Categories
(анти)Реклама Жлъчта на Gregg-а

Вашите пари са с предимство!

Съвет: ако искаш да видиш грозната снимка на цял екран, цъкай отгоре докато се отвори
predimstvo

Тъй като снимката е лоша заради светлината, на надписа пише: „Вашите пари са с предимство! Докъде ще стигнете зависи само от Вас“. И това е билборд на ОББ, опставен на оживена улица в Пловдив. По ирония на съдбата, когато го видях за първи път, до него беше спряла полицейска кола – бяха наизлезли униформени, извадили си бяха и радар, защото улицата е без много пресечки и позволява настъпване на газта.

Какво може да си помисли човек като види тази гледка?

Ето какво си помислих аз:

  • Мисъл 1: КАТ нямат пари за собствена рекламна кампания, затова разчитат на ОББ.
  • Мисъл 2: ОББ и КАТ са комбина, на полицаите ще им бъде зачислен ПОС-терминал /няма да се налага да си държиш 10-20 лева зад шофьорската книжка, ей така, за всеки случай/.
  • Мисъл 3: Ако имаш пари, предимството ти е осигурено.
  • Мисъл 4: ОББ се мислят за креативни.
  • Мисъл 5: ОББ поощрява корупцията в МВР.
Categories
Жлъчта на Gregg-а

Евроком – [поддръжка] на цената на качеството (!?)

„На цената на качеството“ е рекламен слоган на Евроком, кабелният и интернет доставчик, който ползвам у дома. За какво качество, обаче, говорим, след като днес цял ден у дома няма грам интернет? Цял ден се мъча да се свържа с поддръжката (tech support-a, както самите те гордо се наричат), обаче телефонът им упорито дава заето. Знаят си, че имат проблем. Знаят си, че са некадърни, след като са нямали търпение да измине уикендът, да отидат на работа и още на първо число от месеца да посерат всичко. И после да мъчат да метат насраното цял ден. За да заслужат заплатите, които получават – ето, видите ли, цял ден работим да отстраним проблема. А що го има този проблем? Щот са събирани от кол и въже разни бунаци, които вече са попораснали да бъдат администратори в кварталните компютърни клубове, та са решили да градят кариера. Дет като им се обадиш и очакват да си мислиш, че са някакви богове, хакери насъбрани с конкурс. Щот си само потребител, не ги разбираш ти тия работи. Ами да, ама не – в момента, в който им покажеш, че знаеш за какво иде реч и така се оплитат в безпомощността си, че няма начин да не ти вдигнат кръвното в безумните си обяснения и от опитите им за (много често) неуспешно отстраняване на проблема. Те затова линиите дават заето.

Дори и сега нямам интернет, добре че отскочих до офиса, за да мога да си свърша работата. И, мисля си, ами ако съм клиент, който не ги търси за това, а за друго, как да се свържа с тях?

Колкото и да мразя автоматичните реакции, един IVR в случая наистина би бил много подходящ – ако нямате интернет, ние знаем за това и работим по отстраняването на проблема. Ако имате интернет и желаете да ни попитате нещо друго, натиснете 2. За друго, натиснете 9. А не като сега – вдигаш слушалката, набираш телефона-дето-дава-постоянно-заето 63-50-63 и хоп! – „Еби се в гъза!“ – заето!

Ще ги сменям при следващия регистриран случай на целодневна липса на интернет. Въпреки подписания договор (в него си пише, че ТРЯБВА да ми доставят услугата си. След като не го правят – неизпълнение на договора, адиос, беше ми неприятно!). За да може цената на качеството да е още по-ниска – и без това много от клиентите им избягаха заради високите цени, лошата услуга и т.н. Даже се чудя как тяхното качеството все още не е безплатно…

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Нощта на музеите и галериите

Вчера беше това чудо. Вечерта, в които всички музеи, галерии са отворени и посрещат посетителите си до късно през нощта. Безплатно. Нощта на музеите и галериите – събитие, което се случва в Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. Не зная какво се е случвало в другите градове, но имам наблюдения за Пловдив. И те са различни от миналата година.

Подготовката за събитията в различните места вероятно е отнела няколкото предишни дни, но тя остана незабелязана за пловдивчани. Аз лично забелязах само суетенето на екипа на Dynacord в двора на театъра, когато отидох да си взема поканите за вечерта. И после се забих в офиса, та нямах възможност да видя какво се случва през деня. Успях да се измъкна към 19 часа.

