Categories
Шум зад кулисите

“Сълза и смях” – на улицата? Едва ли…

Loading

Мине се не мине и в театралните среди се заформи някой скандал. Вчера се случи поредния. Безпрецедентен.

Ето за какво иде реч:

Директорът на читалище “Славянска беседа”, който е и мениджър и основател на никому известния Театър “Провокация”, е поискал от ръководството на Театър “Сълза и смях” наем за сградата на ул. “Г. С. Раковски” № 127 в размер на 360 000 лева годишно (както и да ги смятам, са си 1000 лева на ден). Съмнявам се да има български театър, в т.ч. и Народния театър, който да може да си позволи да плаща такъв наем. И така, в неделя, на 10 януари, пет частни трупи и над 100 актьори остават на улицата, ако “Сълза и смях” не подпише искането на Петър Райжеков, директор на читалището.

Почти веднага, след като стана ясно какво се случва, във Facebook се появи група, която събира все повече привърженици на театъра. Читалището сигурно не подозира за съществуването на Facebook.

Театър “Сълза и смях” се помещава в сегашната сграда от 42 години, а Министерство на културата през последните няколко години е отпуснало за ремонти над 3 милиона лева. Същото това министерство, обаче, не може да направи нищо по възникналия проблем, защото не си знае интересите и приоритетите.

Агенция “Фокус” припомня, че

“Читалищата в България са самостоятелни юридически лица, неправителствени организации, регистрирани по Закона за народните читалища и имат собствени органи на управление и контрол. Министерството на културата има само методически функции да подпомага и насърчава културната дейност на читалищата. Управлението на собствеността им е изцяло следствие от решенията на читалищните настоятелства.”

И с просто око е ясно, че Петър Райжеков си прави евтин ПР на никомуизвестния театър “Провокация” и се опитва да привлече внимание към себе си. Знае, че след като скандалът отшуми, името му, това на “Провокация” и на читалище “Славянска беседа” ще са по-познати на заинтересованите, но малцина ще си спомнят, че именно този чичко е поставял безумни ултиматуми на “Сълза и смях”. Смешното е, че същият този чичак преди време призоваваше “Народът да тръгне по театри, а не да гледа сапунки!”. Очевидно не прави разлика между театър и читалищна самодейност.

Пределно ясно е, че безумното искане няма да бъде удовлетворено. Пределно ясно е, че в последния момент Министерството ще се намеси решително и ще оправи нещата, било чрез плащане на наема или с някакъв натиск. Пределно ясно е, че този шум е излишен, ама не ми е ясно, докога разни такива субекти като Райжеков ще продължат да пречат за развитието на културата, вярвайки на безумните си идеи?

Categories
Шум зад кулисите

В “Сълза и смях” през следващия сезон

Loading

Ето какви са добрите намерения на Нов драматичен театър “Сълза и смях” за следващия сезон.

  • Още в началото на октомври ще е премиерата на “Глава втора” от Нийл Саймън; режисьор ще е Ивайло Христов, а Бойка Велкова ще е в главната роля.
  • Боил Банов има намерение отново да направи копродукция между Сълзата и Хасковския театър. Избраната пиеса е българска, “Мамут” от Станислав Стратиев. Това ще е българското заглавие, с което “Сълза и смях” продължава традицията в репертоара им да има нови български заглавия.
  • Съни Сънински ще поставя пиесата на Дарио Фо “Няма да платим, няма да платим”.
Categories
Шум зад кулисите

Какво се случва в театъра, накратко

Loading

Ако поне малко се интересувате от театър, особено от българския театър, няма как да не сте дочули, че има някакви проблеми. Ето за какво иде реч набързо:

На церемонията за раздаване на наградите Аскеер Иван Ласкин предложи наградите да се прекръстят на ОООО-скеер заради 9-те номинации на спектакъла на ТР “Сфумато” “ОООО-Сънят на Гогол“. На същата церемония пак Иван Ласкин каза, че “[Сфумато] дори на Луната да идат да играят, пак ще имат толкова публика”. Ето повече информация. Последваха смях в залата, извинения и оставката на Милен Миланов. От Театър ‘Българска армия’ (Ласкин е част от трупата на ТБА) посъветваха Ласкин да се извини. “Всеки ден” публикува както интервю с Ласкин, така и с Маргарита Младенова. Всъщност ден след Аскеерите писах (от личния си мейл) на PR-ката на Сфумато по темата, за да науча тяхната позиция, за реакцията им. До момента не съм получил отговор. Не очаквам и да получа вече, явно Сфумато не търси диалог с публиката си, не прави опити да достига до все по-голям кръг почитатели на това изкуство.

Няколко дни преди това новият директор на Сатиричния театър Атанас Атанасов уволни от Сатирата драматурга Елин Рахнев и режисьора Николай Гундеров. Филип Трифонов, актьор от трупата на театъра, написа отворено писмо до министъра на културата, в което се противопоставя на рокадите в театъра, целящи да постелят път за завръщането на Пламен Марков в Сатирата.

Втората част на предаването на bTV “Отпечатъци” на 31 май беше посветена на “раздорите в театъра”

Някъде по същото време тръгна слух, че затварят “Модерен театър”. Ивайло Христов го опроверга.

Преди ден-два стана ясно, че Емил Бонев остава директор на Пловдивския театър за още един мандат.

На сцената: На 29 май беше премиерата на “За вредата от тютюна и други шеги” по комедии на Чехов, реж. Елена Панайотова в Сълза и смях (инфо), а на 1 юни – “Столовете” от Йожен Йонеско, реж. Иван Урумов в Сатирата (инфо).

Categories
Шум зад кулисите

Награди Икар 2009

Loading

Церемонията по връчването на наградите “Икар” 2009 беше повече от пародия, а режисурата – достойна да те откаже завинаги да стъпиш в театър. Голямото човешко страдание е родило трагедията, а голямото режисьорско безсилие е родило тазгодишната церемония.

Ето и наградените в основните категории:

Главна мъжка роля

  1. Ленко Гурков за ролята на Брайън в спектакъла „Радост за моето сърце”, Драматичен театър – Ловеч

Главна женска роля

  1. Мимоза Базова за ролята на Юлия в спектакъла Родилно петно, Театрална работилница „Сфумато”

Поддържаща мъжка роля

  1. Ангел Генов за ролята на Панталоне в спектакъла Принцеса Турандот, Театър „София”

Поддържаща женска роля

  1. Станка Калчева за ролята на Пианистка на неопределена възраст, Джанет Бърмайстър в спектакъла Страхотни момчета, Младежки театър „Николай Бинев”

Дебют

  1. Ирина Дочева за ролята в спектакъла „Пеперудите са всъщност изтребители” на сдружение „По действителен случай”

Майсторско техническо осъществяване

  1. Калигула, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна

Режисура

  1. Иван Добчев за спектакъла Лазар и Иисус, Театрална работилница „Сфумато”

Сценография

  1. Никола Тороманов за спектаклите Валентинов ден, Малък градски театър „Зад канала” и „Калигула”, Драматичен театър „Стоян Бъчваров” – Варна

Авторска музика или оригинално музикално оформление

  1. Петър Дундаков за спектакъла Амарантос, НДТ „Сълза и смях” и „Театър на голия охлюв”, НБУ
Categories
Театър

MEDEA

Loading

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Цвета Дойчева, която (очевидно) е гледала представлението заедно с Пейо.

