Categories
Шум зад кулисите

Аскеер 2014 – Номинации по задължение?

Loading

Днес обявиха номинациите за Аскеер. Можете да видите ето тук жури-мури и пр. информация за това как и защо точно тези са номинациите.

Няма какво да се лъжем, сезонът е скучноват и заглавията и имената, които правят впечатление, са малко. За разлика от Икарите, тук поне има някаква вложена мисъл, макар и недостатъчна. Мое лично мнение е, че в полза на наградите би било през отделни години да не се поощрява посредствена работа, само колкото да се даде статуетката. В някои години спокойно може да не се присъжда награда – така хем ще се отбележи, че никой не е работил достатъчно, хем ще се стимулират творците да полагат повече усилия, за да бъде забелязан трудът им и да не сипят ширпотреба представления-еднодневки на килограм. Да не посочвам имена и заглавия!

Искрено се надявам, въпреки че няма да се случи, да видим ЦЕРЕМОНИЯ по награждаването, а не спектакъл. Тържество на културата, на изкуството, а не евтини смешки от ненаучен сценарий, който водещите четат разпечатан от папките си. Барем по едно таблетче да имаха… 2014 е!

Искрено се надявам, въпреки че отново няма да се случи, да спечелят най-достойните, а не най-уговорените.

Искрено се надявам наградите отсъствието на номинации за ТР „Сфумато“ да не е само за да не може Ласкин да не може да си прави гаргара с тях.

И все пак, ето номинациите, както и моите щения и размисли относно кой би трябвало да спечели и защо.

Изгряваща звезда

  1. Бойко Кръстанов за ролята на Гичо във „Възвишение“ от Милен Русков, драматизация Иван Добчев и Александър Секулов, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  2. Елена Телбис за ролята на Изи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Христо Ушев за ролята на Робин в „Робин“ от Анна Топалджикова, постановка Тея Сугарева, копродукция на Сдружение „Антракт“ и Камерен театър „Възраждане“ и за ролята си в „Welcome America“ от Матей Вишнек, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Колкото и „Възвишение“ да не ми допадна, да му липсва нещо голямо, за да бъде хитът на сезона, Бойко Кръстанов прави много добър старт с ролята си. Не съм гледал останалите номинирани, но искрено се надявам да са поне толкова добри, колкото е Бойко във „Възвишение“.

Поддържаща мъжка роля

  1. Александър Кадиев за ролята на Клеант в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, и за ролята на Бузата в „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, постановка Мариус Куркински, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Валери Йорданов за ролята на Хауи в „Заешка дупка“ от Дейвид Линзи-Абер, постановка Ивайло Христов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Мартин Гяуров за ролята на Алекс в „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, постановка Тея Сугарева, Театър „София“

Можем да минем и без награда тази година.

Поддържаща женска роля

  1. Вяра Табакова за ролята на Немощната старица във „Всичко ни е наред“ от Дорота Масловска, постановка Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Ирини Жамбонас за ролята на Ирина в „Заминавам“ от Алексей Слаповски, постановка Петър Пейков, режисьор Петър Денчев, Малък градски театър „Зад канала“
  3. Мая Бабурска за ролята на Лейтенант Джанет в „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“

И тук ако не се присъди награда няма да е особена драма.

Сценография

  1. Венелин Шурелов за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“
  2. Петър Митев за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Колкото и много да харесах „Дисни трилър“, нещо ми липсваше в сценографията, онова усещане за напластени спомени и истории в дневната, не само спотаен в ъгъла ужас. Затова много силно се колебая между сценографиите на „Канкун“ и „Ромео и Жулиета“ с по-голяма тежест към тази на „Канкун“.

Костюмография

  1. Васил Абаджиев за „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Елица Георгиева за „Фотоапарати“ от Пьотр Гладилин, постановка Стилян Петров, Камерен театър „Възраждане“
  3. Юлияна Войкова-Найман за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Skip.

