Запознайте се с Иван. Той използва социалните мрежи, има хиляди последователи и неговите публикации се радват на особен интерес и популярност, на много коментари и споделяния.
Една съществена подробност: Иван не съществува. Това е фалшива снимка на фалшив профил (реално снимката взех от този инструмент за нуждите на тази публикация.) И някой захранва профили като тези на Иван с нови съдържания, които не винаги са верни, коректно поднесени или са си изцяло фалшиви новини.
Публикацията бързо става популярна. Хората са ядосани и веднага заповат да коментират и споделят информацията. Но реална и истинска ли е тя? Някои биха попитали защо да не е? Има си текст, има си снимка, всичко изглежда наред, а и Иван е написал, че е последна информация, гореща и топла! Какво може да не е наред?
Как да разпознаваме фалшивите новини
Международната федерация на библиотечните асоциации и учреждения (IFLA) предлага прост и лесен процес.
Да разгледаме примера от по-горе и да анализираме информацията:
Проверете източника на информация
Ако има снимка (в случая има, но не се вижда), помислете дали е възможно авторът да я е направил сам или просто я е свалил от някъде в интернет. Можете да проверите къде другаде е използвана тази снимка и дали тя е актуална към споделянето. Разгледайте профила на Иван и сайта, който той споделя. Уверете се, че това е реален профил (не просто една снимка или само котенца и цветя), а сайтът, който се посочва, е сериозен и зад него стоят хора с имената и лицата си.
Прочетете цялата информация, не само заглавието
Прочетете цялата информация. Не съдете и реагирайте първосигнално само заради заглавието. Каква е цялата история – често можете да попаднете на заглавие, което ви манипулира да натиснете върху него, а често в съдържанието се вижда, че истината е друга. Потърсете информацията и прочетете и на други места. Ако Иван е прав в твърденията си, ако новината е истина, то със сигурност някоя друга медия ще го е отразила. Малко търсене онлайн може да докаже, че никоя медия онлайн не е отразила „сензацията“, скандала или каквато е темата на Иван.
Проверете автора
В примера, който разглеждаме, източникът е Иван. Точно така, някой си Иван във Facebook. Социалните медии и мрежи рядко верифицират потребителите си, така че защо да вярваме на Иван? Защо да харесваме или споделяме публикацията му? В същото онлайн пространство има достатъчно много уважавани журналисти и профили на медии и да, Иван не е от тях.
Проверете източниците на тезата
Използва ли се снимката на други места? Твърденията могат ли да бъдат доказани и проверени в достоверен източник? Ако твърденията не могат да бъдат доказани или проверени на друго място, най-често се касае за фалшива новина.
Проверете датата
Това е важно – новите споделяния на новини от миналото не ги правят актуални или верни към днешна дата или към днешните събития.
Това шега ли е?
Това е важна стъпка и може би дори трябва да е на първо място в списъка. Може би Иван е просто трол и това му е работата или целта му е да създаде забавление чрез объркването. Може да не е желал или очаквал да бъде приет насериозно и ако някой е приел това сериозно, това си е негов проблем при харесване или споделяне.
Но пък може да е умишлено и Иван да работи за т.нар. фабрика за фалшиви новини и целта му е да вреди на едни или фаворизира други хора, идеи или процеси.
Оставете предубежденията си
Живеем в демокрация и всеки може да подкрепя или не подкрепя хора, идеи или процеси. Въпреки това ако позицията ви съвпада с тази на Иван, то значително по-лесно ще реагирате с харесване, коментари или споделяне на информацията. А ако е по гореща тема, вероятно доста хора ще се подведат именно по това. Не очаквайте новините да са такива, каквито да ви харесват, очаквайте винаги нещо повече и ги подлагайте на съмнение.
Попитайте експерт
Вместо сляпо да се доверявате на Иван или пък ако имате колебание защо не попитате някой експерт за съвет? Много доказани журналисти и експерти са онлайн и биха ви помогнали да разпознаете дали новината е фалшива или реална. Защо да се доверявате на Иван и да разпространявате информациите му вместо да попитате някой, който това работи? Или пък дори някой с малко повече медийна грамотност, който да може да направи проверка на фактите…
В заключение
Интернет, както и социалните медии в частност, направиха изключително лесно за всеки да публикува текст, видео, снимки и meme-та и по този начин да достига до широка аудитория. От една страна това е добре, защото хората могат да направят така, че гласът им да се чуе високо и социалните медии да разпространят посланието. Грета Тунберг започна своето движение за климатичните промени, а Джъстин Бийбър стана известен певец от едно видео в YouTube. От друга страна пък всеки има глас, включително троловете и фабриките за фалшиви новини.
Технологичните гиганти отдавна се борят с фалшивите новини. Google имат екип, който е на разположение 24 часа, за да премахва дезинформации от резултатите на търсачката и YouTube. Twitter премахва туитове, които съдържат подвеждащо или потенциално опасно съдържание. Facebook пък предупреждава потребителите си, когато получават подвеждащо съдържание или фалшиви новини.
Само че технологичните компании не могат да спечелят войната с фалшивите новини сами. Те имат нужда от нашата помощ. Ние трябва да започнем да се (само)образоваме и да можем да разпознаваме фалшивите новини.
Следващият път преди да натиснете бутона за споделяне или да оставите коментар, отделете време и се запитайте:
- Това шега ли е? Ако е така, споделете я с усмивка или по начин, по който да не заблудите останалите, че това е реална новина.
- Вярвате ли и доверявате ли се на източника и/или автора?
- Авторът защитава ли тезите си с надеждни източници?
- Проверете датата. Релевантно ли е съдържанието, да не четете информация, която е остаряла?
- Оставете предубежденията си настрана и помислете трезво – споделяте, харесвате или коментирате информацията защото вярвате, че е реална или защото ви се иска да вярвате, че е реална?
Ако все още имате съмнения, просто не натискайте нищо и подминете инфотмацията. Защото не си струва.