Medea

Медея” за мен бе тип представление, принадлежащо и аналогично на минимализма в изкуството — изчистено, ясно, въздействащо и дръзко. Нещо като… “представление за ценители?” …и още нещо 😉

Доста провокативно, изпълнено с послания и символи. Представление с характер, претенциозно към настроението на зрителя. Емоционално и сетивно наситено. Умело и смело заплетени древни митове със съвременно мислене. Допадна ми много опростената сценография и също така опростените костюми. Нямаше го чувството на липса или излишък. Като се има предвид и актьорите, кръгът се затваря.

Медея” изпъква на афиша на “Сълза и смях” и не е за убиване на време. Преплита се в идеите (според мен) с Макбет (на ДТ- Смолян), чийто проект е също на Диана Добрева.

Тази жена гъделичка с постановките си. Искам още и още…

Categories
Театър

Кой се страхува от Вирджиния Уулф?

Loading

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от писателя Тихомир Димитров, автор на романите “Справедливост за всички” и “Душа назаем”. Всъщност Тишо едва ли има нужда от повече представяне.

Кой се страхува от Вирджиния Улф?

Кой се страхува от Вирджиния Уулф?

Всъщнот, никой.

Заглавията на театралните постановки обикновено са вдъхновени от някакъв дребен детайл, скрит вътре в самата постановка, който ти става ясен едва след като си гледал представлението. Трябваше ми много време, за да свикна с мисълта, че това не е някаква „надменна снобария”, а просто начин на изразяване. Все пак си на театър. Театърът не е като живота.

Вирджиния УулфИ тук идва голямата изненада от „Вирджиния Уулф

Точно като живота е.

Толкова реално беше всичко, че ако живеехме в Средновековието, сигурно щях да се кача на сцената и да започна да убеждавам героите в нещо…

Изпи се много уиски на въпросната сцена.

Изпушиха се много цигари.

„Вживях се” дотолкова, че само приятната компания на дамата, която ме придружаваше, плюс уютната обстановка в ресторанта и трите големи джеймсъна след представлението бяха в състояние да ме върнат обратно в реалността.

Кратко интро към сюжета:

Той е преподавател в университета – саркастичен и зъл, но някак симпатичен в духовната си самота. Тя е дъщерята на ректора. Материална, земна и нагла. Една презадоволена жена. „Момиченцето на татко”, което има сериозни проблеми с алкохола след 30 години семеен живот. И с психиката.

Толкова са си омръзнали, че чак животът им е дотегнал. Все пак, има нещо симпатично във връзката им. Нещо куцо, сакато и нежно. Нещо като езика на глухонемите: никой не ги разбира, никой не иска да бъде като тях, но всички им се възхищават, защото се разбират почти без думи.

Гостува им двойка влюбени – млад, надъхан преподавател в същия университет и наивната му, леко симпатична, но много глуповата и повръщаща-обилно-защото-не-може-да-носи-на-алкохол жена на богати родители.

Кой се страхува от Вирджиния Уулф” може да те убеди, че няма нищо лошо в брака по сметка, от гледна точка на бедния, но интелигентен мъж и, в същото време, може да те накара да съжалиш за това прибързано заключение.

Един театър за обреченото семейно щастие.

За „историческата неизбежност” на старостта.

За безкрайната нощ.

За алкохола като социален „лубрикант”.

За тъжния сарказъм на старите и смешната наивност на младите.

За децата като мечта, от която се страхуваме.

За душевния садо-мазохизъм.

За всички тези неща се разказва в пиесата на режисьора Людмил Тодоров: „Кой се страхува от Вирджиния Уулф”. Гледах я в „Сълза и смях”.

Еваларка на: Бойка Велкова, Ивайло Христов, Биляна Казакова и Стефан Спасов за майсторската игра – перфектно си пасваха на ролите! Декорите бяха реалистинчи, актьорите играеха без никакво „театралничене”. Постановката постигна своя ефект, поне върху мен. За малко успях да се откъсна от действителността и да потъна в драматичната нощ, която се случваше на сцената.

Един театър трябва да е много добър, за да ти причини такова нещо в епохата на триизмерното кино.