Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
Миналата година, докато бях член на журито на БГсайт, доста мислих как да подходя към оценяването на сайтовете. Имах някакви общинеща, които очаквах да видя в сайтовете, но за всяка категория в общи линии различни фактори натежаваха за оценката ми. Тогава ми се струваше удачно, че за всяка категория трябва да избера по един (или два, или повече, ако има) фаворит, който най-добре се вписва в категорията и представите ми за типа оценяван сайт. Той (или те) получават най-високата оценка, а останалите участници от категорията сравнявах с него и намалявах оценката за неща, които липсват или са реализирани неправилно, недобре или лошо.
Тогава този начин на оценяване ми се струваше удачен и го използвах за много от категориите. Да, мнението ми е по-крайно и порязах доста сайтове, защото бяха избрали да участват и да се състезават в неправилна/неподходяща за тях категория. Не дисквалифицирах никой (а може би трябваше), но намалявах оценката за това. Сега съм на категорично мнение че или организаторът трябва да прилага някакво първично филтриране/сортиране или журито да е зло и да не толерира подобни неща да се случват. Ако не можеш да дефинираш в коя категория сайтът ти е най-силен и каква е неговата мисия – за конкурса ли си изобщо?!
След приключване на гласуването миналата година, на срещата на журито, а и в една затворена група споделих начина ми на гласуване и с изненада установих, че много журиращи също са оценявали по този начин. Тази година не съм в журито, но доста мислих за процесите около конкурса и мнението ми за оценяването на сайтовете се промени. Драстично.
Сега мисля, че е грешно да се оценява по този начин. Ограничаващо.
Конкурсът, независимо от подзаглавието му (което всяка година е различно и в общи линии е несвързано с участниците), е за най-добрите български сайтове. Ясно е, че по една или друга причина, не могат да участват ВСИЧКИ български сайтове и журито трябва да избере най-добрите измежду престрашилите се участници. Но оценяването по описания по-горе начин е неправилен, защото лидерът в съответната категория не е задължително да е перфектният сайт. Много често не е, много често е доста далеч от представата на журиращия за начина, по който трябва да изглежда и/или функционира такъв сайт. Тогава защо да получи висока оценка?
Целта на БГсайт, като конкурс, е да помогне да се видят тенденциите в развитието на българския уеб и дигитален пазар. Да се види какво е мнението на експертите за едни или други практики и как те се приемат от публиката. Затова има и гласуване на публиката. Ограничаването на оценките само и единствено спрямо текущите участници, е ограничаващо. Защото ако вземем за пример несъществуващата тази година категория „социални мрежи“, то лидерът-участник в нея НЕ трябва да получава максималната оценка. Защото максималната оценка е за друга вече съществуваща социална мрежа (за добро или лошо) – Facebook. Или за несъществуващ, имагинерен сайт, който в представите на журиращия би преборил Facebook на глобално ниво (или на локално, като приобщи под шапката си не просто критична маса български потребители, а сериозен процент от населението на страната).
Българският уеб не е изолиран и не съществува във вакуум и трябва да се отчитат външните тенденции, които несъмнено му оказват сериозно влияние. И по-ценното е, по мое мнение, да се знае, че въпросната посредствена социална мрежа е взела наградата не защото е най-великата и супер-дупер или най-добре реализираната, а защото по регламент само участниците могат да я спечелят. Важно е да се види и как се представя победителят в сравнение с външни на конкурса сайтове, при това не задължително български. Важно е да се види и мнението на журиращите и представите им за съответните категории. Защото не са случайни хора, а хората с усет към дигиталния свят и трезва представа за случващото се. Единствено когато всички тези неща бъдат видими, а оценките са реалистични, вместо идеализирани, има реална полза от конкурса и журирането ще е успешно.
