Categories
Mobile Social

Instagram в страната на алгоритмите

Почти 6 години след началото си и някакви си 400 милиона потребители по-късно, Instagram се променя по начин, по който да се приближи към модела за печалба чрез показване на реклами на Facebook. Миналата седмица Instagram обявиха свой собствен алгоритъм (следвайки стъпките на Twitter и Facebook). Дали това е подобрение или не предизвика голям дебат. При обявяването съоснователите Майл Кригер и Кевин Систром споделиха, че „средно хората пропускат отколо 70% от споделянията в своя поток“ и за мнозина това е тревожно.

Twitter въведе използването на алгоритъм миналия месец и също беше обект на сериозна критика. Основният страх беше, че алгоритъмът ще разруши т.нар. live-tweeting. Обяснимо е, че повечето потребители предпочитат нещата да си стоят по начина, по който са свикнали да ги използват и да не се променят. Затова и не приемат промените, които настъпват в средата.

Въвеждането на алгоритмично извеждане на потока във Facebook преди време се дължеше на огромния растеж и беше ценна и необходима добавка за потока. Защото Facebook е по-голям от най-населената държава на планетата и това прави неизбежна необходимостта от филтриране на нежелани споделяния. Така потребителите получават повече релевантна информация. Въпросът е дали и Instagram има нужда от същото? Много потребители не разбраха причините и бяхме свидетели на сериозна кампания за призив към нещо абсурдно – да бъдат включени известията за споделяния от някой потребител. Никой не обича да бъде непрекъснато бомбандиран с известия и призивът бързо олекна и сякаш изчезна.

Instant Articles на Facebook бяха представени за първи път миналата година и са чудесен начин Facebook да избягва стандартната механика на вградения браузър, на който разчитат немалко приложения (за съжаление – все още). Това позволява на потребителите да научават новините по-свободно, като се използва по-добро (native) преживяване. А алгоритмичната подредба е нещото, което лишава потребителите от информации, които не предизвикват интерес. Ние, хората, изпитваме глад за новини – без значение дали са световни новини или новини за близки приятели, важното е да задоволяваме глада си за новини. Освен това ги искаме бързо – дори да сме пропуснали кога са се случили.

Какво означава това за брандовете

От гледна точна на брандовете, безспорно маркетирането на Instagram ще е по-сложно. Има немалко визуални брандове, които инвестират немалки суми пари в Instagram, за да достигнат определени аудитории или възрастови групи. Ако ползвате Instagram, вероятно вече сте попаднали на някое от споделянията им. Не са малко случаите на брандове, които плащат на лидери на мнение да промотират техния продукт пред аудиторията си. Не са малко хората, които си докарват добър приход само от монетизиране на аудиторията си (пример). Те са го постигнали като умело са комбинирали спонсорства от брандовете, презентиране на продукти и ангажиране на аудиторията. Сега очаквам промяна – фирмите ще бъдат по-взискателни и заради необходимостта от достигане до по-широки аудитории, ще намалят индивидуалните бюджети за отделен лидер на мнение. Така влиятелните личности ще получават по-малко заради въвеждането на алгоритъма, а и ще трябва да са по-креативни в подхода си.

По-просто казано: от брандовете ще се очаква да плащат, за да могат споделянията им да достигат до техните фенове. Това ще е така особено в случаите, когато споделянията са получили ниска ангажираност от потребителите – това вече сме го виждали във Facebook и сега същият този модел се прехвърля и в Instagram. Въпросът е дали ще се увеличи качественото съдържание заради необходимостта от ангажираност, за да се отличи едно споделяне сред останалите?

Досега брандовете получаваха малко данни за това доколко добре се представят в Instagram. Въвеждането на алгоритъм и ясната цел за увеличаване на възвращаемостта от реклами ще принуди Facebook (и Instagram) да предложат нещо в замяна на бизнеса. За да покажат, че вложените инвестиции си струват и водят след себе си резултати, от Facebook ще трябва да предложат данни за успеха на всяка кампания.

Последици от въвеждането на алгоритмичните подредби

Крайно време е потребителите да престанат да възприемат потоците с информация като история. Профилът е история и вероятно завинаги ще останат такива, но потокът е нещо съвсем различно. Алгоритмичната подредба позволява на потребителите да виждат споделяния от някого, но съвсем не всички и по този начин прави разказването на истории в потока невъзможно. Предизвикателството сега е брандовете да създават качествено присъствие, което да е разпознаваемо без контекста на останалите споделени съдържания.

