Categories
Шум зад кулисите

Търси се… директори на театри

Министерство на културата е публикувало обяви за директор на четири театъра – Пловдивския, Пазарджишкия , театъра в Кърджали и Благоевград. (имам опасения, че след време публикуваното съдържание зад препратките ще изчезне в небитието, защото от министерството не подозират какво е интернет, как работи и как може да служи за запазване на информации. То министерството и за офлайн запазване на паметници не се грижи, та за Интернет, но това е друга и дълга тема…) Ето и новината във „вестник“ (!?) Марица.

Та четири театъра търсят своите (нови?) директори. Обявяването на конкурс за театъра в Пазарджик за мен е страхотна новина, защото това означава, че театърът ще продължи да съществува самостоятелно, а няма да бъде слят, както се говореше, с Пловдивския, давайки на директора на пловдивския театър почти имераторско влияние и контрол на театралните сцени в областта – нещо, което настоящият директор на пловдивския театър не демонстрира като умение и възможност за справяне.

Преди време чух едно определение за настоящия директор на Пловдивския театър – Кръстю Кръстев. То беше „мижитур“. Имам право да запазя източника си в тайна, но определението мога да споделя. Защо се стигна до него – защото г-н Кръстев беше директор на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, а след сливането му с Пловдивския, той наследи овакантелия в Пловдив пост (след Емил Бонев) – което сега все повече ми изглежда като задкулисна машинация и нагласен ход, отколкото адекватно решение. И вместо да видим адекватно възползване от създалата се ситуация и управление на двата обекта, станахме свидетели на запускането на смолянската сцена и съсредоточаването на всички усилия в Пловдив, създавайки посредствен репертоар, който чат-пат да пътува до Смолян. Това не е управление, а самотек. Нещо, на което трябва да се сложи край и да бъде избран директор, който да знае какво прави. При това да е виждал динамичния процес по създаване на репертоар, а да не се изненадва и учудва от непрекъснатата необходимост от създаване на нова (ако може – и качествена!) продукция. Родопският театър (заради липса на бюджет или друго), реализираше малко нови заглавия. Репертоарът беше слаб и непривлекателен за зрители. Пловдивският театър, от друга страна, беше влязъл вече в ускорен и непрекъснат цикъл за реализиране на нови заглавия и имаше в репертоара си немалко добри заглавия. Нещо, което след сливането рязко секна. Сега е моментът да се подбере подходящият човек, който от една страна адекватно да управлява пловдивските сцени паралелно с родопската, да се грижи за създаването на качествена продукция и увеличаването на зрителския интерес и бройка.

Носи се слух, че мястото в Пловдив е предвидено за Иван Добчев. Искрено се надявам това да не се случи и да бъдем свидетели на прозрачен конкурс, вместо на проформа, в която не се назначават наши и ваши хора, а кадърни хора с нов поглед върху театралната ситуация. А и не съм убеден, че Пловдив има нужда от своето „Сфумато“.

Искрено се надявам в Кърджали също да настъпят кадрови промени. Тамошният театър също има нужда от сериозно кадрово реформиране, защото оставам с убеждението, че някои се чувстват и разполагат с постовете си като получени доживотно – това убива всичката креативност и желание за нови неща. Да, вероятно ситуацията с набиране на публика в малък град е сложна, но не е невъзможна за справяне.

За Благоевград почти нямам наблюдение, но и там май не подозират, че комунизмът отдавна е минало. И има нужда от подмяна на чаркове.

Искрено се надявам да бъдат избрани най-качествените и креативни хора за позициите, които наистина да спомогнат за развитието на театралната култура в съответните градове, а не просто разпределение на наши и ваши и поставени лица, които да изпълняват някакви поръчки и чужди интереси.

Categories
Social

Web 2.0 умря. Какво следва?

Едно от пожеланията, които получих днес за рождения ми ден, съдържаше „повече интересни web 2.0 проекти“. При все цялата добронамереност в пожеланието, бих искал да не ми се сбъдва. Защото намирам уеб 2.0 за умрял, за остарял като концепция. И колкото по-скоро се оттървем от него, толкова по-добре за средата.

Първото поколение уеб свързваше страници. Второто поколение уеб свързваше хора и позволяваше те да взаимодействат с вече свързаните страници. Следващото поколение уеб ще е нещо различно, но все още не сме достигнали дотам. Въпреки това свързването на хора вече се е случило, а времето за всички ни е крайно и недостатъчно.

Въпреки всички опити да водим социален начин на живот, не остава време за всички „социални“ неща. Затова още преди да има уеб 3.0, имаме нужда от преосмисляне на начина за изграждане на проекти.