Възможно е да не съм прав. Възможно е истината да е някъде другаде. Отварям коментарите под тази публикация, за да видя и други мнения и те да са на едно място. Въпреки че би ми било интересно и любопитно ако се започнат дискусии на много и различни места и да се обсъжда как гласуването може да бъде подобрено по начин, който да дава полза както на конкурса, така и на участниците, а и на всички наблюдаващи процеса и които по един или друг начин са свързани с уеб.
Дори онези, които не знаеха какво е Instagram, научиха за него при придобиването им от Facebook – спомняте си – сделката за 1 милиард щатски долара, които в последствие се оказаха малко над 700 милиона. Всъщност аз досега не съм писал в блога за Instagram – не защото не струва (ако не струваше, нямаше да привлече 100 милиона регистрирани потребители), а защото имам принципно неразбиране на идеята да хвърлиш маса пари, за да се сдобиеш със супер-дупер-ултра-турбо-мега яко мобилно устройство с многопикеслова камера, което да използваш, за да превръщаш снимките си в евтини снимки от 80-те (и по-рано). Тук пиша за приложенията, които реално ползвам и ми харесва да ползвам. Онези, които бих препоръчал да бъдат използвани, защото имам лични и преки наблюдения върху тях. Instagram не е сред тях – за добро или за лошо. Следя как се развива, запознах се с Кевин Систром на LeWeb и няколко пъти се заговаряхме, писал съм не точно feedback, а мнения и идеи, но това не успя да е достатъчно силен магнит за мен, за да харесам приложението и да го ползвам.
Instagram е mobile only решение. Изградено да функционира и да се развива по този начин. Не защото уеб е безперспективен, а защото mobile е по-предизвикателна и непозната територия, а умението да контролираш и да се възползваш от т.нар. благословия и проклютие на малкия екран си е предизвикателство. Когато стартира преди повече от 2 години ексклузивно за iOS, Instagram беше поредното мобилно приложение за споделяне на снимки. Това, което Кевин и екипът му направиха, беше да направят преживяването страхотно, бързо, лесно и удобно и да наложат знак за равенство между „снимам“ и Instagram[1. За това значително им помогна недъгавото HTML5 приложение на Facebook, което беше отчайващо бавно и практически неизползваемо. Така мнозина използваха Instagram, за да споделят с приятелите си снимки – защото беше по-бързо.]. Направиха го cool. Затова и Facebook го придобиха – за да се отъркат в coolness-a и да възвърнат чрез това позагубения в последно време рейтинг и блясък.
Може би това беше най-голямата грешка на Instagram – че се продадоха на неправилния купувач. Такъв, който няма да им позволи да реализират идеите си по успешен начин. Въпреки всички опити за промяна, Facebook и до днес не разбират mobile. Силните в уеб не могат да доминират в mobile. Това е нормално и сме го виждали и преди – доминиращите в PC епохата Microsoft не разбираха онлайн света и бяха изместени от Google. По-късно Facebook пък замени Google, защото светът отново се беше преобърнал и от просто онлайн, вече беше social. В mobile още няма изявен лидер, но вероятно няма и да има заради особеностите на средата. Та така. Facebook залагат на силната си страна, за да модифицират всичко около себе си – в това число и Instagram[2. който уж трябваше да се развива и съществува самостоятелно, но очевидно има разминаване между думите и на практика.], пренасяйки го полека-лека в уеб, където имат увереност. От страни е някак странно да наблюдаваме как докато Facebook усилено се опитва да се адаптира към SoLoMo, оптимизираният Instagram прави опити да бъде уеб базиран.
Всъщност за идеи Instagram да бъде отворен и пренесен и в уеб се говори от лятото, но искрено се надявах това да са тестовете и експерименти и да се окажат неудачни. Уви! Досега споделените от Instagram в други приложения снимки можеха да бъдат разглеждани в уеб на проста ландинг страница заедно с коментарите, но само толкова – пълното преживяване беше запазено за мобилното приложение. През юни беше добавена възможността на тази страница потребителите да могат да коментират и харесват снимката и да следват нови потребители. Тогава беше открита и препратката към потребителските профили в уеб.
