Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
След като излях гнева си към НюТренд за кражбата им на съдържание е добре да се има предвид, че това не е изолирано явление – на откраднато чуждо (най-често английско) съдържание, преведено и разпространено у нас е много често срещано явление. Позорна практика.
Сериозно се замислям за създаването на публичен черен списък на издания, които пристъпват правилата. Такива, които следва да бъдат сочени с пръст за назидание, а не да бъдат възхвалявани. Такива, които рекламодателите следва да избягват, а читателите да отказват да следят и трупат импресии.
Мизерници! Ако някой направи същото с ваше съдържание, ще опищите орталъка, нали? Ще сте най-големите жертви на посегателство и разни такива неща… ама сега сте герои. Мрете!
hat tip за Ивайло Шолеков, който ми ги сподели, защото не чета и не следя парцали.
Та още с тогавашната им игра не бях ОК и писах за това. Тогава получих на мейла писмо от обслужващата PR агенция (V+O)[1. Ако служител на агенцията желае да провери и ползват Gmail (Google Apps) за е-поща, ID на писмото е 1396d606db71732d] с разяснения за казусите, които повдигах тогава. Неубедително. Ако организаторът наистина предвиждаше единствено и само такива употреби на личните данни или пък няма допълнителни данъци и такси, защо такива клаузи фигурират формулирани толкова общо, вместо да цитират конкретните случаи?!
Както и да е, каквото било – било. Надявах се да са размислили, да са предали, както ме увериха, на организатора подозренията ми и нещата да бъдат коригирани. Уви, не са.
В правилата за участие липсва дефиниция за блог. Twitter блог ли е, след като е платформа за микроблогване. Ако блогването е споделяне, Facebook и Google+ блогове ли са? Този блог като няма коментари блог ли е? Това създава предпоставки за мошенгии и дисквалифициране на участници.
3.7 Чрез регистрирането в Кампанията, участниците изрично се съгласяват техните лични данни и съответната снимка да се използва с рекламна цел при спечелване на наградата. – кои точно техни лични данни? Само име и фамилия или ще искат и друга информация?
10.1. Участието в тази Кампания потвърждава безусловно съгласие от страна на всеки участник личните му данни да могат да бъдат разкрити публично и да бъдат използвани от Организатора за рекламни цели, неограничено териториално и/или времево и чрез използването на който и да е начин за промотиране (напр. Интернет и т.н.). – това позволява на фирмата зад eMag след години да ви изтипоса де що има ваши (може и тайни) лични данни на билборд в центъра на София. Не искате да се случи, нали? Вероятно и те не биха го направили, но раздутостта и обхвата на тази точка и условие единствено може да буди подозрения. Аз не бих им дал нищо при такова условие. Съветвам моите близки и приятели също да не го правят.
10.2. С участието си в Кампанията, участниците изрично приемат, че личните им данни за идентификация се използват и се съхраняват в една база данни, която може да бъде използвана от Организатора или от негови подизпълнители, в последствие за други подобни приложения, за директен и/или косвен маркетинг, за публикуване на данните, изисквани от закона за раздаването на наградата и др. С други думи – давате им право да ви спамят и не можете да протестирате срещу това.
Забележка: Нямам нужда от тълкуване на конкретните казуси, затова ако от V+О смятат пак да ми пишат или да ми се обаждат, нека е за друго – ако искат някой да тълкува правилно/по друг начин, наистина да посъветват организатора да се изразява ясно и точно, не с алабалистика и раздути ненужни изисквания. И да не крият условията по досегашния начин, това само би им донесло ползи.
До преди съвсем малко тази публикация беше чернова за състоянието на българската уеб индустрия, наблюденията ми около БГсайт 2012 и разни такива неща. В общи линии беше позитивна статия, в която надеждата надделяваше, а светлината в дъното на тунела не беше с черен цвят.
Уви, онзи позитивизъм много набързо отстъпи мястото си на настоящото писание, което не е никак розово.
Във време, в което написалите книга за блогове блогъри (вероятно заради немарливост) им хакват блога за блогове и им наблогват купища спам(заб. ако съдържанието зад препратката спре да съществува, ще го заменя с екранен кадър), във времето, в което Българската уеб асоциация се свързва с продажба на виагра онлайн, един блог-който-не-е-блог спечели наградата на журито на БГсайт 2012 в категория медии, измествайки новинарските сайтове на телевизиите Нова и ьТВ. Това трябваше да е добра новина – че традиционните медии отстъпват пред новите медии дори и в България (да припомня, че Пулицър за журналистика беше присъден на публикация в блог).