В пост-социална среда акцентът не пада върху връзките между хората (които вече са установени), а върху времето. В този уеб проектите са достатъчно умни, че да не разчитат на количество прекарано време в тях, а предлагат стойност за потребителите за все по-малко прекарано време в тях (това довежда до необходимостта до нови бизнес модели, защото познатите и преексплоатирани начини за монетизиране с дисплей реклама са все по-неефективни).

Най-яркият пример, че това се случва и не е някаква измислица, е алгоритъмът EdgeRank на Facebook, който филтрира съдържанието и показва само най-интересните (според него) неща, които потребителят би искал да види.

Работя по няколко такива проекта, за съжаление – все чужди. Ще ми се да видя и работя по родни такива. Ето това си пожелавам! И можете да ми го подарите за рождения ден 🙂 (освен ако не предпочитате да ми подарите книга)

Categories
Ежедневно

+1

34

толкоз.

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за ИКАР 2013

Съюзът на артистите в България обяви номинациите си за ежегодните награди Икар, които връчва. Традиционно към всяка от категориите добавям и малък мой коментар за личните ми предпочитания и фаворити за спечелване на статуетката. Номинациите не са в никакъв случай изненадващи, предвидими са, както вероятно и голяма част от победителите – по-интересно е доколко театралната мафия ще се пребори с разумния избор на най-добрите.

Водеща мъжка роля

  1. Иван Юруков за ролята на Виктор Зилов в „Лов на диви патици“ от А. Вампилов, режисьор Юрий Бутусов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Камен Донев за ролята на Семьон Семьонич Подсекалников в „Животът е прекрасен“ по Н. Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Леонид Йовчев за ролята на Хамлет в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър Иван Вазов“

Колкото и да ми се иска Иван Юруков да отнесе статуетката на деня на театъра, това няма да се случи, защото тя ще отиде у Леонид Йовчев. Иначе много силно стискам палци да не се окаже в ръцете на Камен Донев.

Водеща женска роля

  1. Гергана Плетньова за ролята на Соня във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Мариана Крумова за ролята на Медея в „Медея“ по текстове на Еврипид, Ануи, Драйер, режисьор Петър Денчев, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
  3. Силвия Лулчева за ролята на Джоан в „Любовна песен“ от Джон Колвенбак, режисьор Андрю Волкофф, Младежки театър „Николай Бинев“

Раздвоявам се между Гергана Плетньова и Силвия Лулчева. Евентуално със съвсем малко преднина има Плетньова. Варненският театър трябва да бъде насърчаван, защото в безумната ситуация, в която се наложи да оценява, успяват да създават качествен театър и да къткат отлични артисти. Не познавам Мариана Крумова, но съм гледал Медея на Диана Добрева и това удари тавана ми за изпълнение на ролята. Съмнявам се някой скоро да успее да ми предложи по-разумна дисекция и прочит на този образ.

Поддържаща мъжка роля

  1. Дамян Тенев за ролята на Едмънд в „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Ивайло Драгиев за ролята му в „Медея-майка ми“ спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница – Сфумато
  3. Мариус Куркински за ролята на Клавдий в „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Безспорен фаворит тук е Мариус. С който и да е в една категория Мариус, съревнованието е безмислено.

Поддържаща женска роля

  1. Анастасия Ингилизова за ролята на Перонела в „Декамерон“ по Бокачо, режисьор Диана Добрева, Театър Българска армия
  2. Ася Иванова за ролята на Хайде в „Ковачи“ от Алек Попов, режисьор Възкресия Вихърова, Университетски театър – Нов Български Университет
  3. Светлана Янчева за ролята на Серафима Илинична, тъща в „Животът е прекрасен“ от Николай Ердман, режисьор Александър Морфов, Народен театър ”Иван Вазов” и за ролята на Огледалото в „Златни мостове и Секвоя“ от Константин Илиев, режисьор Бина Харалампиева, Малък Градски Театър „Зад канала“

Нямам предпочитания, нито прогнози.

Дебют

  1. Васил Дуев – автор и режисьор на „Самотни персонажи“, Театрална работилница „Сфумато“
  2. Галя Костадинова за ролята й във „Всичкоядецът“ от Мирослав Христов, режисьор Ани Васева, сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge, Театрална работилница „Сфумато”
  3. Мартин Киселов за режисурата на „Скъпа Елена Сергеевна“, Сдружение „Реплика“
  4. Силвия Станоева и Иво Желев за актьорския тандем в „Клер, Мадам, Соланж“, по Жан Жьоне, режисьор Касиел Ноа Ашер, продуцент: „Гала филм”

Ангелите на Касиел. Твърдо.