Театрална музика

  1. Кирил Дончев за „Някои го предпочитат“ от Били Уайлдър и И. А. Л. Даймънд, постановка Венцислав Асенов, Младежки театър „Николай Бинев“
  2. Петър Дундаков за „Дисни трилър“ от Филип Ридли, постановка Стайко Мурджев, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
  3. Петя Диманова за „Канкун“ от Жорди Галсеран, постановка Стилян Петров, Театрално-музикален продуцентски център – Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Прескачаме и тук. Песничката на „Дисни трилър“ е смразяваща, ама чак награда за една песничка…

Водеща мъжка роля

  1. Владимир Пенев за ролята на Арпагон в „Скъперникът“ от Жан Баптист Молиер, постановка Лилия Абаджиева, Малък градски театър „Зад канала“
  2. Ивайло Христов за ролята на Коулмън Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“
  3. Малин Кръстев за ролята на Валийн Конър в „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Малин Кръстев или Владо Пенев? Малин Кръстев, защото, да не забравяме, че Владо Пенев получи Икар за тази си роля, а дублирането е статистическа грешка. Кво да правиш, случаен принцип, уж…

Водеща женска роля

  1. Александра Василева за ролята на Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, постановка Григор Антонов, Народен театър „Иван Вазов“
  2. Бойка Велкова за ролята на Дора в „Две“ от Таня Шахова, постановка Юрий Дачев, Народен театър „Иван Вазов“
  3. Ивана Папазова за ролята на Виктория Глас в „Глас“ от Елена Алексиева, постановка Калин Ангелов, Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив

Искам да спечели Ивана Папазова. „Глас“ е спектакъл, който впечатлява, Ивана е изключителна в старанието си. НО! имам усещането, че в номинациите е включена и Бойка Велкова не без причина и тази причина е точно тя да вземе наградата…

Режисура

  1. Петринел Гочев за „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  2. Стефан Москов за „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  3. Тея Сугарева за „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова, Театър „София“

„Ромео и Жулиета“.

Най-добро представление

  1. „Професия Лъжец“ от Сергей Кършигоров, постановка Стефан Москов, Държавен куклен театър – Варна
  2. „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир, постановка Петринел Гочев, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово
  3. „Самотният Запад“ от Мартин Макдона, постановка Владимир Люцканов, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Каквото и да си говорим, „Ромео и Жулиета“ е хитът на сезона и това е най-достойното от трите представления.

Съвременна българска драматургия

  1. „Злият принц“ от Георги Тенев (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Георги Тенев, 10 ноември 2013 г.)
  2. „Покана за вечеря“ от Оля Стоянова (Театър „София“, постановка Тея Сугарева, 11 март 2014 г.)
  3. „Хората от Оз“ (Поредица от разговори, чиято последователност може да се променя според вкуса, желанието или настроението на читателя) от Яна Борисова (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Галин Стоев, 6 април 2013 г.)

Принципно трябва да се насърчава родното творчество, но…

Categories
Шум зад кулисите

Номинации за Аскеер 2011

Loading

Вече проследихме кои отнесоха тазгодишните награди Икар. Те в никакъв случай не бяха най-справедливите, по мое мнение. Време е погледите да се обърнат към другите театрални награди, които сякаш са по-стойностни и престижни – Аскеер. Ето номинираните за тази година, заедно с кратките ми коментари и мнение към всяка категория:

Водеща мъжка роля:

  • Валентин Ганев за ролята на Бащата в “Бащата” от Аугуст Стриндберг, постановка Йосиф Сърчаджиев, Народен театър “Иван Вазов”
  • Деян Донков за ролята на Сирано в “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър “Иван Вазов”
  • Мариус Куркински за моноспектакъла “Български разкази” по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания, постановка Мариус Куркински, копродукция на Драматичен театър ” Н. О. Масалитинов” – Пловдив и Продуцентска къща “Артишок”

Коментар: Явно номинациите са повлияни от Икарите – отново срещаме Деян Донков и Мариус Куркински. Странно защо никой не се сети да номинира моноспектакъла на Мариус за “най-добро представление”, а са го сложили в тази категория. Мариус ще вземе наградата, ще я взима всеки път, когато е номиниран, защото с всеки следващ моноспектакъл не е стъпка напред, а цял скок. Но пак да повторя – тази категория е ограничаваща за Мариус и ако журито е обективно, трябва да прозре това. И наградата да вземе Деян Донков.

Водеща женска роля

  • Бойка Велкова за ролята на Вайълет в “Август в Оклахома” от Трейси Летс, постановка Ясен Пеянков, Народен театър “Иван Вазов”
  • Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в “Канкун” от Жорди Галсеран, постановка Бина Харалампиева, копродукция на Малък градски театър “Зад канала” и Драматичен театър ” Н. О. Масалитинов” – Пловдив
  • Невена Мандаджиева за ролята на Майката в “Кралицата майка” от Манлио Сантанели, постановка Валентин Ганев, Театър 199 “Валентин Стойчев”

Коментар: Бойка Велкова. Твърдо и категорично, Ирини изживя своя момент с Икар за водеща женска роля (недотам заслужено).