Защо е лоша идея? Защото когато си фокусиран върху mobile, по-старите концепции остават на заден план или престават да съществуваш и се стремиш да извличаш ползи единствено от избраната среда. Не защото другите са безперспективни, а защото не крият предизвикателства. Сега вече това се променя – под шапката на Facebook се появяват и пълни потребителски профили, достъпни в уеб. Дали пък няма да станем свидетели и на десктоп приложение[3. Дано не, да чукаме да дърво! Пази боже, пу-пу!]?
„Вие поискахте Instagram за уеб и ние ви чухме.“ се казва в публикацията в блога на Instagram. Това „ние ви чухме“, сме го виждали и преди – то превърна MySpace от лидер, в мигаща шарения, която никой не иска да използва – защото потребителите поискаха това, а оня, дето сега уж се наслаждава на пенсията си, но изведнъж стана голям футурист и разбирач, та всички уонабита го следват и благославят, беше готов да им угажда. По-добрият вариант е Instagram да не са се вслушали в исканията на потребителите, а да следват линия, наложена от Facebook. Защото потребителите искат странни неща, докато Facebook иска приходи.
Та новината за новите уеб профили в Instagram беше новината на деня вчера (6 ноември) в технологичния свят, споделена първо в блога на Instagram, и всички малки и големи издания изписаха тонове дигитално мастило, за да споделят с читателите си за настъпилата промяна. Няма как да сте пропуснали и да не сте попаднали на поне няколко материала по темата.
За съжаление никое от изданията, които достигнаха до мен, не съдържаха по-задълбочен поглед и анализ на ситуацията и представяне на някаква по-цялостна картина – всички се бяха вторачили в профилите и тяхното описание. Това е проблем на журналистиката като цяло – няма памет и широк поглед върху картината. А в бързоразвиващата се дигитална среда, за да се видят както тенденции, така и причините за едо или друго явление, е нужно познаването на цялата картина, не само на отделни нейни детайли. Защото ако се погледне само конкретният детайл – окей, профилите са що-годе приемливи и могат да се приемат за положително развитие. По-задълбоченият поглед обаче разкрива друго.
И така – основният проблем на Instagram е Facebook. Защото по-скоро рано, отколкото късно, Facebook ще трябва да оправдае пред инвеститорите си придобиването и разхода от над 700 милиона. И да извлича ползи и приход от приложението, като монетизира вече наличните 100 милиона потребители (от които 14,4 милиона са активни дневно, по данни на Instagram, докато 37,2 милиона са месечно активни потребители, според AppData).
Първата странност, която веднага се набива на очи е обликът. Наистина странно и неочаквано решение е използването на някаква модифицирана версия на познатия от Facebook Timeline. Timeline така или иначе се оказа несполучлив и неудачен заместител на потребителския профил. Дори и сега, след толкова време, недоволствата не стихват – аз също имам все по-сериозни забележки към начина му на функциониране. Но това е друга тема. Изборът на този облик ми навява усещането, че Facebook неистово се опитват да зачеркнат всякакви съмнения, че те са собственик на бранда.
Като услуга за снимане и споделяне на снимки, съвсем логично е целият профил да е фотоцнетричен – отгоре, на мястото на корицата, позната от Facebook, тук се въртят последните заснети изображения. Отдолу е профилната снимка, малко информация за потребителя и бутона за следване, а под тях – подредените по месеци заснети кадри. Когато се прекара мишката върху някоя снимка, се показва колко пъти е била харесана и колко коментара е получила. При щракване върху нея се отваря познатия и използван досега уеб-изглед на снимки. Който също много прилича на този от Facebook.