Интересен въпрос за дискусия е доколко профилите в Instagram могат да бъдат сравнявани с профилите на брандовете във Facebook (страници). Страниците във Facebook позволяват да се разделят личните от страниците за бизнеса, но Instagram вероятно тепърва трябва да въведе подобно разделение. Ако това се случи, ще е само началото на прехвърляне на вече установени практики и функционалности от Facebook към Instagram. На дневен ред излиза въпросът дали Instagram, подобно на Facebook, ще редуцира броя на показваните органични споделяния. Защото наличието на алгоритъм като този може да служи за прикриване на истинската причина защо потребителите пропускат да видят някои споделяния в потока си.

Като цяло – Instagram се развива изключително бързо, потребителите споделят повече, а ние живеем в алгоритмичния свят на социалните медии. И предвид факта, че рекламите в Instagram се управляват през Facebook, така ще е значително по-лесно да се таргетира специфична аудитория и да се използва безграничната информация, с която Facebook разполага (и е склонен да сподели). Така Instagram върви по вече утъпкания път на развитие на Facebook, като само увеличава данните, които се събират за всеки потребител. Иначе казано – какъвто родителя, такова и отрочето 🙂

И не, това не е задължително да е нещо лошо.

Categories
Social

Изкуството да бъдеш себе си

С времето се научихме да разпознаваме отдалече корпоративното звучене, което маркетинг и PR отделите използват при създаване на фирмените материали. Знаеш за какво говоря – онова официално, помпозно, изкуствено нещо, което е на прага на четимото и което не подлежи на промяна, което всеки път е едно и също. Всеки, който е имал допир до такива материали, го разпознава без проблем моментално. Послание от корпоративния робот. Гласът на марката, който обединява всичко, цялата фирма.

Колкото по-голяма е фирмата, толкова по-изкуствено е звученето. И за капак, малките фирми и брандове копират лошата практика от големите и се опитват да подражават на този „официален“ език. Това опредлено е някаква досадна епидемия – маркетингов глас.

Понякога прибягваме до тази техника с оправданието, че така е по-лесно. Чели сме го и сме го чували толкова много пъти, че той просто изплува в съзнанието ни. Понякога дори имаме усещането, че точно така трябва да бъдат казани или написани нещата.

Това е нещо като магьосникът от „Магьосникът от Оз“. Когато Дороти влиза в стаята, той е огромен, обвит с кълба от зелен пушек. Дали той наистина е такъв? Разбира се, че не! Той е обикновен човек, но също така и магьосник. И трябва да си влезе в ролята, нали?

Маркетинговият език е точно това. По някакъв неясен начин се заблуждаваме, че онези, които са ни наели, очакват от нас да бъдем роботи, да действаме като роботи и да сме лишени от персоналност и индивидуалност. Без идентичност. Чувстваме се длъжни да сме част от този унифициран език на фирмата.

Не е така. И е време да излезем иззад завесата, да махнем зеления пушек. Време е да се сложи край на този език. Време е всеки да бъде себе си и да действа като себе си.

Да бъдеш себе си

Има няколко причини да не действаме като себе си, но страхът е най-сериозната. Страхуваме се да се откъснем от това, което си мислим, че се очаква от нас. Страхуваме се какво ще си помислят останалите, когато сме себе си.

Едно от нещата, които чуваме все повече през последните години онлайн е „човешки взаимоотношения“. Всички говорят и се опитват да бъдат повече човеци. Опитват се да всячески да избягват маркетинговия глас и строгото корпоративно звучене. Светът е готов за нещо различно. За нещо по-искрено и истинско.

Очакванията в социалните медии

Социалните медии въведоха човешкия фактор обратно в бизнеса. Социалните медии ни разграничиха от серийното производство, еднаквостта и масмедиите. През годините бизнесът се разрастваше, ставаше по-силен и създаваше по-добър продукт. Той трябваше да използва този унифициран корпоративен тон, за да достига до нас – така той трябваше да говори на масите.

За съжаление много голяма част от малкия бизнес започна да подражава на големите, вместо да бъде себе си и да изразяват истинската си същност.

Социалните медии за първи път ни показаха толкова много хора на едно място, толкова открити и толкова истински. Интернет разкри много истини за нас – най-вече кои сме и какво мислим. Позволи ни да сме по-реални и истински. Защото всеки може да бъде някой онлайн.

