Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.
Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.
Черната лента е, по мое мнение, грозна, навява усещане за тревожност и по никакъв начин не се вписва в минималистичния дизайн на продуктите на Google, нито пък в цветовата схема, която използват.
Намирах досегашната навигация за много по-добра в дългосрочната им стратегия и път за унифициране на продуктите и продължавам да съм на мнение, че посоката е правилна. Ще ми се да вярвам, че черната навигация ще е само временна, като опит за превъзпитаване на потребителите в унифицираното преживяване в екосистемата продукти.
Интересно е, забавно, заслужава да му се обърне някакво внимание, особено ако сте авантюристи и обичате да експериментирате. Хубавото е, че за разлика от основната функционалност за чекиране, тази е бърза и полезна и не губи излишно много потребителско време и внимание.
Повече по темата (ако официалният блог не е достатъчно) – в Techcrunch.
Path несъмнено заслужава отделна, по-пространна публикация тук, отколкото тази бележка ще бъде, защото приложението представлява интересен подход към социалните мрежи и вероятно е правилният път за развитието им и достигането им до ново поколение.
Голяма пушилка се вдигна около информацията, публикувана от блогър, че Path изтеглят контактите на потребителите на приложението за iPhone и ги складират на сървърите си без знанието и изричното съгласие на потребителя. Това е против условията на Apple и техния App Store. Дейв Морин, основател и изпълнителен директор на Path, първо се извини, а после обясни, че не го правят за лошо, а за да помогнат по-лесното намиране на приятелите в мрежата.
Сериозна PR криза в социална среда. Особено във време, когато потребителите са чувстителни на тема лични данни и поверителност на информациите.
„Ние вярваме, че потребителят трябва да държи контрола, когато се отнася до споделяне на лични данни. Също така вярваме, че делата са по-красноречиви от думите. Затова, като израз за нашата отдаденост за защита на личните данни и поверителността, изтрихме всичката информация за контактите на потребителите от нашите сървъри. Вашето доверие значи много за нас и ние бихме искали да имате пълен контрол върху информацията си в Path.“ — Дейв Морин
На всички е ясно, че Path едва ли биха седнали да се обаждат на всички контакти и да ги призовават да използват приложението им, а са се стремили да направят използването на услугата и откриването на приятели по-лесно и приятно за потребителите си. Приложението дори не създава автоматично приятелства, на база съвпадение в данните (за разлика от други подобни приложения), а само отправя предложение за такова. Вижте статията в Wired с обяснението на Морин.
Похвално решение, бързо и адекватно. Със сигурност ще бъде запомнено, но пък признаването на допуснатата грешка и желанието за развитие в правилна посока със сигурност ще донесе на Path много повече дивиденти, отколкото ако се бяха покрили в очакване шумът да утихне. Хората грешат, на всички се случва да оплескат по нещо. Но малцина имат доблестта да признаят грешката си и желанието си да се поправят.
Именно тези хора успяват да вървят напред и да печелят уважение.
Забележка: Използвам Path, но не приемам случайни приятели там – само хора, които наистина са ми близки приятели и с които споделям лични информации, затова опитите да се свързвате с мен там в повечето случаи биха били напразни.
Timeline, новият облик за потребителкските профили във Facebook, се рекламира широко като “Историята на твоя живот”. И като такъв, дизайнът му е почти перфектно създаден да е точно това – като се започне от раждането и напред през събитията от живота на потребителя, като включва всички негови предишни споделяния, снимки, видео…
Това не е ново, не е новина – Времевата линия беше обявена още през септември миналата година, но поради някои свои големи несъвършенства тогава, пускането ѝ за потребителите беше забавяно и отлагано нееднократно. Предполагам и приемам, че следите технологичните сайтове и блогове и знаете за тези неща.
Вчера се разговорихме с приятели относно Timeline и за начина, по който той отразява или не отразява действителността онлайн. Докато говорихме, се натъкнахме на два основни проблема – за началото и за края (раждането и смъртта), които изпратих като feedback на Facebook.