Няма търсачка, подобно на Facebook. Би трябвало да я реализират сега, докато е възможно – забавянето ще доведе до неочаквани use cases, а и реализирането ѝ на по-късен етап ще е по-сложно начинание – Facebook вече изпитват затруднения с това. Няма поток с последни споделяния – за да видите нечий профил, трябва да знаете потребителското име. Няма я и интересната услуга Photo maps. Като цяло – доста постно решение и странно реализирано. Създава усещане за фрагментираност на услугата и разпадането ѝ, подобно на Facebook, на отделни компоненти, всеки от които се развива самостоятелно и нарушава цялостния look&feel.
Основно в преживяването на Instagram е усещането, че в релано време се вмъкваш в живота на другите, когато качат снимки. И mobile-only платформата е неделима част от това преживяване. […]знаеш, че заснетите моменти току-що се случват. Това прави преглеждането на снимки в Instagram коренно различно от разглеждането на албуми със снимки във Facebook, защото те са пълни с ретроспекция на събития, които вече са се случили.
Чакайте сега… как така „все още“? Освен това… кой е Кевин Систром, че да каже такова нещо, когато има шапка над главата си, както и куп алчни инвеститори, които ако надушат, че това ще донесе приходи, ще се постараят да го изискат като функционалност.
Уеб профилите… от гледна точка на потребителите
Възможностите за разглеждане и споделяне на снимки в браузъра несъмнено ще получат добро приемане от масовия потребител, който не се замисля много за процесите и за развитието на нещата, за причините. За доброто приемане може да се съди от вече наличните външни уеб приложения, които показват затворените в Instagram снимки в уеб – web.sta.gram и Statigram, които се радваха в отсъствието на официална уеб версия, на милиони потребители. Тяхното бъдеще е интересно, защото дори и сега да предлагат функционалности, които официалната версия не предлага, напр. търсене, трябва да бъдат достатъчно креативни, за да задържат потребителите, които вече са спечелили. Защото досега те предлагаха показването на единични снимки, но не и пълен потребителски профил.
Потребителите ще харесат и ще се възползват от уеб профилите си, защото от една страна ще могат да споделят снимките си по-лесно и сред повече хора, а от друга – защото разглеждането на по-голям екран е значително по-комфортно.
А любителите фотографи освен контекстната идентичност на Facebook, вече разполагат и със своя визуална идентичност, която позволява по-доброто представяне. Възможността за преглеждане на целия профил пък позволява за добиване на по-ясна представа дали този потребител си струва да бъде следван и какво може да се очаква от него. Всичко това накуп пък се очаква да доведе до по-голяма ангажираност, нови последователи… Въпреки стремглавото приемане на mobile в последно време, много потребители все още предпочитат уеб/декстоп преживяването, особено за консумиране на визуално съдържание. А уеб профилите предлагат точно това – при това бързо, лесно, удобно и със значително по-малко шум, отколкото във Facebook профилите.
Уеб профилите… от гледна точка на бизнеса
Уеб профилите предлагат на брандовете значително по-голяма възможност за достигане до аудиторията им, защото сега вече могат да споделят снимките си практически с всички, а не само с мобилните потребители, притежатели на смартфон и/или таблет. Това най-вероятно ще доведе до засилване на потребителската ангажираност, тъй като вече е премахнат елитарният момент и никой не е пренебрегнат и изключен от играта както в мобилното, така и десктоп присъствието. Уеб профилите улесняват значително изграждането, подобряването и поддържането на т.нар. brand awareness и могат да бъдат компонент от цялостното присъствие на бранда в социалния уеб[4. И понеже все още има брандове и експерти, които броят бройки последователи – сега бройката им има възможност да се увеличи значително.].