Далеч съм от идеята да сравнявам НюТренд с ХъфПост, нито пък Ивелина – с Ариана, защото би изглеждало смешно – и двете български отрочета има доста хляб (и пасти!) да изядат, преди да могат дори да помислят да се сравняват с презокеанските си колеги. НюТренд никога няма да спечели Пулицър (защо – по-долу), но Хъфингтън Пост може да спечели награда от БГсайт (ако пуснат българска версия).
Та в същото това време на тотален застой на българската дигитална действителност технологичната медиа, която трябва (или би трябвало) да отразява този застой, запълвайки празнините с новини от чуждите практики, привлича вниманието освен със спечелената награда, и с кражба на съдържание.
С Чад Уитман съм се виждал само веднъж, но от кратката ни среща и няколкото разменени изречения останах изключително приятно изненадан – освен че е млад (набор ’87!), пипето му сече много бързо и доста добре напипва пулса на нещата и пътя, по който се развиват. Това му позволява да е успешен в начинанията му. Ако не го следите в Quora, пропускът си е изцяло ваш.
Не мога да кажа същото за Симона Стоянова. Нито съм я виждал, нито имам желание след случката. Освен това работи като блогър в нестартирал блог. Нещо като директор на водопад. Не искам да знам колко разбира от реклама и медийни комуникации (тема на магистратурата ѝ), но част от тези комуникации е именно подсигуряването на права и разрешение за превод и разпространение. Но дори и да си е свършила работата, препратка към началната страница на SocialFresh не е достатъчна. Това не е източник, източник е пълната препратка към оригиналната публикация. Отделно че изключително силно се съмнявам Уитман да е позволил авторството му да бъде отнето и той да не бъде споменат (дори и Джейсън Кийт да е бил ОК).
Та въпросната Симона не е част от екипа на НюТренд, въпреки че има няколко публикувани материали. Задача на главния редактор е да си формира екипа от автори, да следи за качество и количество, статиите да са в хармония и в тематиката на сайта, да не нарушават авторски, сродни или други права и куп други неща. Тоталното погазване на авторското право в посочения пример навява мисли в следните посоки:
* Главният редактор е отпуснал юздите и цари хаос
* Авторите се стимулират към подобни практики (в екипа е Христо Стоянов, за който това е практика в блоговете му)
Независимо кое от двете, призовавам Ивелина Атансова да върне наградата от БГсайт, ако има достойнство. Защото тя е за качество, защото е гласувана от експерти и е за добрите практики. Не за насърчаване на лошите и замазване на очите, кражба, подвеждане в заблуда и пр.
Ако това се случи и Ивелина върне наградата (в което силно се съмнявам), приканвам БГсайт ДА НЕ връчват наградата на подгласника, а статуетката тази година да не бъде връчвана за тази категория. За да служи като поука на всички, за обица на ухото. Защото лошите практики трябва да се посичат и да не им се позволява да виреят.
Ако искаме читава родна дигитална индустрия, трябва да се грижим за нея и да я създаваме такава. Читава, нова, функционираща. Не copycat. И който не може да я създава такава – да ходи да сади нива, земеделието също има нужда от развитие и работни ръце.
Като коментар към Камелия (hat tip, тя ме насочи), Христо Стоянов е написал:
Е от къде трябваше да вземат новината? Самия Марк ли да им се обади – мн ясно, че ще ползват източници – все едно всички телевизии и други медии не ползват чужди източници…Да не е сайт за стихове, че да е авторско всичко?
Едно е да вземеш информация за новината, друго е да вземеш съдържанието за нея наготово. И на Уитман не му се е обадил Марк, и други използват чужди източници, но само източници (и си посочват адекватно източниците), не си крадат съдържанието. Щото са пичове, не пу*ки! Капиш?
След Церемонията по връчване на наградите на БГсайт тази година, на коктейла се заговорихме колко по-добре би било Летище София да бъде преименувано. Сега то носи името „Враждебна“, кръстено на местността, на която е построено.
Защо „Враждебна“? Враждебна ли е България към чужденците, които идват тук/ Враждебна ли е България към сънародниците ни, които се прибират у дома? Тогава защо продължава да стои това име?!