Режисура

  1. Александър Морфов за „Животът е прекрасен“ от Н. Ердман, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Пламен Марков за „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, ТМПЦ – Варна,Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  3. Явор Гърдев за „Хамлет“ от У. Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“

Вероятно най-оспорваната категория. Много искам Пламен Марков да спечели, но в комбинация с Морфов и Гърдев си мисля, че няма да се случи. Живеем в България, мафията няма да допусне това. Битката е между Морфов и Гърдев, като Морфов е по-вероятният победител (защото ще има негласна договорка спектакълът на Гърдев да отнесе награди в други категории). Тъжна работа…

Майсторско техническо осъществяване

  1. „Крал Лир“ от У. Шекспир, режисьор Стайко Мурджев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. „Скачай“ от Здрава Каменова, режисьор Калин Ангелов, Театър „София“
  3. „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Винаги съм си мислил, че майсторско техническо осъществяване е комплексна категория, която съчетава ефектът „Уау!“ от няколко различни области. „Крал Лир“ разчита на сценичния екип за промените в сценографията, докато при „Хамлет“ това е механизирано. „Скачай“ не знам какво е, но и не разбирам защо е с номинация. И понеже съм гледал „Крал Лир“ и не бих казал, че го има това съчетание на „Уау!“ от няколко пипнати до съвършенство области, придаващи на спектакъла еткетът „Най-доброто!“, остава само неистовото усилие на сценичния екип. Хубаво, ама това, по мое мнение, не е достатъчно за награда. Пък и съревнованието с „Хамлет“ е сложна работа, почти кауза пердута.

Сценография

  1. Елена Шопова и Никола Налбантов за визуалната среда на „ПроТекст 5: Навреме“, проект на Организация за съвременно алтернативно изкуство „36 маймуни“
  2. Мариета Голомехова за „Вграждане“, по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив
  3. Никола Тороманов, Даниела Ляхова и Венелин Шурелов за „Хамлет“ от У. Шекспир, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“

Понеже тази година, за мое учудване, липсва награда за костюмография, то триото Тороманов, Ляхова и Шурелов очевидно ще отнесат приза.

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Асен Аврамов за „Медея – майка ми“, спектакъл на Иван Добчев и Маргарита Младенова, Театрална Работилница „Сфумато“
  2. Калин Николов за „Вуйчо Ваньо“, от А. П. Чехов, режисьор Пламен Марков, ТМПЦ – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и за „Нощна пеперуда“ от П. Гладилин, режисьор Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Христо Намлиев за „Вграждане“ по текст на Мария Станкова, режисьор Веселка Кунчева, Куклен Театър – Пловдив

Калин Николов трябва да бъде номиниран и награждаван всяка година.

Куклен спектакъл

  1. „Вграждане” по текст на Мария Станкова, режисура Веселка Кунчева, Държавен куклен театър – Пловдив
  2. „Вълшебното огниво” по Ханс Кристиян Андерсен, режисьор Георги Михалков, Държавен куклен театър – Варна
  3. „Приказка за скитника-крал” по Карал Чапек, режисьор Катя Петрова, Столичен куклен театър

„Вграждане“ на пловдивският куклен театър е моето предпочитание за спечелване на наградата.

Индивидуално постижение в кукленото изкуство

  1. Магдалена Митева за сценария, режисурата и сценографията на „Изгубеният ключ”, Държавен куклен театър – Видин
  2. Мила Коларова и Божидар Александров за актьорското им постижение в „Грозното патенце” по Ханс Кристиян Андерсен, Театър 199 „Валентин Стойчев”
  3. Свила Величкова за сценографията на „Пепеляшка” по Шарл Перо, Държавен куклен театър – Стара Загора и за сценографията на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци, Куклен театър – Сливен

Пас.

Златен глас

  1. Ани Василева за дублаж на ролята на Виктория в сериала „Отмъщението“
  2. Димитър Иванчев за дублаж на ролята на Аксел в сериала „По средата“
  3. Елена Русалиева за дублаж на ролята на Пати Хюз в сериала „Щети“

Телевизия не гледам, още по-малко пък сериали, още по-малко пък – дублирани. Който и да вземе наградата, все ще ми е тая.

Цирково изкуство

  1. Цветелина Попова за 20 годишната й дейност и постиженията й в областта на каучук–еквилибристиката

Критически текст

  1. Асен Терзиев “Театралността – езикът на представлението”, изд. “Проф. П. Венедиков”
  2. Ивайло Александров “Архитектоника на театралността”, изд. “Просвета – София”
  3. Николета Пътова “Драматургия на българското:национална идентичност във възрожденската драма”, изд. “Кралица Маб”

Драматургичен текст

  1. Анна Топалджикова “Робин”
  2. VOX POPULI “Яце форкаш”
  3. Елена Алексиева “Терапевтът”

Съвременна българска музика

  1. Васил Гюров за музиката към експерименталния филм „Волни до гроб“
  2. Група Deep Zone Project за песента „I Love My DJ“
  3. Toma & Band за песента „Сам на света“

Съвременен танц и пърформанс

  1. „АртеФакт“ – Дерида Денс, хореография Живко Желязков, изпълнение Джънгин Лий
  2. „Cadaver” – автори Станислав Генадиев и Мартин Пенев
  3. „Мишеловката“ – пърформанс в „Хамлет“, хореографи Виолета Витанова и Станислав Генадиев
Categories
Социални медии и мрежи

Не, Facebook няма да направи дарение, защото споделяте глупости

Една съвсем проста истина:

Facebook никога няма да направи дарение на база брой споделяния на някакво съдържание в платформата си. Никога!

