Categories
Жлъчта на Gregg-а

Поредното „Няма такова безумие“

Вчера бяхме с Донка до Пощата за разни неща, когато се натъкнахме на поредното „няма такова безумие“ – телефонните кабини НЕ РАБОТЯТ. В БТК. Култово. И не само че не работят, ами и интересни табели имат за случая, на различни места (главно врати) из сградата. Пускам 2 снимки, Донка има други.

не работи

не работи

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Изоставените деца на България

„Bulgaria’s Abandoned Childred“ – a shocking film by Kate Blewett

И… докато управата смята, че единственото нещо, от което се нуждае домът е компютър, то моето мнение е, че същата тази управа се нуждае от чисто нова риза – бяла, с неудобно дълги ръкави… Както и по една за всички онези, които са знаели за окаяното състояние на дома, за начина, по който живеят децата, но не са направили нищо. Досега.

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Заето е!

заето е!

Горният екранен кадър е от формуляра за регистрация в играта на ДневникCity. Няколко пъти вече пробвам да се регистрирам, но каквото и потребителско име да си избера, независимо от численобуквените комбинации, се оказва, че е заето. Писах на посочения за проблеми мейл (защото това е проблем; дори да се окаже, че е в моя телевизор, пак си е проблем), ама за разлика от екипа на вестник „Дневник“, екипът на играта очевидно или не знае за съществуването на посочената електронна поща, или не знае как да борави с нея, за да отговаря на получените писма. Или пък не знае какво да напише…

И си седя аз така, вече втори ден, и тръпна в очакване да дойде заветното писмо-отговор. И все по-рядко си проверявам пощата за него.

Язък за многото рекламни банери, с които беше промотирано началото на играта, след като по този начин се убива желанието и вдъхновението на желаещите да я пробват. И, питам се, защо беше целият този напън?

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Раздразнение

Както преди време стана въпрос, имам тримесечен абонамент-подарък за вестник Дневник, който получавам ежедневно в пощенската си кутия.

ДневникАма го получавам само когато на лелката, която разнася пощата, й е кеф – в събота и неделя не го получавам (току-що случайно забелязах, че има съботно издание; миналата събота помислих, че през уикенда няма тираж), защото си ходи на село да копа ниви, а когато вали – идва около обяд (сигурно през това време е заета в кокошарника), вместо в обичайния промеждутък от 9:30 до 10:00. Да не говорим за това, че го прави на гъз преди да го мушне в кутията – да, необходимо е да се сгъне, но не и около 128 пъти. Най-пагубно се отразява това на приложените неща – най-често списания, които хич не мясат на списания след изваждането им.

Тъпото е, че от една седмица не мога да я засека кога пристига, за да й кажа да ми звъни, за да слизам да си прибирам пощата и да я лиша от задължението да я прави на мекица – все пристига в различно време (налага се да слизам 2-3-4-5 пъти), а не мога да седна и да клеча около пощенската кутия цяла сутрин – работата ми сутрин не го позволява. Ама май ще се наложи да я дебна със снайпера, понеже друго решение на проблема не виждам.

Edit: Всъщност съботен и неделен брой може наистина да няма – на страницата за изтегляне на pdf-версията се показва броят от вчера, въпреки че е изписана днешна дата и което вероятно е довело до заблуждението ми.

Categories
Жлъчта на Gregg-а

За правописните грешки и изборите

В последно време, незнайно защо, в блогосферата се изписа доста за правилата за правопис, за това как се допускали много грешки при писане, съвети как да се избягват и възможности за проверка… Все хубави неща – лошо няма, предвид, че Google помни всичко и трудно забравя, хубаво е нещата да са както трябва. Ако щеш и от естетична гледна точка.

Оказва се, че не се греши само при писане в блогове – има си и тотално неграмотни хора, които, за радост, седят далеч от компютрите, интернет, не подозират какво е Web 2.0 и че въобще съществува и т.н. Ето на какво се спря погледът ми днес:

Кмета Йордан Джермански

Тази, и още 11 груби грешки се съдържа в малкото листче-пропаганда, което се беше промушило в пощенската ми кутия. Ето, след като на аналогов спам за предизборната надпревара може да има грешки, където се предполага, че всичко се преглежда и изготвя от мастити журналисти и PR-и, какво остава по блоговете…

Какъв е изводът ли? Ами „кметЮ“ ще остане без моя глас – не че бях тръгнал да гласувам за него (не че въобще съм се юрнал да гласувам за някого), но такава шокираща неграмотност, да си объркаш слогана на кампанията, ей, Богу, не бях виждал. И как да му повериш на такъв „юнак“ цял град да управлява!?… 😯

А ако тоз по някакво нещастно стечение на обстоятелствата вземе, че стане кмет, ще се изселя извън границите му на (без)действие. Пък и има да си изчиства миналото, преди да гради каквото и да било бъдеще…

Categories
Жлъчта на Gregg-а Театър

Младите и театъра

Случайно попаднах на някакъв амбициозен проект, наречен „Владимир Воронски. Сайт за литература и изкуство.„. Ако не си бях поставил отметка към сайта, едва ли щях да мога да го посетя отново – такива неща трябва да се разпростират в собствен домейн (и да използват favicon, различен от този на Debian). Но не за това ми е мисълта. Дори не искам да коментирам дали Joomla! е подходяща платформа за такова начинание, не искам да коментирам дизайн, оформление и т.н. Едва ли ще попадна отново там, тъй като изтрих отметките веднага след като ги пренесох тук.

На същия този сайт за литература и изкуство попаднах на дискусия, която се е заформила сред читателите — Защо никой не ходи на театър?

И следват няколко безумни мнения, очевидно оставени от хора, които не са стъпвали скоро в театрален салон. Има, признавам, и някои истини, но е безумие да се каже като цяло, че НИКОЙ НЕ ХОДИ на театър. Друг е въпросът, че изказвалите се не разбират разликата между различните изкуства (в случая – кино и театър). Което пък достатъчно добре говори за посетителите на проекта.

Не смятам да се включвам в тази дискусия там, но ако някой иска да се дуелираме вербално по темата тук, да се чувства добре дошъл.