Летище „Джон Атанасов“ звучи значително по-добре. Това име обсъждахме, неговите плюсове и минуси. Не като изобретателят на първия компютър, а като акцент върху таланта и приноса за развитието на иновациите в глобален мащаб. Писах за това.
В деня след церемонията, Пламен Русев във Facebook предложи летището да се казва Васил Левски. Според мен Левски, без да подценявам приноса му за България и историята, не е подходящ избор. Първо защото е локален герой, силно митологизиран. Отделно че дори ние, българите, не сме сигурни какво е било през онези 500 години – нас ни учеха, че е било робство, сега не е робство, а присъствие… утре може да излезе друго нещо. Това внася объркване.
Докато с Джон Атанасов може да се акцентира върху по-съвременен персонаж, оказал съществено влияние върху развитието на човечеството глобално. Да се провокира интерес към научаване на подробности както за личността, така и за България, за постиженията… при това без да бъде историческо, далечно, дори скучно.
За БГмапс за Android съм писал няколко пъти досега и в общи линии публикуваните неща не са особено ласкави – с всяка версия откривах някакви неща, които са в разрез с виждането ми за начина, по който трябва да работят мобилните приложения.
На БГсайт Галя Тодорова ми сподели, че в сряда (14 декември) излиза новата версия, която няма да е бета! Тогава видях как изглежда приложението и в движение и на 4 очи споделих някакъв feedback от видяното на нейното устройство (по-късно получих ранен достъп, за да изпробвам и аз). Тогава споделих, че основно за приложението е картата и тя трябва да е максимално видима, а интерфейсът трябва да може се скрива. Попитах също дали и кога да очакваме съобразяване с препоръките на Android за дизайна и ще видим Holo (унифицираният стил). Надявам се това да се случи скоро, предвид новината за незавидния брой разработчици на приложението! Въпреки това приложението излиза в четвъртък, с ден закъснение, за да може да се скрива навигацията!
Приложението може да се използва и от устройства без GPS. НОВО!
Не се изискват права за четене на системни данни от устройството. НОВО!
При отваряне на балона с инфо на цял екран, показва се частта от картата, съдържаща обекта. подобрено
Бутоните са пренаредени и полупрозрачни за по-голяма видима карта подобрено
Възможност за скриване на бутоните от екрана подобрено
При нова картография – запазените карти се заменят с нови по време на работа, без да се налага намеса от потребителя. При проблем с връзката и не може да се зареди нова карта, приложението показва старата, като показва съобщение за неактуалната картография. подобрено
Отстранени грешки и бъгове поправено
Голямата добавка за мен е възможността за стартиране на приложението без налична връзка с интернет. Това изискване в предходните версии лишаваше от смисъл възможността за складиране на карти за офлайн ползване.
Една малка забележка имам по отношение на навигацията – колкото и интуитивни да са бутоните, мисля че е добре да бъдат съпровождани от някакво инфо какво правят – сега, когато навигацията може да се скрива, това не мисля че ще е голям проблем, а ще помогне за по-доброто навигиране в приложението.
В предишна публикация бях споделил, че ме смущава използваното повелително наклонение – това вече е минало, но не знам кога е било въведено. Отчитам го като плюс.
Потвърждението за изход от програмата също е нещо, което лично аз бих предпочел да го няма.
Иначе версията е достойна за изход от Бета периода и прави приложението реално използваемо. Има още какво да се желае, но мисля, че с темпа на развитие нещата бързо ще се оправят.
БГмапс за Android спечели наградата на БГсайт в раздела за мобилно приложение.
Изтеглете си приложението, разцъкайте го, споделяйте мнения и впечатления – само така то може да стане полезно и удобно за всички и да се развива в правилна посока – за потребителите!
Драмата на последния месец и половина-два е драстичната промяна в начина, по който функционира един от вездесъщите алгоритми на Facebook — EdgeRank.
Вероятно вече сте станали свидетели на споделяния – било то от приятели или от фен страници, които харесвате, които приканват „заради промени във Facebook“, да предприемете някакви действия, в случай че искате да виждате техните споделяния. Нещо подобно на това споделяне.
