-скоро бях песимистично настроен – не е майтап работа да посегнеш на световна литературна класика и да я преобразиш за друг вид изкуство, без да нарушиш целостта, идеята… Отделно, че се стремя да отбягвам представления с преекспонирани и свръхупотребени артисти-мечки – Геро го гледах няколко дни по-рано във Вълци, a с Калин Врачански можеше и да се разминем… и щях много да съжалявам! Защото Юрий Дачев се е справил безупречно, внимателно е извадил от цялото основните сюжетни линии и герои и без да ги осакатява, е успял да претвори романа в двучасова пиеса. Бина Харалампиева пък е останала вярна на Мопасан и не се е поддала на изкушението да пренесе действието в друго време.

Бел Ами се оказа чудесно представление, което звучи много актуално, съвременно, познато. Без излишности, без да разчита на специални ефекти или редица модерни и съвременни похвати, за да привлича и задържа внимание. С много и отлична актьорска игра – просто трябва да видите туй чудо Василена Атанасова – разкошна. Съвсем заслужен Аскеер 2016 за ролята на Натали Валтер. Прекрасно изиграна роля, Василена е просто веднъж!

Василена Атанасова в Бел Ами

Луиза Григорова също беше чудесна, вече не я гледах предубедено като „оная от телевизора“, след като успя да промени мнението ми в „Евридика в подземния свят“. Млада и ефирна, създаваше усещане, че играе ролята си с лекотата на виртуоз, който изпълнява репетирано до безкрай произведение. Много ми хареса, ама наистина много!

Луиза Григорова в Бел Ами

Чудесно сценографско решение и изключителни костюми. Личи си, че всички са си свършили работата и са харесвали това, което правят – дори малките детайли са изпипани и дори в турне, по нищо не личеше ако са правени някакви компромиси заради особеностите на приемащата сцена.

Разкошно представление! Ако сте в София или по някаква възможност ви се отдаде възможност да го гледате – не го пропускайте.

Categories
Театър

Грозният

Loading

ГрозниятПознанството на режисьорката Василена Радева с немския драматург Мариус фон Майенбург довежда до поставянето на пиесата „Грозният“ за първи път в България. Премиерата е на 28 април в Театър „София“.

Постановката е на Василена Радева, сценографията и костюмите – на Владимир Славов. Композитор е Тодор Стоянов, а преводът е дело на Гергана Димитрова. В ролите зрителите ще видят Росен Белов, Невена Калудова, Михаил Милчев, Милен Николов, Калин Врачански.

Историята се завърта около компромисите, които правим, за да се харесаме на другите и за това как загубваме идентичността си в опити околните да ни приемат.

да си грозен е човешко, но ако си нечовешки грозен, това вече е проблем

Лете (главният герой) разбира, че е грозен и това преобръща живота му. Той се подлага на пластична операция и става перфектен. Новата външност предизвиква както бум в кариерата му, така и магнетична популярност сред жените. Оказва се, че това го може всеки и Лете не е единствен, защото много други също лягат под ножа, за да заприличат на него.

От комична, ситуацията става абсурдна и завършва… с малко по-различен от представите ни „хепи енд“.

Звучи интригуващо.