Въпреки това непрекъснато ставаме свидетели на измами, които приканват за споделяне на някакво съдържание, защото това ще доведе до дарение. Преди дни се завъртя историята за пиян баща, който застрелял 14-годишния си син, който се опитвал да защити 6-годишната си сестричка от изнасилване. И понеже простреляният юноша се нуждаел от животоспасяваща операция, Facebook щели да дарят в зависимост от броя споделяния. Трогателно, но за радост историята е тотално измислена. Очаквах да се завърти и на български, както всяка друга подобна простотия. Дори попитах кога това ще се случи. За радост, сякаш ни подмина.

Не успя да ни подмине днешната глупост за болно от рак дете. Следва екранен кадър от потока ми:

Facebook hoax

Това се е случвало и преди, но изглежда потребителите не са си взели поука, че нещата не се случват по този начин. Първо, ако Facebook искаха да направят дарение, те щяха да имат официално изявление, към снимката щеше да има препратка към него или към страница с повече информация, вероятно и препратка за набиране на допълнителни дарения.

Политиката на Facebook е съвсем различна – те не правят такъв тип дарения. Те подпомагат и даряват за насърчаване на образователни програми и развитие на млади таланти, не за здравеопазване. Здравеопазването би трябвало да е грижа на държавата, не на частни компании.

Такива глупости поне са почти безвредни, защото не водят след себе си нищо негативно (освен за родителите и близките на децата от снимките, които увеличават тъгата им, че снимките се използват за глупости) и зловредно, не са като глупостта „кой ми гледа профила“, при която се харесват спам страници, може да доведе до инсталиране на зловредни скриптове, разкриване на лични данни и информации и пр.

Съвет: Мислете логично преди да налапате поредната въдица.

Categories
Бележки

Царят е гол? – новите дрехи на сайта

Ако четете тези редове, значи току-що сайтът ми се е сдобил с нов дизайн и ако използвате четец или друго външно приложение, което извлича и показва съдържанието на блога, можете да видите новия облик в уеб браузъра си. Дори и на мобилно устройство!

Старият дизайн, който аз много харесвах, беше правен за време, когато посетителите на блога го разглеждаха на десктоп компютри или лаптопи. Сега, когато прагът на дневните посетители, които го посещават през мобилно устройство надмина 10%, е немислимо да не се вземат мерки за тяхното по-пълно преживяване и дизайн, който да е пригоден и за малките дисплеи. Използваният досега дизайн също можеше да свърши работа, но времето, което щеше да отнеме преправянето, значително щеше да надвишава времето за създаване на нов облик, отначало. Пък и по една или друга причина той остана недовършен и много неща в него бяха планирани на ниво дизайн, но никога не бяха реализирани по-нататък.

Затова сега всичко започва отначало и обликът, който кръстих Блогодат, заедно с неговите две версии (и една трета, която беше за много кратко активирана и достъпна), заминават в заслужена пенсия. Използвах ги много добре, макар и не съвсем пълноценно от времето, когато реших да изтегля блога си от хостинга в Обединеното кралство и да го преместя на един от домашните компютри.

Новият облик е значително по-пъргав и лек, което на теория би трябвало да направи блога по-бърз за зареждане. На практика времето ще покаже дали това ще се случи.

Основното нововъведение е адаптивният и отзивчив дизайн (да, има разлика между двете, известни на английски като adaptive и responsive), който в същото време включва в себе си така модерните в последно време практики за плосък (flat) облик. Иначе визуално напомня на стария дизайн, но го отвежда на едно по-различно и ново ниво, придавайки му по-актуално звучене и по-голяма пригодност към т.нар. „бъдещите ми творчески планове“ (за тях – по-нататък).

Все още всичко е на експериментално ниво и непрекъснато нагласям и променям един или друг компонент, за да пасват по-добре както на естетическите ми представи, така и на съдържанието и разположението му на различни екрани. Приемам всякакви идеи, забележки, критики и предложения единствено! на електронна поща dtsonev@yahoo.com.

Временно някои от вертикалите на блога, които съществуваха паралелно (и полутайно) са недостъпни, но се надявам това да бъде коригирано съвсем скоро и те отново да бъдат налични.

Иначе всичко останало си е както досега, засега.