Това е само един от примерите – видяхме приканване на харесалите страниците освен за създаване на списъци с интереси, и за по-голяма ангажираност със споделените съдържания и отделяне на повече време за харесвания, коментиране и споделяне, за да продължават те да виждат съдържанията. С едничката цел да се измами Facebook и да се вземе превес над алгоритъма Edgerank.
Доста беше изписано по темата. Едни обявяваха Facebook, че са направили промените в алгоритъма, за да притиснат бизнеса да харчи повече пари, за да се рекламира в мрежата. Други видяха ползата за потребителите, които направените промени донесоха. Ясно е, че Facebook трябва да генерира приходи, за да продължи да съществува. Нормално е сега, когато вече е публична компания, инвеститорите да натискат за още по-големи печалби. И докато промените във Facebook изглеждат честни или нечестни, в зависимост от гледната точка, нека си припомним следното:
Facebook е безплатен!
Потребителите не плащат за използването му, така че Facebook могат да правят с платформата си каквото си пожелаят, при това и неща, които не харесваме и одобряваме. Това не означава, че промяната не е лошо решение на Facebook, но така стоят нещата. Затова вместо маркетолозите да продължават да правят шмекерии и да опитват да измамят Facebook, по-добре да премислят делата и присъствието си. Защото това, което правят сега, не е добра идея. Не е никак интелигентно да се молиш на почитателите си да правят някакви дивотии заради теб. Те са във Facebook за да бъдат социални, да общуват с приятели и близки, за забавление, а не да ви държат в бизнеса и играта.
Вече в продължение на доста години наблюдаваме как SEO „експерти“ се опитват да надхитрят и изиграят Google, но всеки път Google отвръща с промени в алгоритмите си. Google не желае да бъде изигран, защото иска най-доброто възможно преживяване за потребителите си. През 2006 Шeл Израел и Робърт Скобъл писаха за това в книгата си Naked Conversations,
„Нито прес релийз, нито реклама на половин страница в Ню Йорк Таймс биха подобрили класирането в търсещите машини както често обновяван блог. Най-краткият, най-евтиният и най-бързият начин за добро и устойчиво класиране в списъците на Google, е чрез често блогване.“
Алгоритмите на Google доста се промениха за последните 6 години, но дори и тогава всичко се въртеше около доброто съдържание, напук на всички използвани дребни SEO трикчета. А с наскорошното преминаване към по-латентно семантично индексиране, фокусът е още по-насочен върху съдържанието.
Това важи с пълна сила и за Facebook. Да, вероятно могат да бъдат посочени доста валидни аргументи, че Facebook не подобрява потребителското преживяване, но факт е, че маркетолозите, брандове и бизнес, трябва да се фокусират върху съдържанието. Крайно време е да се спре с опитите фенове и последователи да вършат работата на бизнеса. Карането им да създават списъци (с интереси), по-скоро се прави опит да се накарат потребителите да използват Facebook по начини, различни от тези, от които в момента те използват платформата.
Онези страници, които очакват феновете им да добавят тези страници в списъци не се замислят над факта, че ако потребителите не се възползват от тази функционалност, те няма да започнат изведнъж и няма да променят навиците си за използване на Facebook.
Освен това публикуването на такива съобщения е неработеща тактика – споделянето с потребителите, че трябва да направят нещо, за да виждат повече съдържания от страницата достига до потребители, които така или иначе виждат тези споделяния. И следователно тактиката може да бъде разглеждана като спамеща.
Видях доста такива споделяни, отказах се да ги броя в един момент. Видях споделянето и от страници, с които никога не съм имал контакт или някаква ангажираност. Дългият статус с детайлни инструкции стъпка по стъпка как да виждам повече от тяхното съдържание е тотална загуба на време – тяхното, и моето. Ако си струваше да виждам повече от тях, нямаше да се налага да публикуват това, щяха да са фокусирани върху създаването на качествено и привлекателно съдържание, с което да се ангажирам и респ. – да получавам в потока си. Ако страниците предлагат това, готиното съдържание, то потребителите ще си намерят причина да се ангажират с него. Чрез харесвания, коментари, споделяния. Те нямат нужда от инструкции за Вашето оцеляване. Това не е тяхна работа, а ваша!
Органичното винаги е за предпочитане.