Уеб профилите, също така, улесняват значително задачите и задълженията на community мениджърите, защото им позволява да управляват Instagram общността около бранда си директно през браузъра, наред с всички останали присъствия от използваната палитра. Несъмнено аналитични инструменти биха били следващото нещо, което много би се понравило на бизнеса. Дори повече от поток с новите споделяния, защото брандовете не биха разчитали на него, за да привличат свои последователи – мисля че биха използвали други канали за това, но измерването ще е нещото, което бизнесът ще поиска. Както и възможност за реклама в платформата. Защото, нека не се лъжем, колкото и потребителите да са искали уеб версия, бизнесът е този, който има най-голяма изгода от това. А и дори да се предлагат различни възможности за реклама, в уеб потребителите са по-склонни да я приемат (заради слепотата или заради по-големия екран), отколкото на малкия екран на мобилното устройство. А това значи приходи за Instagram/Facebook. Любопитно е да се следи какви възможности ще се появят и доколко ще бъдат печеливши както за бизнеса, така и за Instagram.
Като заключение
Въведението има своите плюсове и минуси. Дано с времето плюсовете станат повече от минусите. Личното ми мнение е, че намаляването на ексклузивността не е куул. Освен това прекалено голямото приемане довежда до спамът. И за необходимост от монетизиране на потребителите. Вероятно рекламата в мобилните приложения да се забави, изпреварена от вече изпробвани и работещи рекламни стратегии и тактики.
Излизането на Instagram на уеб пазара е любопитен за следене ход за пряка конкуренция с Pinterest като социална мрежа за снимки.
Любопитно е също да се види как ще съжителстват в уеб Instagram и Facebook и как ще тече интеграцията между тях. Facebook прави доста промени в последно време в алгоритъма си Edgerank и засилват влиянието на визуалното съдържание. Защо им е да изграждат подобна платформа и от Instagram? Това е възможно да доведе до объркване у някои потребители, които се колебаят къде да отидат, за да споделят снимка. При всички случаи сливането и интегрирането на двете платформи ще доведе до загуба на фокуса (такъв вече има у Instagram с преминаването в уеб) и ще ги отклони от първоначалните им предназначения. Instagram би трябвало да са по-внимателни при копиране от и на Facebook, защото това може да доведе до отказ на сериозна част от засега лоялната общност.
Цялото това писание стана достатъчно дълго и разхвърляно, вероятно изпускам някои неща, но ще продължа да следя как се развиват нещата и по какъв начин бизнесът наистина може да извлича полза от това. Това че не използвам приложението не означава, че нямам задълбочени наблюдения, а ако се чудите как и дали да го включите в стратегията си, обадете ми се, можем да обсъдим в детайли плюсове и минуси.
Анимираните GIF-ове не са нещо ново нито като технология, нито като разпространение и приемане. В ранните години на уеб бяха особено популярни и се използваха, за да придават някаква динамика на статичните тогава сайтовете. Особено широкото им използване доведе до бързото им намразване, но не и забрава 🙂
Когато преди година и половина Google стартираха това-което-всички-наричат-социална-мрежа-пък-то-не-е Google+, те сякаш предусетиха възраждането на анимираните картинки. Които вече са еволюирали от грозни рисунки до снимки, които се движат, и които днес са познати като „живи снимки“. Едва ли има останал някой, който вече не е виждал умрелия калмар, който сякаш се съживява, когато бъде залят със соев сос.
На пръв поглед създаването на живи снимки изглежда сложно и времемко, но както за много други неща, има мобилно приложение за това. Чрез което всичко е по-просто, отколкото дори можете да си представите. Срещнах няколко приложения за iOS, но сега ще споделя за опита си с приложението за Android fotodanz (то не е налично за iOS), защото само с него успях да поекспериментирам.
fotodanz (сайт и Google Play) е най-обикновено приложение, което има достъп до камерата на устройството. През него (чрез бутона в долния край на екрана) се заснема желания обект за 3 или 5 секунди, след което се избира частта (или частите), която ще бъде анимирана. Това е. Толкова просто.
За най-добри резултати, докато приложението прави поредицата от снимки, най-добре е устройството да се държи възможно най-стабилно и неподвижно. То си има някакъв стабилизатор на изображението, но той не е кой знае колко добър и не е добра идея особено много да се разчита на него.