Изгряваща звезда

  • Бойко Кръстанов за ролите му на Автолик, тъмничар и служител в “Зимна приказка” от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница “Сфумато”
  • Павлин Димитров за ролята на Обичащия в “Първа любов” по Самюъл Бекет, постановка Нина Боянова, Продуцент: Н2О Филм
  • Явор Бахаров за ролята на Флоризел в “Зимна приказка” от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница “Сфумато”

Коментар: Наградата ще отиде, по мое мнение, в ТР Сфумато. По-вероятно е да я вземе Бойко Кръстанов, макар Явор Бахаров да не му отстъпва с много.

Поддържаща мъжка роля

  • Владимир Карамазов за ролята на Кристиан дьо Новилет в “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър “Иван Вазов”
  • Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в “Полет над куковиче гнездо” от Кен Киси, постановка Александър Морфов, Народен театър “Иван Вазов”
  • Стоян Радев за ролите на Мефистофел, дявол, дух на ада във “Фауст”от Йохан Волфганг Гьоте, постановка Лили Абаджиева, Драматичен театър “Стоян Бъчваров” – Варна

Коментар: Може би най-сложната категория за предсказване. Бърнев взе Икар за тази си роля, а Аскеерите са известни с това, че често се различават с предпочитанията си и рядко дават награда на носител на Икар. Затова вероятно съревнованието ще е межу Владо Карамазов и Стоян Радев. Аз бих предпочел Стоян Радев, но имам усещането, че ще надделее Карамазов.

Поддържаща женска роля

  • Ангелина Славова за ролята на Ана, програмистка в “Карнавал” от Жорди Галсеран, постановка Василена Радева, Младежки театър “Николай Бинев”
  • Гергана Кофарджиева за ролите на Щиглеца, жена над 70-те в “Преди / След” от Роланд Шимелпфениг, постановка Иван Добчев, Драматичен театър “София”
  • Радена Вълканова за ролята на Барбара Фордъм в “Август в Оклахома” от Трейси Летс, постановка Ясен Пеянков, Народен театър “Иван Вазов”

Коментар: Радена Вълканова е моят фаворит и най-логичният избор.

Сценография

  • Васил Абаджиев за “Фауст” от Йохан Волфганг Гьоте, постановка Лили Абаджиева, Драматичен театър “Стоян Бъчваров” – Варна
  • Даниела Олег Ляхова за “Зимна приказка” от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница “Сфумато”
  • Чавдар Гюзелев за “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър “Иван Вазов”

Коментар: “Сирано дьо Бержерак”, по мое мнение, е с най-добрата сценография от трите, въпреки че и на “Фауст” ми допада много.

Костюмография

  • Даниела Олег Ляхова за “Зимна приказка” от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница “Сфумато”
  • Петя Стойкова за “Кола Брьонон” по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър “Николай Бинев”
  • Свила Величкова за “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър “Иван Вазов”

Коментар: Петя Стойкова vs. Свила Величкова. Аз предпочитам Петя Стойкова.

Театрална музика

  • Асен Аврамов за “Зимна приказка” от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница “Сфумато”
  • Антони Дончев за “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър “Иван Вазов”
  • Кирил Дончев за “Кола Брьонон” по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър “Николай Бинев”

Коментар: Нямам прогноза и предпочитание.

Режисура

  • Александър Морфов за “Полет над куковиче гнездо” от Кен Киси, Народен театър “Иван Вазов”
  • Маргарита Младенова за “Зимна приказка” от Уилям Шекспир, Театрална работилница “Сфумато”
  • Стефан Москов за “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, Народен театър “Иван Вазов”

Коментар: Ще ме зарадва наградата да отиде в Сфумато и да я връчи Ласкин. Което няма да се случи. Морфов vs. Москов. Може би Морфов, за разнообразие?

Най-добро представление

  • “Зимна приказка” от Уилям Шекспир, постановка Маргарита Младенова, Театрална работилница “Сфумато”
  • “Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан, постановка Стефан Москов, Народен театър “Иван Вазов”
  • “Кола Брьонон” по романа на Ромен Ролан, постановка Владимир Люцканов, Младежки театър “Николай Бинев”

Коментар: Най-доброто представление е “Български разкази” на Мариус Куркински и е единственото събитие на родните сцени. Всичко останало са компромиси.