Опитите за прецакване и изиграване на системата може да имат краткосрочен ефект, но в дългосрочен са вредни и нанасят повече поражения, отколкото да са полезни. Точно като в спорта – като използваш непозволени вещества може да даде някакъв резултат, но като те хванат, това нанася вреда както на имиджа, така и на спорта като цяло. Затова и Google са толкова бдителни и мнителни, а съм готов да се обзаложа, че и Facebook няма да останат по-назад в опитите да отстранят и попречат на лошите практики.
Съдържанието преди всичко
Без значение колко харесвания, коментари или споделяния получава една страница или колко хора са я добавили в списъци, страницата продължава да има нужда от едно основно нещо – качествено съдържание. Защото ако потребителите ще виждат повече споделени съдържания, то по-добре тези съдържания наистина да си струват. Усилията трябва да са насочени не в опити за мамене на системата, а за създаване на привлекателно съдържание.
Полезни информации;
Оферти, предложения, отстъпки и намаления;
Снимки и видео
Препратки към чужди сайтове, които феновете биха искали да разгледат;
Публикации от собствения блог и/или уебсайт;
Въпроси;
Забавни споделяния;
Съдържания, фокусирани върху потребителите, не върху бранда.
Всичко изписано дотук, in a nutshell:
Фокусирайте се върху съдържанието.
Доброто консистентнo съдържание провокира ангажираност. Ангажираността подобрява Edgerank-а на страницата. Да, това отнема време, но дългосрочното планиране и изпълнение на дългосрочни програми е по-добро от бързите решения.
Обмислете да похарчите и малко пари
Обикновено не съм фен на харченето на средства за реклама във Facebook или Google ads. Метриката, позната като CTR е твърде ниска, а и аз самият не цъкам на реклами, че да очаквам други да цъкат на моята. Това не значи, че не работят, обаче. Практиката познава доста добри примери за успешно използвани промотирани истории и реклама във Facebook. Къде е уловката? За да е успешна една такава кампания, трябва да има предварително поставена цел, причина за нейното провеждане. Хаотичното плащане за промотиране на съдържания без релани измерими цели няма как да бъде успешна. И в случай, че се престрашите да похарчите малко пари за промотирани истории или за реклами, направете го разумно. Тази седмица една от страниците, които следвам, беше платила да промотира едно от споделянията си. Всеки път, при всяко отваряне на Facebook, то се появяваше най-отгоре в потока ми. Всеки път! Това, което беше обикновено споделяне с препратка в него, вече се беше превърнало в спам. Без да се колебая спрях да харесвам страницата.
Необходимо е да се търси балансът. Това не е традиционен, outbound маркетинг. Хората очакват реклами по телевизията и радиото, очакват реклами в печатните издания…. И въпреки това не ги харесват. Те използват социалните медии за да бъдат социални, да общуват с близки и приятели, не за да им бъдат предлагани стоки и услуги. И ако страниците започнат твърде агресивно да приличат на място за директна продажба, ами… хората ще се отдръпнат.
Не е мисия невъзможна
Ще дам пример. Моя приятелка се занимава с Facebook присъствието на голяма марка. Тя наистина върши изключителна работа по поддържането ѝ. Напук на всички промени в Edgerank, страницата не само не спря да се разраства, но и не изгуби от ангажираността и видимостта си сред потребителите. Тайната? Страхотна комбинация между качествено и свежо съдържание, засилено използване на снимки и тук-таме незначителни инвестиции за промотирани съдържания и реклама. Има изградена дългосрочна стратегия и работи по нея. Не можете да очаквате Facebook да свърши вашата работа! А това отнема както време, така и усилия. Никой не е казвал, че е лесно. Прекалено дълго битуваше схващането, че Facebook е някакъв сребърен куршум, който вместо нас върши маркетинга. Необходима е сериозна промяна в начина, по който възприемаме и използваме платформата, а не превъзпитаване на феновете.
Ваш ред е.
Пробвайте. Ако използвате Facebook, фокусирайте се върху съдържанието. Добро съдържание. Релевантно съдържание. Съдържание, което потребителите и клиентите ви искат да получават. Експериментирайте и бъдете гъвкави спрямо платформата, нагаждайте се според последните промени и бъдете проактивни, вместо реактивни – със сигурност нищо няма да бъде върнато обратно в старо състояние, така че по-добре е да се адаптирате отрано.
Драмата на последния месец и половина-два е драстичната промяна в начина, по който функционира един от вездесъщите алгоритми на Facebook —