Народното творчество

“Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата…”

„Народното творчество“ е моноспектакъл на Камен Донев и вчера беше премиерата му. В Пловдив, за моя радост. И аз бях там. И се забавлявах прекрасно. Смях се много, почти до напикаване на всичко, което се случваше на сцената – а там през цялото време се случваха много и все различни неща – нагледно беше обяснено как се плетат чорапи с 4 взаимнозаменящи се куки, анализ на творчеството на италиански художник, две математически теореми, описание на български народни инструменти, нови правила на детската игра, позната като „народна топка“, спомени от детството… знаете го какъв е Даскала като персонаж – скача от тема на тема, които нямат почти нищо общо, което довежда до комичните ситуации. И всичко това, обединено около общата тема. Темата за народното творчество. За това как сивото ежедневие може да бъде запълнено с песни и танци. И всичко нагледно се показва.

За онази част от публиката, която не владее български, Даскала може да обясни как се играят различни хора на немски, френски и английски. По начин, по който дори и грам думичка да не знаеш, се заливаш от смях.

(Всъщност всичките песни и танци в един момент ми дойдоха малко в повече, но това е положението – в България има много фолклорни области, трябва да се застъпят всички, за да може лекцията да е пълна.)

Всъщност след края на представлението, докато напускаш салона с усмивка на уста и болки в корема от смях, започваш да се замисляш, че всъщност думите на Даскала, макар и комично поднесени, крият в себе си сериозното послание, че от нас зависи дали ще живеем прекрасно, в пъстър свят или в свят, изпълнен със сивота. Дали ще се радваме на живота такъв, какъвто е или ще се гледаме с него сърдито. И други такива неща. И ти идва да запееш. Не както той съветва – още на следващата заран, а веднага щом напуснеш театъра.

Струва си.

снимка: Владимир Зенкевич