От доста време, по най-различни поводи и случаи повтарям (и други го правят, не съм само аз), че блоговете са мъртви. Може би дори напук на 6-те мита за блоговете. Всъщност така и досега никой не възрази (аргументирано) на това ми твърдение, всички някак го подминаваха без да го приемат като сериозно изказване, каквото всъщност си е.
На 5 април 2012, на PR Guru, Максим Бехар е изразил същото мнение (по отношение на личните блогове), което, заради остро приемане, го е принудило да оттегли думите си.
Да се отнемат блоговете, да бъдат обявени за мъртви, във време, в което за всички маркетолози (в дигитална среда) мантрата е „Нямаш блог?! Веднага си направи! Важно е!“ ги лишава от теми за размисъл как и по какъв начин дигиталната среда еволюира, как не са актуални и дават съвети от миналото (дигитален дарвинизъм на практика).
За съжаление темата не беше избрана да бъде част от тазгодишния SXSW. А Скобъл със сигурност би защитил тезата повече от добре – със сигурност по-добре, отколкото аз и Максим Бехар заедно бихме успели. Друго си е да го чуеш от Скобъл, нали? 🙂
Блоговете, както и много други компоненти в уеб, са пренасяне на офлайн инструмент в дигитална среда. В случая – пренасянето на личния дневник от хартия – онлайн. Блоговете са едни от първите елементи на уеб2.0 средата, на социалния уеб. Фирмите тогава си правеха сайтове, а отделните личности – блогове, защото нямаха какво толкова да напишат в уеб сайт, а и уебсайтовете бяха скъпо начинание и трудни за поддръжка, докато не се искаше кой знае какви умения и усилия, за да си подкараш блог. Нужно беше само да имаш какво да кажеш, да имаш желание да го направиш, да пишеш и публикуваш, да пишеш и публикуваш, да пишеш, да пишеш… Когато блоговете придобиха популярност, все още нямаше Facebook, Twitter и подобни, а на социалния уеб се гледаше с недоверие и не му се възлагаха, сякаш, големи надежди – очакванията бяха, че уеб еволюцията ще го подмине като неуспешен експеримент.
Днес повече от всякога е лесно да имаш свой блог. Нито е сложно, нито изисква някакви познания или умения за създаването му – има куп безплатни и платени платформи, хоствани или за хостване, въпрос на предпочитания.
Броят на блоговете расте непрекъснато, не само в България, но и в световен мащаб (данните са на Nielsen от 8 март). И вероятно ще продължи да расте. Въпреки това младото поколение, онези, които отвъд океана наричат Поколение Y (1980-2000), че дори и поколението Z, ако щете, не разбират и не се възползват почти хич от блогването. Да не кажа въобще. То е остаряло, отмиращо, ако вече не мъртво нещо, (почти) ненужно за тях. Което е и малко странно, предвид годишното състояние на блогосфертата, изготвяно от Technorati.
Въпреки това блоговете са мъртви. Не като идея, а като форма. Те не се развиват. Няма да изчезнат, но и Yahoo!, и AOL, и MySpace не са изчезнали, а и за трите се твърди, че са мъртви.
Блогването е ранен предшественик на онлайн услугите за социални мрежи. Списването на блог се използваше, а и сега продължава да се използва, като форма на споделяне. Блоговете се създаваха поради 2 основни причини – 1) заради желанието и необходимосттa за принадлежност (към онлайн света и онлайн общността) и 2) необходимост от себеизява. Или заради 3 други неща. Точно като в онлайн услугите за социални мрежи днес. По същия начин, по който хората преди се събираха около блоговете (и форуми, но това е друга тема) и оформяха общности и обсъждаха неща, сега го правят в социалните мрежи. Социалните мрежи „убиха“ блоговете. Но не и блогването.
Блогoвете никога не са били и няма да бъдат онлайн еквивалентът на „Мило мое дневниче,…“, в което да се споделят най-съкровените и лични тайни. Още през 2006 Гай Кавазаки препоръча блогването да е като за книга, не като за дневник. Най-малкото, защото блоговете (по презумпция) са публични, достъпни за широк кръг (или всички) читатели и посетители, търсещи машини… Никой не блогва единствено за себе си, всички блогват и/или заради аудиторията си, независимо от размера ѝ, за рекламодатели и пр. И неписаната договорка между блогър и аудитория, са взаимодействията с публикуваното съдържание. Но не само прочитане, но и коментиране. Това очакват блогърите в замяна на съдържанието, което публикуват – коментари. Днес коментарите в блоговете значително са намалели. Няма как да не се забележи и намаляването на броя публикации и броя изоставени блогове…
Няма как да не се обърне внимание, че комуникацията в социалните мрежи е значително по-бърза и по-лесна, а там правилото е същото. Там и изграждането и поддържането на взаимоотношения е проектирно да бъде по-лесно.