След като бъде заснет желаният откъс, се пристъпва към втората част – добавянето на движение. Могат да се изберат и оградят до 6 зони, в които да има движение. Всичко, което остане извън тях, остава статично.
Първите снимки няма да са перфектни (моите първи опити са от Димитровден и не са нещо поразително, а и тогава още не бях открил възможността за завъртане на снимките, та две са не както трябва), но с времето и със снимането нещата идват на мястото и контролът върху движещите се части става по-фин и точен. В случай на грешка при изрисуването на движеща се област, тя може да бъде изтрита с двоен тап върху избраната област. След това се преминава към режима на преглед, в който освен че може да се види резултатът, могат да се добавят и филтри към направената снимка. Не очаквайте богатството на филтри от Instagram или други приложения – тук целта не е такава.
Да, ще трябва да преглътнете факта, че върху снимката ще има и логото на fotodanz, но това не е болка за умиране – все пак приложението е безплатно, а доколкото разбрах – в следващи версии ще има платена функционалност за премахване на отпечатъка.
И тук идва най-яката част – за разлика от много приложения, които оперират в заключената си градина, издигайки дебела и висока стена около себе си, fotodanz е изключително отворено приложение – направените снимки могат да бъдат споделяни във Facebook (който не поддържа анимирани картинки, за съжаление), Skype или чрез електронна поща, но създателите работят по добавяне на Twitter и Google+. Направените снимки могат да бъдат складирани в Google Drive, SkyDrive, Evernote, но не и (все още) в Dropbox.
Засега не може да се използват предварително заснети снимки или видео, които да бъдат обработвани, но е вероятно това също да бъде добавено – дотогава трябва да улавяте мига сега, на живо.
Създаването на живи снимки е забавно, а и кара участниците в тях после да се усмихват. И да им се радват значително повече, отколкото ако им покажете просто една снимка, каквато вероятно са направили мнозина други, които не са открили забавния и лесен начин за забавление.
Дайте му шанс, fotodanz ще ви хареса. освен това работи добре и на устройства с по-малки версии на Android (2.2 е минимумът).
Това по-горе е една от най-добрите снимки, чрез която се промотира приложението и е взета от официалния му сайт. Сега си представете какви дяволии можете да заснемете.
Ако трябва да съм честен, вече не помня откога датира познанството ми с Манев. За да продължа да съм искрен мога да споделя, че нито аз него имам за сакъ приятел, нито вероятно и той мен. Познаваме се, поздравяваме се на улицата или където се засечем, става лаф, весело… но чак приятели не сме. В което няма нищо лошо, разбира се – Пловдив е едно малко по-голямо село, в което всеки е „приятел на приятел“ и хората в общи линии се познават.
Напук на всякакви очаквания, не ми беше интересно да взимам страна в някаква драма – като цяло я намирам за глупава и ненужна, а взимането на страна в чужд спор обикновено не води до нищо положително. Sapienti sat.
Така и не успях да се натуткам да отида в клуб „Приятели“ на старата му локация, на пл. Гроздов пазар. Оказа се, че постоянно остава встрани от маршрутите ми и леко е по-далече за обичайното „набързо за по една бира с приятели“. Сега клубът е с нов адрес – бул. Руски 39. Ако ползвате Foursquare, ето го – не пропускайте да се отбелязвате. За останалите – ето карта:
Реално погледнато сега клубът ми е още по-далеч, но вече си бях обещал, че ще отида. Ходихме с Нели на откриването (на преместването), но бяхме подрaнили с 2-3 часа и беше все още затворено. Затова се наканих специално и отидох. На партито по случай Димитровден. (отбелязката ми във Foursquare)
От онова, което бях виждал на снимки, старото място е било значително по-малко и със съвсем различен look&feel от това, което заварих, когато отворих врата и се озовах сред „Приятели“. Голямо и просторно, с по-голям капацитет както за посетители, така и за различни прояви и идеи. При това не само музикални/музикантски. Хрумнаха ми 2-3 неща, които ако узреят правилно, мисля че могат да бъдат обсъдени и реализирани и да бъдат превърнати в успешни начинания. Ако станат – ще се чуе, ако не – здраве да е.