Награда за цялостен принос към театралното изкуство ще бъде връчена на Коста Цонев.

Вие да имате някакви различни предпочитания?

Categories
Шум зад кулисите

В “Сълза и смях” през следващия сезон

Loading

Ето какви са добрите намерения на Нов драматичен театър “Сълза и смях” за следващия сезон.

  • Още в началото на октомври ще е премиерата на “Глава втора” от Нийл Саймън; режисьор ще е Ивайло Христов, а Бойка Велкова ще е в главната роля.
  • Боил Банов има намерение отново да направи копродукция между Сълзата и Хасковския театър. Избраната пиеса е българска, “Мамут” от Станислав Стратиев. Това ще е българското заглавие, с което “Сълза и смях” продължава традицията в репертоара им да има нови български заглавия.
  • Съни Сънински ще поставя пиесата на Дарио Фо “Няма да платим, няма да платим”.
Categories
Театър

Кой се страхува от Вирджиния Уулф?

Loading

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от писателя Тихомир Димитров, автор на романите “Справедливост за всички” и “Душа назаем”. Всъщност Тишо едва ли има нужда от повече представяне.

Кой се страхува от Вирджиния Улф?

Кой се страхува от Вирджиния Уулф?

Всъщнот, никой.

Заглавията на театралните постановки обикновено са вдъхновени от някакъв дребен детайл, скрит вътре в самата постановка, който ти става ясен едва след като си гледал представлението. Трябваше ми много време, за да свикна с мисълта, че това не е някаква „надменна снобария”, а просто начин на изразяване. Все пак си на театър. Театърът не е като живота.

Вирджиния УулфИ тук идва голямата изненада от „Вирджиния Уулф

Точно като живота е.

Толкова реално беше всичко, че ако живеехме в Средновековието, сигурно щях да се кача на сцената и да започна да убеждавам героите в нещо…

Изпи се много уиски на въпросната сцена.

Изпушиха се много цигари.

„Вживях се” дотолкова, че само приятната компания на дамата, която ме придружаваше, плюс уютната обстановка в ресторанта и трите големи джеймсъна след представлението бяха в състояние да ме върнат обратно в реалността.

Кратко интро към сюжета:

Той е преподавател в университета – саркастичен и зъл, но някак симпатичен в духовната си самота. Тя е дъщерята на ректора. Материална, земна и нагла. Една презадоволена жена. „Момиченцето на татко”, което има сериозни проблеми с алкохола след 30 години семеен живот. И с психиката.

Толкова са си омръзнали, че чак животът им е дотегнал. Все пак, има нещо симпатично във връзката им. Нещо куцо, сакато и нежно. Нещо като езика на глухонемите: никой не ги разбира, никой не иска да бъде като тях, но всички им се възхищават, защото се разбират почти без думи.

Гостува им двойка влюбени – млад, надъхан преподавател в същия университет и наивната му, леко симпатична, но много глуповата и повръщаща-обилно-защото-не-може-да-носи-на-алкохол жена на богати родители.

Кой се страхува от Вирджиния Уулф” може да те убеди, че няма нищо лошо в брака по сметка, от гледна точка на бедния, но интелигентен мъж и, в същото време, може да те накара да съжалиш за това прибързано заключение.

Един театър за обреченото семейно щастие.

За „историческата неизбежност” на старостта.

За безкрайната нощ.

За алкохола като социален „лубрикант”.

За тъжния сарказъм на старите и смешната наивност на младите.

За децата като мечта, от която се страхуваме.

За душевния садо-мазохизъм.

За всички тези неща се разказва в пиесата на режисьора Людмил Тодоров: „Кой се страхува от Вирджиния Уулф”. Гледах я в „Сълза и смях”.

Еваларка на: Бойка Велкова, Ивайло Христов, Биляна Казакова и Стефан Спасов за майсторската игра – перфектно си пасваха на ролите! Декорите бяха реалистинчи, актьорите играеха без никакво „театралничене”. Постановката постигна своя ефект, поне върху мен. За малко успях да се откъсна от действителността и да потъна в драматичната нощ, която се случваше на сцената.

Един театър трябва да е много добър, за да ти причини такова нещо в епохата на триизмерното кино.