Categories
Театър

Частен театър

В последно време в театралните среди доста се изговори за това чудо и има ли то почва у нас. Говореше се за фалита на няколко театъра, за предателство… абе бая неща се изприказваха.

Гергана Пирозова е написала представяне в „Дневник“ и е успяла да се добере до информация, която не присъстваше в клюките.

Личното ми мнение е, че със създаването му, актьорите ще покажат на държавните (тромави) театри как се прави театър, от който може да се печели – защото са малко онези културни институти, които да не страдат от липсата на средства и това си личи – неремонтирани сгради и салони, компромиси в сценография, костюми, за хонорари на режисьори, актьори…

Ще се постарая да следя отблизо какво се случва около тях и няма да пропусна да видя продукцията им. Тогава ще си говорим повече 🙂

By Димитър Цонев

Аз съм Димитър Цонев и съм независим уеб стратег и анализатор — изследвам какво се е променило в дигиталния свят и как то дава отражения на бизнеса, както и за начини, по които да се подобри използването на новите технологии.

Също така съм дигитален футурист — следя за новите тенденции и начините, по които те ще окажат или вече оказват влияние на бизнеса и отделните потребители.

Повече за мен можете да прочетете на тази страница, а можете да се свържете с мен по някой от следните начини.

4 отговори на “Частен театър”

Колежката е задала много важен въпрос в края на текста си – за това как ще се търси балансът между пазар и изкуство. Знаеш по-добре от мене, че тъкмо този баланс се оказва най-трудният за българското театрално съсловие. Крайно скептичен съм в това отношение (на базата на наблюдаваното досега и с оглед на спонсорите, меценатите и състава на тази трупа, както и на липсата на водеща режисьорска фигура), но ще бъда щастлив, ако ме опровергаят. На онази сцена там сме играли с Петьо Волгин като деца в някакви коледни спектакли, в които Снежанка беше изумително красива балерина от „Арабеск“ 🙂

Колежката е задала много важен въпрос в края на текста си – за това как ще се търси балансът между пазар и изкуство. Знаеш по-добре от мене, че тъкмо този баланс се оказва най-трудният за българското театрално съсловие. Крайно скептичен съм в това отношение (на базата на наблюдаваното досега и с оглед на спонсорите, меценатите и състава на тази трупа, както и на липсата на водеща режисьорска фигура), но ще бъда щастлив, ако ме опровергаят. На онази сцена там сме играли с Петьо Волгин като деца в някакви коледни спектакли, в които Снежанка беше изумително красива балерина от „Арабеск“ 🙂

Вашият коментар