Награди Икар 2009

Юлия Огнянова – за цялостно творчество…

Пич, личи си, че си гледал церемонията по телевизията. Достойнствата на режисурата си проличаха чак на кетъринга. Приказките за кризата, която уж била родила трагедията, бяха само за разпалване на апетита.

Следващия път иди в театъра и аз ти гарантирам, че ще си тръгнеш по първи петли и други неща ще пишеш. Ние с мацето току-що се прибрахме и хич и не мислим да се отказваме от театъра. Най-много да се откажем от два-три купона през следващите дни.

Театърът си е театър, купонът се е купон. Днешното, вчерашното или по-точно среднощното събитие в Народния театър, беше купон. Не бъркай едното с другото. Ако изобщо имам някаква забележка към тазгодишната церемония, тя е, че не преместиха камерите от залата във фоайетата и не продължиха да излъчват. Да могат и зрителите да се насладят на кетъринга. Тогава всички щяха да останат доволни.

Те е в състояние един телевизионен зрител, да даде оценка на нещо живо – това първо. Второ – това не е театрален спектакъл, а празник, уважение към труда на творците, съпреживяване и добра кауза. И ти човече, защо си се включил, а не гледа “Биг брадър” или нещо такова – вероятно е нямало такова предаване в тази вечер. Такива събития, като Церемонията на “Икар”-ите или пък “Аскеер”-ите трябва да събират добри енергии и да празнуваме, а не да следим за формата и техническата реализация на спектакъла. Да не говорим, че е доста нагло и абсурдно да си позволиш да наречеш Стоян Радев безсилен режисьор – обобщение, което само по себе си говори за преднамерено отношение. Жал ми е за теб – негативизмът и критикарството създават скучни и мрачни хора, с тесни души. Бъди по-позитивен.

Откога лигавиците на стомаха и дебелото черво станаха по-важни от мозъчните неврони, г-син Главен Редактор?
И знаете ли, че този ваш кетъринг след ден ще пътува надолу по тръбите, и само потреса от лошата игра на Мимоза Базова ще е останъл в нас – неялите?
Позагледах представлението на Базова (излязох на 10тата минута) и по-лоша игра отдавна не бях засичала – вярно е, че аз театрите по тези географски ширини ги избягвам, съвсем основателно очевидно.
Сега разбирам, че рибата наистина се вмирисва откъм главата (не тази риба, която сте яли, и не става въпрос за главата, с която ежедневно мислите, а за закънелия от неупотреба крайник, който се намира най-отгоре, когато се изправите).

Съветвам госпожица Силвия да си остане извън нашите географски ширини и дано е по-щастлива там. Противно ми е когато хора като нея, коментират изкуство. За или против са позиции, които могат да се изложат от различните хора според интелекта им. От списания по-горе текст разбирам, че родителите на госпожицата са се погрижили тя да е образована, но само толкова. Финала с рибата е преекспониран, нелогичен и истеричен.

ПИСМЯЛ СЕ ХЪРБЕЛ НА ЩЪРБЕЛ !

Аз не живея извън тези географски ширини. Нямам и намерение.
Просто мисля глобално, което хора, които се занимават с изкуство в БГ избягват да правят панически. Разбираемо..
Бих могла старателно, аргументирано и без лични нападки да обясня защо не харесвам изпълнението на Мимоза Базова в Родилно петно. А вие?
Ако, с казаното по-горе, целите да ме уязвите, опасявам се, че няма да се получи – мнението на непознати относно личността ми не ме интересуват.

Да се върна на темата – гледах част от церемонията на Икарите – напълно подкрепям Gregg.

Здравейте! Гледах церемонията и все ми се струва, че дадоха една награда и на ДКТ “Константин Величков” – Пазарджик. И то не каква да е, а за цялостен спектакъл.. Не разбирам защо не е спомената..

Ей, чорапче Атипово! Не чувстваш ли, че и ти си в кетъринга! На първа линия – при най-вкусните хапки.

Но с театъра внимавай! Каква полза от красивите чорапи, които си обула, щом целите са в бримки. Не е много разумно да ходиш на театър в този вид. Ще ти се смеят. Сценичните работници в Сфумато ще ти се подиграват, разпоредителките в Народния театър ще шушукат зад гърба ти, чистачките в САБ ще те сочат с пръст. Защото всички те разбират от театър повече от теб.

