Author: Димитър Цонев

Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.

Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.

Повече за мен можете да прочетете на тази страница, а можете да се свържете с мен по някой от следните начини.

Categories
Уеб стратегия

Какво може и какво не на работното място

Създаването на разумни фирмени политики е нещото, с което се занимавам от известно време като консултирам фирми и организации как да изберат най-правилните и най-добрите решения за позволени и недопустими неща по време на работния процес, за определяне на адекватни и полезни ходове и решения, както за поддържане на положителен и ефективен вътрефирмен диалог и приятна атмосфера на работа, изградена не на база забрани и ограничения, а на разбиране и приемане, както и за изграждане на положителен имидж и представяне на фирмата онлайн и пред офлайн аудитории.

И за да няма паника постфактум, както се описва в Работодатели следят служители: какво може и какво не « De Libertate Iuris Digitalis, най-добрият начин е тези стратегии да се оформят и да са ясни предварително, а не да се изграждат, когато вече има настъпил конфликт или проблем.

А ако вашата фирма няма изградени такива политики или разчита на това, че те никога няма да се случват във вашата фирма, можете да се свържете с мен, за да реализираме възможно най-добрите и адекватни за вашия бизнес. Предварително, за да може след това и реакциите да адекватни.

Categories
Кино

Hope Springs

Не е абсолютно никаква тайна, че Мерил Стрийп е любимата ми актриса и се стремя да гледам всички филми, в които се снима. Не мога да посоча слаб филм с нейно участие, което допълнително затвърждава челното ѝ място.

кадър от филма

Трейлърът на Hope Springs ми попадна случайно, после го гледах и на кино, преди началото на вече не помня кой филм. Още след като го гледах за първи път бях убеден, че искам да гледам и филма, когато излезе. И беше част от списъка ми за гледане.

От трейлъра се разбира, че филмът е комедия. След като го изгледах осъзнах, че е точно като „Сложно е“ (отново с Мерил Стрийп) – комедийният момент е наличен, има цял куп забавни и комични сцени, но след замисляне не бихте казали, че филмът е точно комедия.

Вероятно не съм точно таргет на филма, защото както се вижда и от трейлъра, историята се завърта около семейство на средна възраст с дългогодишен брак, което с времето е изгубило магията на любовта, а тя, любовта, е отстъпила място на рутината. Свидетели сме на тази рутина и около нас – пренебрегваме близките си, считаме ги за даденост, често ги лишаваме от вниманието и присъствието си… вероятно (не мога да твърдя от опит) след 30 години брак (във време, в което браховете се сключват, за съжаление, с ясното съзнание, че един ден ще бъдат разтрогнати) партньорът вече е дотолкова опознат, дотолкова всичко е вече шаблонно и рутинно и животът – вкаран в някакви утъпкани коловози, че дори никой не се замисля за някаква промяна и опит за разпалване на спомени от миналото, за експериментиране с нови неща и провокиране на интерес в различни посоки. Което е тъжно. Време, в което подаръкът за годишнината от сватбата е нов план за кабелната телевизия, с много повече канали…

Филм, който повдига интересния въпрос защо се поддаваме на рутината и с времето загубваме емоцията. Филм, в който Томи Лий Джоунс е една идея по-добър от Мерил Стрийп, но вероятно това се дължи на героя му – не знам. Безупречен актьорски тандем, безкрайно убедителен, че дори за миг не се сещаш, че това е филм и че двамата всъщност не са женени (това ме изуми и във „Сложно е“, където на Стрийп партнираше Алек Болдуин).

Без никакво колебание оцених филма с 9/10. От една страна защото рядко ставаме свидетели на филми, които въпреки комедийния и закачлив сюжет, успяват да докоснат и някоя тънка струна в душата, а от друга – защото страшно много харесвам точно такива филми, в които не са нужни 200 души актьорски състав и милиони за визуални ефекти.

Препоръчвам.

Categories
Mobile

Facebook Pages Manager [Android]

След като все повече и повече потребители по една или друга причина предпочитат или се налага да достъпват Facebook през мобилни устройства, няма как голяма част от тях да не притежават или управляват Facebook страници. През основното приложение управлението на страници не е най-комфортното преживяване, затова в края на май 2012 беше пуснато отделно приложение, което позволяваше по-удобното поддържане на контакт с феновете и обновяване, както и преглед на последните статистики. Тогава приложението беше налично само за iOS (и по-конкретно за iPhone), но преди дни Facebook пуснаха за по-широко изпробване приложение и за Android.

На този етап приложението е достъпно за изпробване само в Канада, Австралия и Нова Зеландия, но се очаква скоро да бъде пуснато официално за повече държави. Ако нямате търпение и искате да заобиколите ограничението и да управлявате страниците си в движение, можете да изтеглите apk от този адрес (или от нишката в xda-dev).