Харесвам музика на живо, още повече харесвам, когато това са акустични импровизации и вариации. Преди време (години?) имаше едно местенце в Капана – ресторант на име „15 стъпки под земята“. Или нещо от сорта. Та там се случваха интересни акустични импровизации – получаваше се наистина весело, защото и изпълнители, и малцината посетители (приятели на изпълнителите) наистина се забавляваха. Почва се едно парче, което неусетно се прелива в друго, с текст на трето… беше забавно. Онова време остана в историята, а преживяването определено ми липсваше – на много места се случват акустични свирения, но като това така и никой не се осмели да организира. Защо споделям всичко това? Защото вече има. Случва се в „Приятели“. Може би инцидентно – не знам, заради големият брой Митковци (и заради Удо – също Димитър, който беше там), но се получи. Жестоко! Седим си двамата, аз и моят приятел Jack, там нейде, на бара, и ненадейно ставаме свидетели на смесица между „Позови меня тихо по имени“ на Любэ и “Nothing Else Matters” на Metallica.
Не, и това не беше всичко. Тони и Момчил (хъ хъ), в комбинация с Едит са отлична комбинация. Всъщност, на колко места ви се е случвало да видите как сервитьорката хвърля таблата, качва се на сцената и троши глави/уши? В колко заведения сте виждали насред цялата рок обстановка и посетители, закърмени с рок, хеви и не толкова хеви метъл, изведнъж барманът да зареже бара си, да се качи на сцената и да изпее песен на Хисарския поп? М? И всичко това да не звучи като кръпка, а като един голям купон, в който всички са с усмивки до уши. Без значение дали слушат песен на Тина Търнър или на Коцето Сланинката 😀
В „Приятели“, сред приятели, е готино. Много готино. За да не реши някой, че всичко е по мед и масло – да, има няколко дребни неща, които ми направиха впечатление, но те могат да бъдат отстранени „в движение“, както се казва. Други е възможно да не се разглеждат като минуси – въпрос на поглед върху нещата.
„Вход свободен“ е много успешна стратегия – какъвто и вход да има, той поставя ограничение, дори лишение. Ако платиш вход, ще изпиеш едно питие и ще си го близваш едва-едва до края на вечерта. Сега можеш да пиеш две. Защото заведението печели от оборота. Музикантите (вероятно) получават хонорар, който (по всяка вероятност) е по-малък, но се случва по-често, отколкото при останалите групи, които я свирят срещу събраната сума от входа веднъж в месеца, я не.
Ненатрапчиво отпред, на сцената, има кутия. Ако се изкефиш на някое изпълнение или като цяло си прекарваш готино и искаш да почерпиш – заповядай. Те пък ще ти изпеят каквото поискаш. Така става купон. Няма сет листове, няма нищо – важно е купонът да тече.
Вероятно това трябваше да остане скрито от мен, но тъй като се бях разположил на бара, та нямаше как да не стана свидетел – свършили артикули, в това число и ключови. Вероятно не е често явление, но е неприятно. Отдавам го на все още продължаващи експерименти с предлагания асортимент и изследване вкуса на посетителите.
Самото пространство е малко странно и недотам пригодно за такъв тип заведение, та едната част от заведението, по мое мнение, е някак изолирано от случващото се на сцената. За чуване – да, но за виждане – не съм съвсем убеден. Това може да се разглежда и положително – има хора, които ходят не заради една или друга група, а да пият по едно с приятели. Да, свири група – прекрасно, но те са там за друго. Който иска да гледа – може да се придвижи по-напред.
Може аз нещо да съм изкривен, но ми се стори, при това не само в „Приятели“, че когато не свири група, музиката е нетипично силна. Не просто силна, а много силна. И за да си кажеш нещо с някого от компанията, трябва да сте съвсем близо и да си викате. Когато свири групата – окей, нека е високо, но през останалото време комуникацията в компанията не мисля, че трябва да се прекъсва.
