Автор: Valac

В последно време, незнайно защо, в блогосферата се изписа доста за правилата за правопис, за това как се допускали много грешки при писане, съвети как да се избягват и възможности за проверка… Все хубави неща – лошо няма, предвид, че Google помни всичко и трудно забравя, хубаво е нещата да са както трябва. Ако щеш и от естетична гледна точка.

Оказва се, че не се греши само при писане в блогове – има си и тотално неграмотни хора, които, за радост, седят далеч от компютрите, интернет, не подозират какво е Web 2.0 и че въобще съществува и т.н. Ето на какво се спря погледът ми днес:

Тази, и още 11 груби грешки се съдържа в малкото листче-пропаганда, което се беше промушило в пощенската ми кутия. Ето, след като на аналогов спам за предизборната надпревара може да има грешки, където се предполага, че всичко се преглежда и изготвя от мастити журналисти и PR-и, какво остава по блоговете…

Какъв е изводът ли? Ами „кметЮ“ ще остане без моя глас – не че бях тръгнал да гласувам за него (не че въобще съм се юрнал да гласувам за някого), но такава шокираща неграмотност, да си объркаш слогана на кампанията, ей, Богу, не бях виждал. И как да му повериш на такъв „юнак“ цял град да управлява!?… 😯

А ако тоз по някакво нещастно стечение на обстоятелствата вземе, че стане кмет, ще се изселя извън границите му на (без)действие. Пък и има да си изчиства миналото, преди да гради каквото и да било бъдеще…

(неплатена публикация)

Напоследък, кой знае защо, в пресата много се заговори за компютрите и за форумите и блоговете, в частност. Разни хора с разни идеали, очарователно некомпетентни (до момента, в който не решат да напишат статия), подтискащо фанатизирани в старанието си да открият под вола теле, се заеха да отворят очите на многострадалното българско население за новия порок. В случая визирам най-вече статията в „24 часа“, брой 180 от 4 юли 2007г. Не зная защо, но тя предизвика силен отклик у някои (1 2, 3, 4, 5, както и онези, които са коментирали по-отдолу), които се чувстват описани в статията. Днес разбрах за нея, затова реших да направя „нещо“ по въпроса.

Нима не знаете, че в цял свят дезинформацията и фабрикуването на скандали и сензации са пороците, въртящи колелото на „журналистиката“ . Е, какво можем да направим ние, които сме засегнати от статията, с нашите скромни възможности? Бърз размисъл и прецених, че едва ли ще е уместно да взривяваме редакцията на вестника; ако не ме лъже паметта преди няколко години някой вече го направи и това в никакъв случай не оправи нещата (по отношение на дезинформацията, искам да кажа). За да сме актуални и в крак с времето, във време на протести, премислих възможността да протестираме мирно (идва от „мир“, щото мирно в тая жега не се седи…). Та перспективата да виснем няколко човека пред редакцията на 24 „мирно“ протестирайки с плакати и лозунги в ръка не ме въодушевява кой знае колко. Именно затова предлагам да се потопим в дебрите на Интернет от представите на г-н Зюмбюлев…

„Гладната“ му атмосфера скоро ни всмука в себе си, околната реалност бързо отстъпи пред КРЪВожадните ни инстинкти и необузданият стремеж да се ИЗТРЕПЕМ един-друг 😈 ; засърбя ме между пръстите. Когато посегнах да се почеша, почувствах поникващата козина. Изведнъж устата ми се оказа малка за щръкналите зъби. Погледнах към останалите и видях в лицата им това, което и те виждаха в моето – ОМРАЗА бе изкривила чертите им, в КЪРВЯСАЛИТЕ погледи се четеше обещание за убийство. Челюстите се оголваха застрашително и гърлено ръмжене изпълни тесния ни офис. Времето замря около малката ни сплотена групичка, замряхме и ние, всеки концентрирал се върху изпълващата го, прииждаща на огромни талази свирепа ярост и върху така жадуваната, пърхаща като ранена птичка, веничка на гърлото на най-близкостоящия. ПОСЛЕ КАТО ЧЕ ЛИ ВСИЧКО ЕКСПЛОАДИРА, КАТО ЧЕ ЛИ САМАТА ТЪКАН НА ВСЕЛЕНАТА СЕ ПРЪСНА НА МИЛИАРДИ КЪСЧЕТА. Червената пелена падна върху ми и ме погълна…