Една от най-сложните особености на социалните медии е научаването на правилното звучене, на подходящия глас, тон.  Това е разбираемо, както е разбираемо и първоначалното объркване. Спомняш си началото – споделянията бяха сякаш изготвяни от PR отдела, вместо хрумнали ни току-що. Това е ОК, случва се, дори и сега, но трябва да направим следващата крачка. Трябва да добавим собствената си персоналност в маркетинга.

Навсякъде се говори, че вече не става въпрос за маркетинг, а всичко е разговори и общуване. Кога беше последният път, когато общуваше с фирма? Никога! Никога не ти се е случвало, няма и да ти се случи! Хората общуват с други хора. И това, което се очаква от нас, е да се държим като хора, не като роботи.

Колкото по-открити и честни сме към света и разкриваме истинската си същност, толкова по-успешни сме в начинанията си.

Има нещо тайнствено в това да общуваш с хората свободно и открито, като човек с човек, и това тайнствено нещо прави всичко да се случва доста по-лесно.

Може да изглежда просто, но отнема време да го прозрем сами. В света на бизнеса всички имаме някаква идеална представа как трябва да изгледаме и се опитваме да имитираме този идеал. А когато правим това, живеем сякаш чужд живот, изживяваме чужди мечти, вместо да действаме по начин, който ни идва отвътре и да вършим нещата по начина, по който ги чувстваме. Да, първоначално ще го има затруднението да открием средата и начините, в която да бъдем наистина себе си и да вършим нещата, които обичаме. Това е въпрос на време, след което всичко се подрежда. После идва успехът.

Най-забавното е, че не само е по-лесно и приятно да бъдеш който си всъщност (както в живота, така и в работата си), но това е далеч по-печеливша стратегия.

И така, достатъчно ли си смел да загърбиш досегашните практики и да започнеш да звучиш истински и искрено, да бъдеш себе си и да правиш нещата от сърце?

Мнението на експерта

„Един от големите грехове на съвременните комуникации е страхът. Страхът от това да излезем от познатото, страхът от това да изразим емоция, да сме различни, ама много различни. Този страх ни кара да стоим в клишета, да сме скучни и дори банални. Всичко това никак не помага на бизнеса. Напротив. Повече от ясно е, че без смелост в комуникациите всеки бизнес, без значение колко уникални и конкурентни продукти предлага, ще изостане. Изборът всеки прави сам.“

Жюстин Томс, експерт в онлайн медиите, маркетинг и PR,
ABC Design and Communication

Categories
Интернет

Уеб ВИЗИЯ 2016

Уеб Визия 2016 постави началото на редица обсъждания за пресечната точка между индустрията за красота и публиката ѝ, различните форми на общуване и проблемите, които поражда съвременното дигитално битие.

Уеб Визия 2016 беше прекрасно събитие – единствено по рода си в този сектор и за мен беше задължително да присъствам – от една страна като PR на Стар Нейлз – България, а от друга – като запален привърженик (изследовател и критик) на дигиталния свят. Получих покана да бъда модератор на дискусията за бариерите, предразсъдъците и възможностите за прилагане на похватите на дигиталния маркетинг в индустрията за красота. Беше привилегия, която нямаше как да откажа.

Целият ден премина в разговори, идеи и обсъждания, но за съжаление не можахме да засегнем много теми, а и мястото не предполагаше многобройна аудитория. Затова смятам да споделям тук различни проблеми и казуси, които вероятно ще са полезни за други. Ще се радвам ако получавам въпроси или коментари, допълвания и идеи – те ще намират своето място тук и по този начин ще можем заедно да движим нещата напред, докато дойде време да се видим отново догодина на Уеб Визия 2017!

Categories
Интернет

Между реалното и виртуалното

Работата ми по колекцията лакове за нокти с марка SNB Professional от Стар Нейлз за сезон Есен/Зима 2015-2016 ме потикна към по-сериозен размисъл по тема, която отдавна изследвам – за размиването на границите между онлайн и офлайн, между реално и виртуално, за паралелите между тях.

Стремглавото навлизане на новите технологии в битието ни налага да изградим някаква обща представа за дигиталното и физическото, онлайн и офлайн. За съжаление темповете на навлизане са значително по-бързи, отколкото обществото може да създаде дефиниции на случващото се и да се адаптира към промяната, затова сме свидетели на т.нар. от Браян Солис дигитален дарвинизъм.