Но виж, на кетъринг може спокойно да идеш. Там няма да те гледат в интелектуалните крайници, понеже всички са заболи погледи в чиниите. Няма да ти се наложи да си излезеш на 10-татата минута, защото Мимоза Базова не играе на кетъринзи, никой няма да те уязви, освен ако не бръкнеш в нечия чиния. Географските ширини са добри – центъра на София е, все пак. Или може би не са добри. Може пък покрайнините на Лондон да са по-добри географски ширини. Знам ли… чак дотам не съм стигал! И най-важното – никой няма да ти пречи да мислиш глобално – след няколко чаши съзнанието ти ще почне да се разширява и няма да можеш да го спреш…

Да се чуди човек – апетитът ми почна да се връща. Ха-ха-хлъц! След снощното угоение, мислех, че три дни ще бъда на легло и ще ми подават алкохола със системи. Драга Силвия, ти ми раздвижи перисталтиката. О, чудо! Май ще съм във форма за първоаприлския кетъринг в Сатиричния театър.

Благодаря, чорапче!

Гледах тази церемония. Стигнах до абсолютно същите изводи. Това едва ли е случайно…

Гледах церемонията по телевизията и то защото като нормален български режисьор в пенсия, поради импозантния размер на пенсията ми, не бих могла да посетя събитието. За щастие, защото това, което беше представено като сценарий и режисура, беше проява на липса на въображение и лош вкус. Жалко, защото театралните творци у нас заслужават много повече. И все пак нокроя ми се ще да попитам, защо не са цитирани всички награди? Смятате ли, че театъралните изяви се изчерпват само с драматичния театър? А какво ще кажете за един от големите театрали у нас и в Европа – ЮЛИЯ ОГНЯНОВА????

Що за некадърници пишат в този блог!?! Режисьори, чието име никога не сме чували, и “загрижени” за театъра нещастници, които ползват форумите като единствено възможна форма за нищожна себеизява. Има един добър коментар: “Жал ми е за теб”, беше написано някъде по-горе. Да, наистина няма по-жалка съдба от тази на угнетените, бездарни “изразители на мнение” по въпроси – далеч надхвърлящи техния малък, тесен, задушен, изпълнен със завист и глупост свят.

Мили хора, аз съм апологет на празника на театъра. Мисля, че в нашата Родина много лесно съдим, особено когато ние самите нямаме никакъв, ама никакъв принос. Повечето хора, с които разговарях са на мнение, че това е най-добре организираната церемония. Сигурно има много кусури, но кажете ми, кое е това събитие, което се харесва от всички? Важното е, че с неимоверни усилия и в жестоки битки се удържа на натиска на пошлостта. Ние имаме творци, на които даваме признание. Те са мънички звездици, както е малка и страната ни, но ако не ги уважаваме, няма как да научим децата си да уважават собствената си култура и националност. Нека не използваме цветущия си език и риторични умения, за да звучим цинично и гадно. Нали затова е изкуството, да ни изведе от гадостта. Освен това, всички средства, събрани от тази церемония са предназначени за лечение и купуване на лекарства на български артисти, които не могат да си го позволят. Това е достоен начин да помогнеш на тези, които като дете си гледал и аплодирал, а сега умират в мизерия, защото благодарение на здравната реформа и “културната политика” на страната ни вече смъртно наказание не е необходимо. А що се касае до това, дали са разпределени наградите по правилния начин, аз не мисля, че има такъв. Няма нищо по-субективно от възприемането на изкуството и това е чудесно. Иначе щяхме да живеем в “Гатака”,

Огладнях хора, огладня-я-я-х! Как може точно днес, когато червата ми свирят като ерихонови тръби, да няма театрален коктейл.

Ламбе, душко, защо остави днешния ден без лапачка и пиячка? Свършиха ли държавните пари? Опразни ли се хазната? Сдаваш ли вече културния фронт?… Ех, ех, какво ще правим без теб, скъпи – безценни наш Ален Делон – със шкембе като балон. И с влияние като сияние. Кой ли тъпак ще ни натресат след изборите. Някоя културна стипца, циция, пинтия… И какво ще стане тогава с театъра, ако никой не пълни фоайетата с мезета и не струпва каси с вино върху паркета?

“Икар” е тема за безрасъдството от полет. Награди за подобен полет са основание за размисъл докъде са крилете на тематичното изкуство – партийно насочено към огъня. Съчувствам на колегите, но всеки сам избира ада, в който да си се пържи.