Опомних се на гробищата. Някаква костичка ми беше заседнала между зъбите. Около мен, наклякали в кръг, вперили очи в луната, се поклащаха в транс и изпълваха нощта със „сатанински строфи“ и напеви колегите от съседния офис. Интернетът явно им беше дошъл в повече. Бяха в напреднал стадий, от устните им се стичаше пяна. Насочих вниманието си към колегите – някой вече раздаваше гранатомети; тази нощ спешното отделение на районната болница щеше да прелее. На мен оръжия отдавна не ми трябваха, отдавна не ме задоволяваха. Предпочитам да убивам с голи ръце и зъби, доколкото знам и с останалите от офиса е така.

Беше славна вечер… Ех, скъп спомен мой, очите ми се пълнят със сълзи от умиление… Две седмици не си мих зъбите – между кътните ми зъби се беше заклещило парченце от предната фаланга на кутрето на последния убит. Опипвах го с език и душата ми обливаше в топлината на екстаза, спомнях си сладостния вкус на топла КРЪВ и влудяващия звук на разкъсваща се плът.

Събудих се с два пръста в контакта…

Не е зле, а? Как мислите? Представям си как щяха да заскимтят – като хиени, надушили плячката – болните амбиции за място на първа страница на така нискоуважавания от мен господинчо Борислав Зюмбюлев, който някак си е и първи заместник-главен редактор, сътворил безумната статия „Влечуги зад компютъра“ в брой 180 от 4 юли 2007 в 24 часа, ако в това имаше и зрънце истина. „Интервю с вампир“, новината гръмва, подета от световната информационна мрежа, слава, „Пулицър“… хи-хи-хи… Я по-добре в жегата си поръчай една мелбичка „Мокри сънища“, дарлинг.

Стръвна пасмина са нереномираните репортерчета; готови са на всичко за изкачване в йерархичната стълбица (нашият човек с прекрасното име на цвете е живо доказателство – ей го на – първи заместник-главен редактор е станал). Би обърнал и църква в търсене на дявола. Безидейност, повърхностност, „евтина“ гонитба на евтини сензации личи от обширната статия, в която надъханият батко се е хванал за единствената спасителна сламка наоколо, огъвайки истината около стремежа си да вземе някой лев повече, написвайки статията, седнал зад огромната и безкрайно неудобна пишаща машина (поради невъзможност да борави с компютър; компютърът е зло – не го използвайте; не ставайте убийци, не ползвайте компютри).

Толкова груба манипулация не съм срещал много, много отдавна, дори и по „булевардните издания“. Това, освен всичко, е и обида към интелекта на всеки, който малко или много се занимава с компютри и интернет, в частност. Всички ние трябва или да сме малоумни, или ненормални, за да се стигне дотам, че някаквиси блогове и форуми да обсебят разума ни и да ни доведат до психозата, която така драматично „журналистът“ Борко рисува.

Не сте си написал добре домашното, г-н Зюмбюлев. Крайно непрофесионално, по мое мнение. Това само показва колко незначителен намирате този така наречен „проблем“ и колко малко всъщност се интересувате от това. Статията е написана тенденциозно!!! Дори не са споменати форумите и блоговете, от които човек наистина има какво да научи. За вас е било по-важно да можете да хвърлите бомбата… само дето тя май падна във вашата градина.

Изпитвам съжаление към смехотворните ви напъни… Седнете си. СРЕДЕН.