Историята на твоя живот
Наистина ли Timeline съдържа историята на твоя живот? Трябва ли да го съдържа? Защо?
Не, не трябва. Ако целият ти живот може да бъде споделен във Facebook, значи имаш нужда от по-добър живот!
Раждането
Timeline започва от началото, сиреч от раждането. Потребителите се окуражават там, най-долу, да сложат бебешката си снимка. Това ли е началото на вашия живот? Не. Преди този момент има едни 9 месеца, които са останали пренебрегнати. Да, не ги помниш, но те са факт, просто мозъкът при хората е устроен така. Обаче родителите ти го помнят, със сигурност. Майка ти може би все още пази една-две снимки от ехографа или няколко други, направени по време на бременността ѝ. Те част ли са от твоя живот? До голяма стемен – да. Можеш ли да ги споделиш в Timeline с точната им дата и час? Не.
Не можеш да споделиш нищо преди датата на раждане.
Да, можеш да ги публикуваш, но извън контекста на времевата линия. Трябва ли да ги публикуваш? Facebook очаква от теб да го направиш. Къде, обаче и защо извън контекст?
Смъртта
Точно в противоположния край на раждането, най-отгоре на страницата, е корицата. Нейното предназначение – да изобразява потребителя и целия му живот в една-единствена голяма снимка. Корицата на твоя живот. Добро решение? Може би.
Проблемът? Имам приятел, който почина. Той използваше Facebook и има свой профил. Сега, при мигрирането към Timeline, обликът на неговия профил също ще бъде сменен. Профилът му няма да има своя корица. Как Facebook се справят с проблема със смъртта? Как се отразява, че потребителят е починал? Никак. В случая единственият сигнал за нередност ще бъде липсващата корица. Ами ако потребител почине след като мигрира профила си? Това е нещо, което несъмнено трябва да бъде обмислено (макар и на по-късен етап) от Facebook. Дизайнерите им не са се замислили за този аспект, не са поглеждали от този ъгъл.
Друг проблем е, че корицата е на мястото, чисто логически, където, по времевата линия, се пада да е бъдещето. Настоящият момент (възможността за нови споделяния) е под нея. Отново логически, трябва ли корицата да е снимка на гробище?
Еволюция?
Несъмнено Timeline има нужда от още подобрения, дори откъм дизайн, преди да може наистина да започне добре да отразява някаква частична история на живота. И всички такива открити пропуски, които се съобщават, помагат за подобряване на задоволството и преживяването в услугата. И за допълнително опознаване на потребителите, разбира се, техните предпочитания и мнение за специфични неща.
Но за да може Timeline да еволюира, да се подобри, трябва и потребителите да се замислят, да еволюират. И овен на въпроса „Харесвате ли Timeline“ (или което и да е друго нещо), да могат да отговорят „Защо (не) ми харесва“.
Забележка: Писах това по-горе на английски, включително и за feedback-a, където изказът „майка ти“, за пример, звучи добре. На български е възможно да не е точно така.
Като част от предишни мои работи, познавам и съм имал контакт с много от най-известните, популярни, нашумели актьори, актриси и режисьори. С много от тях сме приятели във Facebook. Преди време бяха повече, но много от тях изтрих, други ме изтриха – интересите ни, така или иначе, в по-голямата си част, са различни. А и хората се променят… Познавам и сред приятелите ми има и други известни лица (някои са си откровени гъзове!). Много от тях не са дотам компютърно грамотни, много от тях не познават в детайли как функционира Facebook. Дори имам приятел, който има повече от един профил, за да може да обслужва всичките си над 7000 приятели. За него концепцията за страниците е твърде далечна, че дори да се замисли за мигриране. Всички тези мои приятели, или поне по-голямата част от тях, искат да имат публика. Затова се възползват от известността си и купищата покани за приятелство, които получават. Сприятеляват се с всички.