Също така, много важно, блоговете и блогването е сложно нещо (независимо колко е опростено в последно време), изисква повече време, обмисляне на публикацията, придаване на някакъв вид и съзвучие с останалите… докато при инструментите за социални мрежи не е така – свидетели сме дори на непълни изречения, липса на пунктуация… а и изпълнението на договорката е по-лесно – по презумпция всички потребители са влезли със сметката си и директно могат да коментират, обсъждат, да споделят, харесват и разни други неща.
А блогването не е нищо друго, освен споделяне на информации. Не е важна средата, в която се случва – дали ще е WordPress, MovableType, Tumblr, Posterous, дали ще са статични файлове, в които е изразено мнението или ще е споделено в социална медиа (или още по-добре – мрежа), споделянето си е споделяне. То е важното в случая. Средата не е съобщението. Блогването не е инструмент, нито продукт. Блогването е точно това – блогване, споделяне на част от себе си, на мнението ти под формата на текст, препратки, аудио, видео, изображения… И блогването може да се случва навсякъде, не задължително в блог – в Twitter, във Facebook, Google+… на кой където му е удобно. Съобщението, посланието е важно, то има стойност, не средата. А когато средата не е най-удобната за споделяне, когато има налични по-лесни и удобни за ползване алтернативи, съвсем нормално е много потребители да се преориентират към тях. А и потребителите се чувстват по-комфортно, когато споделят пред приятели, отколкото сред непознати. А и по-често поглеждаме за нови неща в социалните медии, отколкото в RSS-потока, признайте си 🙂
Всъщност никой не се замисля, че Twitter e платформа за микроблогване. Поставя се равенство между блогване и споделяне. И на практика е така – това, което някога се споделяше в блогове, изразяването на позиция, установяването на собствен глас, сега се случва в (по-)социалните медии. Може да се (микро)блогва в Twitter, може да се блогва във Facebook, в Google+… на който където му е удобно и където е аудиторията му (или където аудиторията е най-активна). Мнозина продължават да го правят в блоговете си – било заради навик, заради желание споделените неща да са на едно място и под контрола на блогъра или поради други причини. Новите инструменти и начини за блогване, създадени да са привидно по-лесни и удобни, също крият своите капани.
Голямото количество блогове, които съществуват, доведоха до необходимостта от следенето за нови публикации и четенето им чрез външни (за блога) средства – най-често чрез RSS, но също и различни приложения (вкл. и за мобилни устройства), бюлетини на електронната поща… Те също спомогнаха за постепенното отмиране на блоговете и за разрушаването на договорката автор-читатели. Защото извличат и показват само съдържанието, само онова, което авторът е публикувал, отделяйки го от дискусията, която евентуално се е образувала. Замислете се – получавате в четеца си ново съдържание. Темата ви е интересна, имате мнение (в съгласие или не с авторовото). Но не ви се предлага възможност да го споделите. Трябва да направите още едно усилие – да посетите блога, за да го изразите. Не го правите 🙂 или поне не толкова често, колкото преди. По-скоро бихте коментирали и споделили публикацията и мнението си в някоя социална мрежа. Нарушавате договорката си, но очаквате още от автора, който пък очаква от вас коментари…
Това е и проблем на средата – коментарите се складират отделени от публикациите в базите от данни и не се разпространяват със съдържанието, с публикацията. Възможността за спазване на неписаната договорка е убита още на платформено ниво. И трябва сериозно преосмисляне на платформите и начините, по които се складира и използва информацията, за да се запази релевантността на платформите. Дотогава социалните мрежи ще са с едни гърди напред.
Две думи и за корпоративните блогове
Темата за корпоративните блогове е интересна и заслужава отделна публикация. Докато това се случи – малко факти – много фирми от Inc. 500 спират да поддържат свои блогове (още) и много от тях обръщат все по-голямо внимание на Facebook. Дори се появиха съвети за преминаване от блог формат в бележки във Facebook.
Корпоративните блогове са неуспешни, защото фирмите не подхождат правилно към тях – блоговете не са допълнение към рекламната или маркетинговата стратегия, те са инструмента, който показва лицата зад фирмата и изграждат доверие в марката, не продават продукта (пряко).
В същото време, заради успеха на блоговете, много медии отделиха секции от онлайн изданията си, които нарекоха със същото име. Спрете да наричате тези раздели блогове, моля!