Градът беше видимо оживен – не само заради провеждания в момента Есенен технически панаир, панаир имаше и вчера, и миналия ден… а аз михавах през Главната, та отговорно смея да заявя, че цялата тълпа не беше се изсипала по центъра от панаира. Трябваше да превзема разстоянието от Халите до Театъра – разстояние, достатъчно да се огледам наоколо, да видя какво се случва, да се сблъскам с тълпата. И този сблъсък хич не ми хареса. Отвсякъде се носи дрънкане на поредния уличен музикант (някак успяват да научат кога има някакво събитие и наизлизат всички; или пък днес просто дрънкаха по-силно, та да привличат внимание?!), навсякъде е пълно с гъзета – накипрени и наконтени мъже и жени, излезли да се забавляват (такова е условието на организаторите). Имах натрапчивото усещане, че половината не знаеха какво се случва в града – носеха се в полуунес, повечето с празни погледи. Най-вероятно голяма част дори не са стигнали до някоя галерия, музей или случайна експозиция – от Главната и право в първото лъскаво кафе/кръчма, където се събират със себеподобни, за да си мерят парите, самочувствието, друго… Сякаш събитието се казва „Нощ на кафетата и кръчмите“.

Не че нямаше и такива, които ходеха да разглеждат експозициите, напротив, имаше и то доста. Значително повече от миналата година. Но и сред тях се виждаха такива с безизразни лица, които сякаш питаха „Къде съм попаднал?„, повлечени от тълпата или просто защото е модерно да те видят на такова място. Хора без интерес към събитието. И това е тъжното – опошляването на идеята чрез придобиване на масовост. И какво от това, че някой без интерес е видял нещо? Той дори не подозира, че гледа произведение на изкуството, плод на многочасовия труд на твореца.

Което е жалко.

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Лице назаем

Дневник

Тези снимки са част от статията „Време е да се гримираме…“ от Гергана Пирозова, публикувана в онлайн изданието на днешния Дневник. Статията дава детайлна информация за всичките най-интересните театрални събития, които предстои да се случат на столична сцена.

Какво е нередното ли? Човекът на горната снимката е по-известен като Младен Киселов, отколкото като Галин Стоев. За този отдолу може да се каже същото, в обратен ред. Снимките в печатното издание са наред, твърдят запознати.

Categories
Жлъчта на Gregg-а Интернет Хумор

За няколко цента в повече

Elmaz.com и рекламата

Някой от екипа на elmaz.com (които се считат за най-големия сайт за запознанства в България, както и един от българските сайтове с най-голям трафик) очевидно се е престарал от конфигуриране на ключови думи, AdSense и възможността за печелене на пари от реклама, след като е възможно веднага след мотото на сайта „Срещни любовта“ да се показва реклама на траурна агенция. Това ако не е перверзно чувство за хумор (и висок професионализъм в областта на SEO, SEM etc.), здраве му кажи.

И за да не си помислите, че е инцидентно, ето още веднъж същата дивотия, на друго място (цък, за цял екран):
Elmaz.com и рекламата

И после как да им цъкаш на такива главоци на рекламите? То некомпетентност, некомпетентност, ама чак пък дотолкова…

Categories
Жлъчта на Gregg-а

Търтеи по американски

ВНИМАНИЕ!!! Всички прилики с действителни лица и събития НЕ СА случайни; търсени са умишлено.

Невъзможно е досега да не сте се сблъсквали с този типа хора, които са описани по-долу. Хора, които са типични задръстени американци (имам предвид като манталитет).

Въздух под налягане – силни на думите, а на дела – няма никой.

Е, на мен ми се налага да работя с точно такъв екземпляр – неорганизиран, без каквато и да е способност да се организира и планира нещата си така, че да е ефективен и полезен както на себе си, така и на партньорите си (независимо дали става въпрос за колеги или клиенти). Занимава се с всичко друго, но не и с поставените задачи – напр. старателно обработва файлове на MS Excel, за да е прегледно какво трябва да се свърши, поставя някакви шантави цветове, неясни срокове (за да не може да му се търси отговорност за провалени крайни срокове за изпълнение), говори на английски или ако е на български, непременно речта му е препълнена с думи на английски… постоянно повтаря колко много работа има, а главата му е забучена в неща, които нямат нищо общо с цялата работа и тайно се надява някой друг да свърши и неговия дял. И когато дойде време за плащане – ламти за възможно най-големия дял, въпреки че не си е мръднал пръста за да го заслужи. А всъщност не умее да работи в екип, не върши своя дял от работата си и се озърта, ако е възможно, да я прехвърли на някой друг. В по-добрите фирми винаги се намира по някой „добър самарянин“, който сяда и я свършва, за да може всичко да е наред и нещата да вървят.

А ако недай си боже вземе да свърши нещо, то е нещо толкова незначително, работата по което не отнема никакво време, но наш’човек го върши за, да речем, три пъти по-дълъг период, след което го прави да изглежда така, все едно е единственият човек на земята, способен да го свърши и изкарва нещата така, все едно се е справил за рекордно кратко време.

И как се работи с такива хора? Идеи?