Покрай тях и аз твърде често получавам покани за приятелство от напълно непознати – които никога не съм срещал преди, а и вероятно никога няма да срещна. Единственото общо между нас са тези известни общи приятели (понякога, за цвят, сме харесали и по някоя-друга от най-известните страници).
Извън Facebook, ако се срещнем с тях, вероятно ще ни е забавно, ще си прекараме добре, ще имаме (поне за едно известно време) за какво да си говорим – да речем за театър, за преживяването, за любими пиеси, за любими актьори и актриси, за някое-друго режисьорско решение и пр. Но ако сме приятели във Facebook, това никога не се случва. Вече съм го изпробвал – ставаме приятели и… край! комуникацията спира дотук. И така, фактът, че имаме няколко (в някои случаи – повече от 50) общи приятели не означава, че трябва да станем приятели. Не, не трябва.
През последните години, когато интересите ми се отклониха от театъра и се насочиха около Интернет и социалните медии, по-често споделям неща за тях. Все още харесвам театъра, все още ходя понякога да гледам някое представление, случва се дори да споделя нещичко за театър, но това е само една малка част от интересите и активността ми във Facebook. Или в други социални медии.
За да се случи това, Facebook трябва да въведе в употреба поне още един граф – граф за интереси.
Преди време, социалната мрежа chime.in въведе интересна концепция, чрез която не се налага да се затрупва потребителят с всички споделяния от приятелите му, а само нещата от тях, които го интересуват (напр. само споделянията за английска литература. Без смешни картинки, без какво е обядвал… единствено и само нещата, свързани с английската литература.) Това позволява на потребителите да имат по-голям контрол и да проектират по-добре контактите си – не само да посочват, че са свързани с един или друг потребител (обявявайки се за приятелство), но и да описват по какъв начин точно са свързани – общи интереси, общи харесвани неща…
Един такъв граф, когато и ако бъде имплементиран във Facebook, ще позволи на потребителите по-свободно да приемат нови приятелства от непознати, приятели на приятели. Тогава терминът „приятел на приятел“ ще може да бъде приложим и да работи както е в реалния свят. Но докато това се случи, новото приятелство би било само източник на непотребни споделени информации и спам, социални игри и т.н.
А във времето, когато започваме да усещаме все по-осезаемо претрупването с информация, с която трябва да се справим, при умората от всички социални неща, които ни заобикалят, при все по-нарастващата необходимост от филтриране и кураторство на информационния поток, добавянето на още излишен шум не е сред нещата, които са за препоръчване.
Очаквахме и отговорите на българските потребители да са сходни и очакванията ни бяха оправдани. Ето защо бях изненадан, когато няколко дни след като публикувахме инфографиката, Mashable извадиха резултати от друга проведена анкета. В нея са участвали 1560 души, като половината от тях вече са преминали към Timeline. 77% от потребителите, които вече са с Timeline, харесват новия облик и го одобряват, докато 89% от онези, които още използват стария си профил, не го харесват и не го одобряват като заместител. Интересно е, че 79% от всички анкетирани потребители (респ. 55% от преминалите и 97% със стария профил) всъщност биха предпочели Timeline да не е задължителен (аз също мисля, че би бил страхотно допълнение към старите профили, като двата взаимно да се допълват). Вижте галерията с всички резултати от анкетата на Mashable.
Друга анкета (с 1900 отговорили), проведена сред американци, е довела до създаване на инфографика:
Както се вижда от нея, нехаресването на Timeline е основно сред по-възрастната аудитория, докато по-младите са по-склонни на доброто му приемане.
Въпреки това нехаресването си е на лице и си остава, така че не е изключено в съвсем скоро време да станем свидетели на промяна. Не, старите профили няма да бъдат върнати, това би било регрес за платформата, но не е изключено времевата линия да претърпи сериозна промяна по начин, по който да бъде приемлива за потребителите.
