Четете ли блогове през 2018?

Вече е април и той клони към половината си, а това е първата публикация в този блог за 2018 година.

А Вие все още ли четете блогове? Ако да, кой ги създава и за какво пише в тях?

Аз започнах да блогвам в края на 2003 година. Тогава блогове на български почти нямаше, то и съдържание на български в интернет почти нямаше… после спрях, за да възродя блога отново през 2006 и… така дълги, дълги години.

През годините се стараех да публикувам често, понякога по няколко публикации седмично (особено в началото). В началото, спомням си, използвахме блоговете да споделяме за ежедневието си, за смешните и забавни неща, които откриваме онлайн – като начин да заменим досадното разпращане на едно и също нещо на всички по имейл или в чатовете. Около блоговете имаше истински общности, създаваха се приятелства (някои продължават и до днес).

С възхода на популярните социални мрежи онлайн, интересът към блоговете сякаш позападна и активността се премести там. Моите публикации в блога намаляха значително. Блоговете умряха, за да се възроди блогването под друга форма. За времето си това изказване беше гръмко, но такава беше реалността – блоговете се променяха и загубиха най-ценното си качество – да споделят частици за блогъра, за неговия свят. Коментарите под всяка публикация започнаха драстично да намаляват, за да стигнат до 0 в наши дни.

Този блог беше първият български блог, който тотално премахна коментарите. При това във време, в което още се коментираше активно, но тенденцията беше осезателна.

И така, блоговете се промениха много. Но промениха ли се читателите им? Получават ли това, което търсят и вярват ли на съдържанието, написано в блога, който четат? Доверяват ли се на автора и защо… не конкретно за този блог, а по принцип. Това са теми, които ме вълнуват днес, сега. И ще ми е любопитно да науча отговорите, затова – използвайте картинката по-долу и споделете мнението си с мен 🙂

Може пък това да доведе до някаква форма на промяна в този блог и в неговото съдържание, в честотата на публикуване… не всичко зависи от мен.