Не е тайна, че игри трудно могат да ме зарибят по начин, по който да им обърна внимание, камо ли пък да им се отдам за по-дълго време.
Path of Exile е от онези редки случаи, в които съм буквално прилепен към монитора и прекарвам доста време в игра. Не ми се е случвало да играя толкова задълбочено такава игра от времето на Diablo II. По-късно отделих сериозно време на поредицата Assassin’s Creed и с разочарование мога да споделя, че последните части ги изиграх някак машинално, без ентусиазмът от първите няколко издания. Още си спомням как с часове се разхождах из улиците на градовете… не правех нищо, просто се сливах с тълпата и се разхождах. Но това е друга история, за друго време.
Path of Exile е сериозен hack’n’slash и за добра игра иска здрава, нова мишка, която след това да бъде подменена с нова, защото бутоните в един момент просто отказват :-). Феновете на Diablo знаят за какво иде реч. Diablo III не успя да ме увлече – не ми донесе магията, която обещаваше, имаше редица проблеми, а и след 10-годишно чакане да получа това разочарование – не мерси.
Path of Exile е напълно безплатна игра. Точно така, безплатна – сваляш безплатно от официалния сайт, инсталираш и играеш. Толкова просто. Да, има и платени елементи в играта, но те не пречат на безплатната игра и удоволствието като цяло (нито пък драстично помагат или да дават някаква значителна преднина).
Та така – сваляш, инсталираш и пускаш. След задължителната регистрация (вече не ни прави впечатление, че навсякъде е нужна регистрация и не го правим на проблем, нали?) играта зарежда екран, в който създаваш своя първи герой. Трябва да избереш, подобно на Diablo, дали ще играеш класическа игра или ще си hardcore играч. Хардкор играта не се отличава по нищо от стандартната, освен с това, че като умреш – не, не свършва всичко, героят се прехвърля автоматично в стандартната лига и може да продължи играта в нея. Играта има три степени на трудност – Normal, това е стандартната игра, при която няма наказания при смърт, Cruel – с наказание от 7.5% от опита за съответното ниво и Merciless, при което се губи 15% от опита. Това е при класическата игра. При хардкор всичко приключва с първата смърт и героят се прехвърля към стандартната лига. И за да се достигне до края на играта, трябва да се изиграе три пъти, по веднъж за всяка трудност, а това си е истинско предизвикателство.
Можеш да избираш измежду 6 класа – Templar, Marauder, Shadow, Witch, Duelist и Ranger. И точно си избрал кой типаж ти подхожда най-добре и трябва да избереш дали ще играеш стандартна игра или текущата лига (текущата към момента на писане – Breach, 2.5.0, стартира на 2 декември).
Създаването на героя е много интересен аспект, който много ми допада и който отличава Pah of Exile от всички подобни игри, които съм виждал.
Това по-горе е дървото с пасивни умения, които се придобиват с всяко вдигнато ниво. Изглежда, а и е, огромно и предлага толкова много възможности, че на практика е трудно да срещнеш два еднакви героя – дотолкова яко могат да се персонализират. Като добавим и възможността, че всички класове герои споделят общо дърво, но всеки започва на различна позиция, в зависимост от класа си, това прави класовете доста размити – можеш да играеш с дуелист, който стреля с лък… или пък рейнджър с ножове… защо пък не мародер-магьосник? Всичко е въпрос на предпочитания, защото това са само примери, а изборът на пасивни умения само подпомага начинанието (или го прави по-сложно).
Играта е огромна, много може да се каже и напише за нея, не се изиграва лесно и това я прави крайно притегателна. На официалния сайт освен възможност за сваляне, има супер много информация, много помощна информация има в официалното уики, по сайтовете се намира и доста инфо за примерно развитие на герои… но това е подвеждащо, защото обикновено играта търпи непрекъснато развитие, в т.ч. и визуално и много от скрийншотите са неточни и объркващи, показват неща, които са променени, премахнати или преместени…
А сега – да поцъкаме заедно и да побродим из земите на Рекласт.
Zolt изглежда красиво – голяма снимка (снимката казва повече от 1000 думи, нали си спомняте старата поговорка?) на половината екран, а под нея – заглавието на новината и резюмето ѝ, в удобен за четене размер и шрифт. Тествах на няколко различни устройства и на всички изглеждаше наистина удобно. С един поглед хващаш най-важното и си преценяваш дали да го сложиш в отметките си за по-късно четене, да споделиш новината (за споделянето ще споделя и малко по-късно) с други хора или да минеш към следващото съдържание. Екранният кадър е от някаква по-стара версия, защото тази, която използвам, показва лента отгоре, от която може да се отвори скритото меню за допълнително персонализиране и избор на тематичен поток от новини или опресняване на текущия. Лично на мен оформлението ми допада – стилно, изчистено, ненатрапчиво с фокус върху предоставяното съдържание вместо към себе си. Ако трябва да оценявам, бих му сложил 5/6. Дори малко повече, ако към това се добави и режимът за „нощно четене“ – белият фон с черни букви изглежда много добре денем, но вечер избожда очите, затова има вариант да го промените на недотам дразнещ и приятен тъмен режим. Променя се цветовото решение, но не и цялостното преживяване и усещане а приложението, което е чудесно. Няколко приложения съм ползвал, които предлагат този похват, но на всички нещо не беше съвсем точно както трябва – нощният режим е бил мислен като допълнение, не като основна част и промяната на цветовата схема променяше и усещането. За радост това го няма тук.