Приложението все още е доста бъгаво, дори и леко тромаво, но предполагам това с времето ще бъде коригирано, а грешките – отстранени. Иска ми се да се добави и възможност за спиране на push notifications изцяло, не само за през нощта. Бих се радвал и да видя (най-сетне) функционалности, които се предлагат само за мобилните администратори – защото това значи mobile first.

Иначе приложението не включва всички възможности, които имат администраторите в уеб (дано това се промени), но позволява в движение и набързо да се поддържа актуалност и да се води диалог с феновете, докато администраторът се добере до десктоп, откъдето да продължи дейността си по-задълбочено.

Categories
Преглед на печата

Умиращите новини

Чета статията „Господ слиза в Атина“ – тази книга трябва да продължи в f2ftv и един пасаж от размишленията на Катя ми направи впечатление и бих искал да коментирам:

Новината, обаче, е най-бързо умиращия жанр. И в журналистиката – мисля си, докато все още говорим за интервюто. Новината идва, обира аплаузите, смутената тишина или шумното наплюване – за минута, рядко две, после минава в графа „излъчени“. И край, умира за съзнанието на потребителя на информация, пък било то и културна.

Факт. И това се дължи на факта, че живеем в непрекъснат, 24-часов новинарски и информационен поток, във време на Уикипедия и YouTube. Новините не се създават и не служат за да бъдат запомняни. Те са зрелище, забавление, източник на пари, не памет.

Отделно, че традиционните медии все по-малко са първи в съобщаването на новините – социалните медии иззеха тази привилегия заради мигновеността си, ангажираността на потребителите и все по-широкото им приемане.

Categories
Ежедневно

Весела Коледа!

Весела Kоледа, драги! Пожелавам на всички ви купища подаръци, които don’t suck.

🙂

Christmas gifts

Categories
Уеб стратегия

Новите „стари“ дрехи на сайтовете

През последните дни видях, че Младежкия театър има нов сайт, след като старият беше насилствено спрян. Горе-долу по това време видях, че Издателска къща „Бард“ са сменили дизайна на сайта си.

Двата сайта са активни и можете да ги видите. Двата са несвързани, но ме наведоха на някои интересни мисли за състоянието на българския уеб, които ще споделя по-долу.

За съжаление в края на 2012 ставаме свидетели на такива сайтове. Във време на постсоциален уеб (за някои – все още социален) е странно, че виждаме сайтове, изготвени без познаването на средата, без активното възползване от нея и извличане на всички ползи, които тя предлага. Уебсайтовете не съществуват във вакуум, нито пък потребителите посещават единствено сайта.

Интегрирането на Like бутон (при Бард) не прави сайта социален, в никакъв случай. (И на порносайтовете има такъв бутон, всъщност има цялата палитра бутони за споделяне, въпреки че този тип сайтове не са създадени да бъдат споделяни)

Странно е, че виждаме сайтове, изградени по начин, по който се правеха сайтове преди 10 години, около 2002-2003, вместо сайтът да е фундаментално преосмислен, както и неговите функции и предназначение. Сайтовете-визитки вече нямат място онлайн, защото са ненужни. Странно е, че виждаме сайтове, които са изградени с технология от миналия век, вместо да използват по-съвременни методи за онлайн присъствие.

Съвсем в края на 2012 и началото на 2013 уебсайтовете тябва да предлагат нещо повече от наличието си. И всяка нова версия трябва да преосмисля съществуването на предходната, да отнася сайта на следващо ниво като функционалности и визия. И в двата примера, за съжаление, не ставаме свидетели на това – и двата сайта са остарели още преди да бъдат пуснати и по никакъв начин не превъзхождат предходните си версии.

Опитвах се да разгадая причините, довели до едно или друго разположение и единственото заключение, до което стигнах е, че отделни компоненти са били поставяни на привидно нетипични за тях места само за да се запълни оставащото празно пространство. А това довежда до фундаментален проблем в българския уеб.

Неразбирането. Клиентът не разбира от уеб достатъчно, че да дефинира претенциите си как трябва да функционира и какво трябва да съдържа сайтът им, а изпълняващата проекта фирма или хора правят каквото могат и за каквото им е платено – затова получаваме още от същото. Непрекъснато. На много сайтове на фирми, които изработват уебсайтове, пише как те изследват потребността и са в непрекъснат диалог, за да предложат на клиентите си най-доброто възможно решение. На практика това са пълни глупости, защото „най-доброто“ не е извлечено от конструктивен диалог и обмисляне на дългосрочната стратегия на сайта, а на база „какво правят конкурентите“ и/или други подобни сайтове в нишата. Това не е прогрес, това е тъпчене на едно място. Затова и темпът на развитие на българския уеб значително изостава зад чуждия и не сме свидетели на креативност, а на копиране.

Ако планирате редизайн или изцяла подмяна на сайта си и не знаете какво да очаквате от него или какво да поискате от фирмата-изпълнител, можете да се свържете с мен, за да обсъдим дългосрочната му стратегия и как той може да бъде актуален дълго време и в съответствие с потребителски нагласи, очаквания и състоянието на глобалния уеб.