През последните дни видях, че Младежкия театър има нов сайт, след като старият беше насилствено спрян. Горе-долу по това време видях, че Издателска къща „Бард“ са сменили дизайна на сайта си.
Двата сайта са активни и можете да ги видите. Двата са несвързани, но ме наведоха на някои интересни мисли за състоянието на българския уеб, които ще споделя по-долу.
За съжаление в края на 2012 ставаме свидетели на такива сайтове. Във време на постсоциален уеб (за някои – все още социален) е странно, че виждаме сайтове, изготвени без познаването на средата, без активното възползване от нея и извличане на всички ползи, които тя предлага. Уебсайтовете не съществуват във вакуум, нито пък потребителите посещават единствено сайта.
Интегрирането на Like бутон (при Бард) не прави сайта социален, в никакъв случай. (И на порносайтовете има такъв бутон, всъщност има цялата палитра бутони за споделяне, въпреки че този тип сайтове не са създадени да бъдат споделяни)
Странно е, че виждаме сайтове, изградени по начин, по който се правеха сайтове преди 10 години, около 2002-2003, вместо сайтът да е фундаментално преосмислен, както и неговите функции и предназначение. Сайтовете-визитки вече нямат място онлайн, защото са ненужни. Странно е, че виждаме сайтове, които са изградени с технология от миналия век, вместо да използват по-съвременни методи за онлайн присъствие.
Съвсем в края на 2012 и началото на 2013 уебсайтовете тябва да предлагат нещо повече от наличието си. И всяка нова версия трябва да преосмисля съществуването на предходната, да отнася сайта на следващо ниво като функционалности и визия. И в двата примера, за съжаление, не ставаме свидетели на това – и двата сайта са остарели още преди да бъдат пуснати и по никакъв начин не превъзхождат предходните си версии.
Опитвах се да разгадая причините, довели до едно или друго разположение и единственото заключение, до което стигнах е, че отделни компоненти са били поставяни на привидно нетипични за тях места само за да се запълни оставащото празно пространство. А това довежда до фундаментален проблем в българския уеб.
Неразбирането. Клиентът не разбира от уеб достатъчно, че да дефинира претенциите си как трябва да функционира и какво трябва да съдържа сайтът им, а изпълняващата проекта фирма или хора правят каквото могат и за каквото им е платено – затова получаваме още от същото. Непрекъснато. На много сайтове на фирми, които изработват уебсайтове, пише как те изследват потребността и са в непрекъснат диалог, за да предложат на клиентите си най-доброто възможно решение. На практика това са пълни глупости, защото „най-доброто“ не е извлечено от конструктивен диалог и обмисляне на дългосрочната стратегия на сайта, а на база „какво правят конкурентите“ и/или други подобни сайтове в нишата. Това не е прогрес, това е тъпчене на едно място. Затова и темпът на развитие на българския уеб значително изостава зад чуждия и не сме свидетели на креативност, а на копиране.