И още едно наблюдение, което не е конкретно за това място – като цяло в Пловдив (вероятно и в други градове) не сме съвсем социални, общителни и експериментиращи. Ако отидеш с компания – общуваш само с нея, не обръщаш внимание на останалите посетители, трудно се отпускаш да завържеш приказка с някого. За смесване на компании пък е почти изключено да се говори. Може би за това разделение на копании спомага и разположението на седящите места – не знам, но ми е направило впечатление.
Не знам дали трябва да сложа финал – това е само началото на моето страхотно преживяване в „Приятели“. Тия неща, които споделих по-горе като негативни не влияят въобще на оценката и преценката ми. Следващото ми посещение ще бъде на Хелоуин.
Забележка: Преди да си тръгна, попитах Манев дали иска да публикувам мнението си. Аз щях да го направя независимо от отговора му, но той се съгласи. Което означава, че нещата наистина могат да станат по-добри. Особено когато нещата се споделят… с приятели.
В една отдавнашна своя публикация, свързана с приятелствата във Facebook, която нарекох „Не съм точно приятел с тези хора“, бях споделил как на f8
Facebook призна (макар и не директно и официално, а като част от голяма шега), че не е замислен и проектиран да служи за откриване на нови приятели, а да продължава онлайн вече установени и изградени здрави приятелства от реалния свят.
Това мое твърдение тогава изглеждаше странно, някои дори му се противопоставиха, посочвайки примери за различни практики от страна на компанията, която насърчава новите приятелства. Виждали ли сте какво се случва, когато направите опит да се сприятелите с хора, които не познавате? Ето, вижте – блокира ви се функционалността за сприятеляване. Независимо всички налични практики за създаване на нови приятели. Защото това, че нещо е позволено, не значи че е правилно и че следва да бъде използвано. Никой не обича забраните, затова следва сам да се стреми чрез поведение и действия да се държи в рамките на приетото и да не допуска да му бъдат забранявани или отнемани права. Нали така? За Facebook е много лесно да установи куп забрани, но дали това е начинът?
Вчера, на тазгодишното издание на Startup School, организирано от Y Combinator, Марк Зукърбърг сподели как и защо Facebook е спечелил преднина пред тогавашния първенец MySpace – защото MySpace беше създаден с цел нови познанства, откриване на нови и интересни хора, докато Facebook е създаден и фокусиран около идеята за поддържане на контакт с всички приятели, семейството и хората, които вече познаваме(източник).
И така, това вече е официално. И за да се избегне „Не съм точно приятел с тези хора“, сега очаквам да обявят официаслно и че всъщност Facebook не е мястото за каталогизиране на всички приятелства и познанства от реалния свят. В смисъл те на практика го показват, като скриват с помощта на алгоритмите си споделянията на хората (и страниците), с които общуваме най-малко. Но когато го има официално изречено, нещата ще изглеждат другояче, по друг начин ще бъде структурирана комуникацията и поведението (както и очакванията) в платформата.
По-долу има екранен кадър от статистиките на блога и съдържа част от търсенията в него за 21 октомври 2012 г. Неистовото желание да се разбере кой на кого гледа профила обяснява и защо дивотии като БИГ/ВИП Брадър имат такъв успех в телевизионния ефир.
И в други дни интересът към темата е засилен, но на 21 беше пикът досега. Другите търсения съм скрил умишлено – сред тях също има бисери, но не релевантни на темата.
На пръв поглед създаването на живи снимки изглежда сложно и времемко, но както за много други неща, има мобилно приложение за това. Чрез което всичко е по-просто, отколкото дори можете да си представите. Срещнах няколко приложения за iOS, но сега ще споделя за опита си с приложението за Android fotodanz (то не е налично за iOS), защото само с него успях да поекспериментирам.