Като заключение
Липсата на конкретна, ясна и точна дефиниция „какво е блог?“, какво трябва и не трябва да съдържа един блог, какво отделя блог от сайт, кога един сайт е блог и кога блог може да се нарича сайт довеждат до бързото отмиране на неясния термин. Дигиталната среда не позволява нещата да съществуват без форма и вид. Вече сякаш е твърде късно за дефиниране на термина – не защото блоговете ще изчезнат бързо (няма да се случи), а защото няма смисъл да се дефинира нещо, което не еволюира във времето и идеята му остава неизменена от създаването ѝ до днес.
Въпреки това, ако нямате блог, но пък искате да имате, вероятно е добра идея да прочетете (на английски) как да започнете свой блог през 2012, а ако сте журналисти – как WordPress може да ви е полезен.
Важно е едно – средата няма значение. Ето защо и Пулицъра за журналистика тази година беше присъден на статия в блог (Huffington Post). Нищо чудно в скоро време да отиде за туит…
13 replies on “Блоговете са мъртви! Да живее блогването!”
Много добър анализ, но имам една забележка. Когато говорим за стойността на написаното, трябва да обърнем внимание и на големината и продължителността във времето на тази стойност. Класическите блогове (като платформи) позволяват написаното да остане там завинаги и да бъде лесно намерено сред милионите публикации в Интернет, докато в социалните мрежи то бързо се изгубва и изчезва завинаги. Ако мислиш, че това, което публикуваш, има висока стойност и е относително непреходно във времето, е много по-смислено да го напишеш в блог. Ако написаното е актуално само за момента (тип новина) и не би имало особена стойност в бъдеще, ако целиш повече моментна слава, отколкото дългосрочна полза за читателя, тогава социалните мрежи са по-доброто решение. С други думи, не винаги публикуването в социалните мрежи е по-правилно и по-стойностно за автора. В този смисъл, не мога да се съглася, че блоговете са мъртви 🙂
Google, а вече и Bing, индексират и показват успешно съдържанията от социалните мрежи като резултати от търсения – така те не само не остават затлачени, а достигат до същата аудитория.
Много интересен и ценен текст, струва си да се прочете, макар да не съм съвсем съгласна с основната теза. За мен блогът е най-вече място на автора си. Докато в социалните мрежи се присъства и, казано в твоя смисъл на думата, „блогва“, тоест споделя определено съдържание, като ударението е много повече върху контекста на общността, отколкото върху споделящия. И си мисля, че като се появяват нови канали, много е рано да се казва сбогом на по-старите. На мен ми е интересно дали блогърстването ще се запази като някаква форма на лично присъствие, или ще се „претопи“ в мрежовостта. Но май трябва да блогна за това :-).
Не можеш, а и не трябва, да държиш всичко на едно място. Твърдението „в блога публикувам важни неща“ е обидно за изградени на други места общности – те са на другите места, те са направили своя избор и очакват важни неща там, а не където ти си избрала да ги складираш (в блога).
Едното не пречи на другото 🙂
но дали е добра идея да дублираш съдържание?
Сега се сещам за още неща, които подкрепят тезата ми; ще има follow-up публикация 🙂
А дали е добра идея да се откажеш от основна идентичност заради различни роли? В градския транспорт си пътник, в магазина си клиент, за НАП си данъкоплатец, освен това си уеб стратег, човек, който се интересува от театър и т.н. Но има ли нещо като „Димитър Цонев“, надхвърлящо всички тези неща, на което държиш?
ако не работи или (вече) не изпълнява целите си, защо не? Блогът не е основна идентичност и не е достатъчен, за да дефинира някого изцяло, а на практика е невъзможно в блога (или където и да е другаде) да се обединят всички роли, които дефинират някого.
Привет, нещо грешите. Не съм си отеглял думите и никой не е реагирал остро…
Мисля, че някъде в нета има пълен запис от тази конференция, която между другото беше доста интересна…. Просто казах, че блоговете са на изчезване, а не бе се изчезнали и вероятно не бях разбран точно…:)
Както и да е – продължавам да го твърдя и няма да мине чак толкова много време, за да го усетите много осезаемо…
Ако блоговете са споделяне на информация, то социалните медии ни носят много здрав обмен и споделяне на знания. И то нарастващо с геометрична прогресия и тотално изместващо блоговете. Това е.
А статията по-горе е много интелигентно написана, факт:)
За съжаление не бях на събитието и разчитах на сбит препразказ. Не подозирах, че има запис онлайн, но сега ще се опитам да го изровя.
За изчезващите блогове съм съгласен – то и сега е видимо, че авторите им продуцират повече съдържание (блогват) в социалните медии, отколкото в блоговете. Въпрос на време е да спрат да ги поддържат в досегашния им формат.
[…] каква посока очакваш да се развият блоговете? Блоговете са мъртви. От мъртвата среда не мога да очаквам развитие, но […]
Mentions