През последните няколко седмици станахме свидетели на доста ожесточени дискусии около промените в политиката за конфиденциалност и управлението на личните данни на Facebook при опитите им да колонизират мрежата. Facebook отнесоха доста критики за начинанието им, защото някои (западни и презокеански, предимно) потребители смятат, че данните, които споделят там, са незащитени и не се обработват приемливо.
Какво стана всъщност?
На 21 април Facebook обяви стартирането на Open Graph – платформата, която добавя цял един нов социален слой при разглеждането на сайтове дори и без потребителите да са влезли във Facebook. Платформа, която допълнително разпростира пипалата на социалната мрежа из сайтовете. Отделно че чрез социалните приставки много сайтове стават (още) по-социални, благодарение на нея и благодарение на информации от Facebook, предлагат повече възможности и нови услуги и преживявания на потребителите си. Което няма как да се постигне, ако Facebook не предоставя данни за потребителите си на тези сайтове. В замяна, в социалната мрежа постъпва и се събира ново съдържание, което пък от Facebook ще използват, за да привличат рекламодатели.
Повечето потребители дори не забелязаха промяната; тя нямаше как да бъде забелязана, защото се случваше зад познатия на всички дизайн на страниците. Единствената визуална промяна е наличието на бутони „Харесва ми“ (Like) и други приставки на много външни сайтове (като например този блог), чрез които се изразява отношение към съдържанието. По-интересното обаче е невидимо за очите, това е алгоритъмът, който ще промени начинът, по който получаваме информация от сайтовете.
Според някои потребители този път Facebook прекрачиха границата на търпимост. На тези потребители не им харесва, че онова, което споделят, Facebook ще го прави достъпно за всички; не желаят Facebook да бъде тяхната „онлайн самоличност“, независимо опитите на компанията да го наложи. За мнозина Facebook е мястото за споделяне на снимки, видео и мисли със семейството, близки и далечни приятели и познати. Място за комуникация с позабравени дружки. Място за игри и убиване на време в попълване на тестове. Мястото, което служи за показване на съпричастност към безсмислени иначе теми. И те искат Facebook да остане точно такъв, какъвто са свикнали да е.
Нормално е, след като манията завладя всички и вече всеки има профил във Facebook, Facebook да иска да превърне потребителския профил в „онлайн самоличност“. Защото Facebook трябва да се развива, за да може да привлича повече и повече потребители, да генерира повече приходи. А за да има повече приходи, Facebook трябва да отваря все по-голяма част от съдържанието, което генерира или събира, и да го прави общодостъпно. Така ще може да привлече повече рекламодатели и да бъде реален конкурент на Google (и да има власт и влияние върху мрежата). Освен това трябва да има смелостта да създава и налага нови възможности и услуги, които конкурентите им не са успели (все още) да реализират (като OpenGraph, например), както и т.нар. Общностни страници (Community pages), които автоматично събират части от съдържанието на потребителите и оттам го правят публично за света.
Оказва се обаче, че потребителите не са готови за подобни бързи скокове в развитието. Всъщност бяхме свидетели на това неразбиране и неготовност още преди време, когато Facebook започнаха да променят дизайна си така, че да бъде по-приятен, по-ползваем и по-пригоден към новите неща – мигом се нароиха куп групи, които искаха стария нефункционален дизайн. Не защото беше много хубав, а защото тези потребители точно се бяха регистрирали и тъкмо бяха понаучили туй-онуй как работи и къде се намира. Без оглед на това, че той беше неподходящ и нефункционален за всички неща, които Facebook разработват и планират да въведат като допълнение на услугите. Но не за това иде реч тук.
Сега, след поредната промяна, която цели придобиване на още повече контрол върху мрежата (чрез въвеждането на OpenGraph API), и след въвеждането на промените в политиката за личните им данни, се наблюдава засилено потребителско недоволство. За пореден път оставам изумен, защото потребителите сами не се грижат за личните си информации, а очакват Facebook да го прави вместо тях. Не става така. Който се притеснява за информациите си, преди да започне да ползва някое приложение, да отдели малко време, за да прочете и разбере каква информация иска и използва то. Съхраняването и опазването на личната информация си е грижа на потребителя, не на Facebook или коя да е друга услуга. Който иска нещо да остане тайно, скрито-покрито, не го споделя.
Да, сега Facebook споделят още повече от информацията ви със света. Вече публикувах как и какво са разкривали през различни етапи от развитието си. Но пък в настройките за поверителност на всеки потребител има куп възможности, с които това да се променя и може да бъде оказано кое с кого и как да бъде споделяно и степента на откритост на информацията.
И когато нещо се споделя с „Всички“, това вече не означава „всички във Facebook“, а всички в Интернет. Иначе според документацията на Open Graph, събираната и споделяна информация и политиката за поверителност не се различава много от предхождащите ги политики. Сиреч не променя кой знае какво, само начинът, по който събираните данни ще се показват на различните потребители и как ще бъдат използвани по нови начини в различните нови услуги (в това число и външни на Facebook).
Да вземем прост пример – ако харесате тази статия и натиснете бутона „Харесва ми“ (Like) в края й, това ще се отрази в профила ви във Facebook, а приятелите ви ще видят какво сте харесали. Аз не виждам нищо притеснително в това да изразиш мнението си като харесаш или не някоя статия. Има ли защо да се страхувате? А като не искате приятелите ви да видят какво харесвате – не натискате бутона и подминавате статията.
Проблемът всъщност възникна от това, че настройките за защита на данните са се сторили твърде сложни и объркващи. Както към това трябва да се прибави и нежеланието за поемане на отговорност за поведението онлайн и прехвърлянето на отговорността у Facebook. Така се стигна до сегашното положение. Сещам се и за още нещо – потребителското незнание и неразбиране – самите потребители често не знаят и не могат да решат коя информация с кого искат да споделят и затова се доверяват на настройките по подразбиране. И това си е техен проблем, не на Facebook. Проблемът на Facebook e, че допуснаха грешка при обявяването, като не обясниха точно и ясно какво се случва и как ще се променят нещата, как предават контрола върху защитата на данните на потребителите си.
Elliot Schrage, вицепрезидент на Facebook за публичните политики, отговори на читателските въпроси в New York Times. Този ход не успя да успокои страстите, вероятно защото малцина го видяха, а и голяма част от въпросите не получиха отговорите, които бяха очаквани. Започна дори кампания, призоваваща потребителите да изтрият потребителските си профили (на 31 май 2010). В резултат на това Facebook обещаха да опростят настройките за поверителност. Не очаквам сериозен отлив от потребители; дори и да има такива, които изтрият профила си демонстративно, скоро отново ще си направят регистрация.
Ето един инструмент, който показва какво знае и разкрива Facebook за вас в момента. Reclaimprivacy.org пък са създали бутонче, чрез което се показва кои елементи от Facebook-активността си споделяте. И ако не се чувствате комфортно с публичността на някоя информация – има си настройки. Друг вариант да проверите какво споделя Facebook за вас е през настройките за сигурността – там има бутонче „Преглед на моя профил“ („Preview my profile“).
И за финал – не забравяйте – всеки един от нас сам е избрал да споделя части от живота си с частна компания и да й разкрива съкровените си тайни. Нима не го правим и с Google? Тогава защо е цялото недоволство?