Именно неспособността бързо да адаптираме изградените представи и да актуализираме създадените дефиниции, онези, които изследват взаимодействията между онлайн и офлайн света често достигат до състояние на дигитален дуализъм – те продължават да ги разглеждат като две отделни, различни категории. Дигиталните дуалисти смятат, че дигиталният свят е „виртуален“, нереален, докато физирческият е „реалният“. Този дуализъм днес е имамен и всъщност е една голяма заблуда. Дигиталният и реалният свят са вече дотолкова смесени и трудно разграничими, границите между тях се размиват и изчезват все повече, дори вече са едва забележими, че не трябва вече да се използват старите термини, създадени в миналото. Живеем във време, в което действителността от атоми е смесена с битове и байтове и двете съвсем не са различни неща. Живеем в обогатена реалност. Дигиталното и материалното взаимно се изграждат и допълват. Това е съвсем различно от представата, че интернет е като Матрицата, където има реален свят (Зион), който напускаш, когато влизаш във виртуалното пространство (Матрицата) – Facebook, например, става все по-реален, докато физическият свят е все по-дигитален.

Амбър Кейс, която нарича себе си „киборг антрополог“, често се позовава на остарелите вече схващания на Шери Търкъл. Основно тя използва термина „второ аз“, когато описва онлайн присъствието. Концептуалното разделяне на т.нар. „първо“ и „второ аз“ създава фалшива двойнственост, защото хората дотолкова са омешили физическото си съществуване с дигиталното, че е практически невъзможно да се види разликата между тези две идентичности.

Само че дуализмът продължава да се насажда като тема – той е основна теза в много книги, които изследват социалните медии от тази им гледна точка. Само няколко примера – освен „Сами заедно“ на Шери Търкъл, вероятно някои са се сблъсквали с „Под повърхността“ на Николас Кар, „Култът към аматьора“ на Ендрю Кийн и още доста други, които не знам да са превеждани на български, но са любопитни четива – „The Net Delusion“ на Морозов, „Най-тъпото поколение“ на Бауърлейн, „Срещу машината“ на Зигел, „Не си джаджа“ на Лейниър… вероятно има и още много други, които не са ми попадали. Според всички тези автори проблемът на социалните медии е, че хората заменят богатството на контакта лице в лице с лишеното от емоции виртуално общуване във Facebook. Проблемът е в това, че тези автори разглеждат дигиталното и реалното като отделни; битува схващането, че времето и енергията, отделени за едното, ни лишават от възможността за активно участие в другото. Това е дигитален дуализъм пар екселанс. И той е измамен.

Според мен нашата реалност е едновременно технологична и органична, едновременно дигитална и физическа. Едновременно. Защото ние не преминаваме от дигиталния към реалния свят по начина, по който се случва в Матрицата. Вместо това живеем в една реалност – обогатена от атоми и битове. Не сме разделени между две сфери на „първо“ и „второ“ аз. Ние сме едно обогатено Аз. Профилът във Facebook отразява кого познаваме и какво правим офлайн, докато нашето офлайн битие зависи до известа степен и се променя в зависимост от това, което се случва във Facebook.

Нещо много важно, което потребителите на социалните медии знаят – ние не заменяме едната реалност с другата. Вместо това използваме сайтове като Facebook, за да увеличаваме офлайн взаимодействията си с другите. Мануел Кастелс го е казал:

„Никой, който ежедневно е в социалните медии, не е вече същият човек. Това е онлайн/офлайн взаимодействие, а не езотеричен виртуален свят.“

Написаното по-горе няма за цел да твърди, че социалните медии и уеб не трябва да бъдат изследвани и критикувани. Напротив, трябва и аз опитвам да го правя непрекъснато. Въпреки това критиците на социалните медии трябва да прегърнат идеята за обогатената реалност. Реалност, обогатена от дигиталното. Лошо ли е това? Не е моя работа и цел да отговоря на този въпрос, a да помогна някой друг да го направи.

Categories
Social

Подобряване на потока във Facebook. Съветите на Скобъл

Тези неща наистина работят. Не се налага да лъжете Facebook, а да го научите какво искате да виждате повече, за да получавате онова, което желаете.

Categories
Mobile

Angry Birds 2

Днес е денят, който бележи нов етап в пристрастяването. Днес Rovio извадиха на пазара версия 2 на популярните Angry Birds. Въпреки многобройните експанжъни, сега е ред на нещо ново, затова слд името се кипри гордо 2.

Това е то, всичко останало започва оттук. Не ме търсете скоро!