Categories
Театър

„Цигуларката на Бога“

„Цигуларката на Бога“ е красива и същевременно тъжна изповед за съдбата на артиста. За таланта, който той носи, който му е дарен неясно от кого – от бога или от дявола. За самопреценката, която имаме и за това как тя се различава от представата у другите.

Много хубаво представление. Не бях чел текста на Стефан Цанев, а в последно време се впускам в театрални приключения като редови зрител – без съществена подготовка и „написано домашно“. Усещам, че това ми дава допълнителен размах на въображението и свобода на приемането.

Невероятна, фантастична Мария Генчева, която харесвам да гледам на сцена заради аристократизма си и заради лекотата, с която посяга към ролите си. Заради начина, по който ги изиграва и ги изпълва с театралност и емоция.

Имам своите повдигания на една вежда към режисурата на проф. Атанас Атанасов и начина, по който е претворил текста в моноспектакъл, но… няма пълно щастие. Добре, че е Мария Генчева, която убедително и с лекота ме накара да усещам на моменти, че потъвам и не гледам театър, а наистина слушам изповедта ѝ, личната ѝ история.

Сценографията е на Борис Далчев и тук също имам своите малки забележки, но те не са съществени и не развалят цялостното усещане от преживяното след моноспектакъла в камерната зала.

И, да, препоръчвам да си подарите театър – истински театър.

Categories
Театър

„Рожденият ден на Рупърт“ от Кен Дженкинс

автор: Жюстин Томс

„Рожденият ден на Рупърт“ от Кен Дженкинс е моноспектакълът на Ангелина Славова, поставя се в Камерна зала на Младежки театър София. Той е част от програмата, посветена на 80-та годишнина от създаването на театъра.

„Рожденият ден на Рупърт“ от Кен Дженкинс е не лек текст, може би дори много абстрактен и далечен на пръв поглед за българския зрител, но в умелата интерпретация е на режисьора Стоян Радев и актрисата Ангелина Славова.

Пиесата започва с предаден чрез видео диалог-монолог между Стоян Радев и Ангелина Славова за трудността да се подходи към този текст, за възможните му представяния, подхода към него, трудността, нуждата на зрителя, какво въобще прави театъра в обществото, има ли обществото нужда от театър, от нови идеи, как тези нови идеи си пробиват път и достигат до публиката.

Ангелина Славова с голяма усмивка и леко поема аудиторията в монолога си на интервюирана за популярно телевизионно предаване фермерка. Но усмивката е само начин да се защити, да поднесе по-поносимо едно непоносимо битие, живот на загуба, на липса, на самота, отдалеченост, без празници, дори без Коледа и Нова година, само с рождения ден на Рупърт. Живот в стремеж към свързаност, но без реална възможност за такава. Рупърт, който се ражда, за да утвърди чудото и силата на живота, и който живее само една година.

Изключително умело поднасяне на сложните теми, за които обикновено не искаме и не говорим. Темата за смъртта, за загубата, за жената като творец, за женското начало. Силен образ изгражда Ангелина Славова и през смеха й у публиката напират сълзи.
Текстът е в превод на Воил Велев, сценографията и костюмите са дело на Елица Георгиева, а композитор е Емилиян Гацов – Елби. Екипът работи в голям синхрон – това проличава от убедителността на крайния резултат.

Ангелина Славова завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1992 г. в класа на проф. Стефан Данаилов.
Участвала е в редица театрални спектакли в Младежки театър „Николай Бинев“, сред които „Nordost“, „Тихи, невидими хора“, „Страхотни момчета“, „Джин и медени питки“, „Всички мои синове“, „Малкият принц“, „Лунните невени“, „Три сестри“ и много други.
За образа на Тили в „Лунни невени“ получава „Аскеер“ за поддържаща роля през 1997 г. Носител е на наградата на името на Невена Коканова – за дебют от 27-ото издание на филмовия фестивал „Златна роза“, за ролята си във филма „Маймуни през зимата“. През 2010 г. получава „Аскеер“ за водеща женска роля в спектакъла „Нордост – приказка за разрушението“ от Торстен Бухщайнер, реж. Василена Радева в Младежкия театър. Носител е на множество  награди от национални актьорски конкурси за интерпретация на поетично творчество. Енджи, както я наричат приятелите ѝ, се занимава с дублаж още от 90-те години, като в творческата ѝ биография се отличават множество обичани сериали и редица роли както в киното, така и в телевизията.

Categories
Театър

Странна случка с куче през нощта

Wow! Mindblowing!

“Странна случка с куче през нощта” започва тромаво, донякъде плахо, но после те завърта като в центрофуга.

Да, имаме остра нужда поотделно и като общество да приемаме и да разбираме онези, които не са като нас, имаме нужда да (се) обичаме, да бъдем честни, да живеем в свят на емпатия…

Не мога да крия симпатиите си към Стоян Радев, не пропускам да го гледам всеки път, когато имам тази възможност. Отдавна не бях гледал представление на русенския театър, така че “Случката” беше 2в1.

Много добра игра, интересно сценографско решение, блъскащо зрителя из красивия ум на 15-годишния Кристофър, завладяваща цялостна визия.

Благодаря на Боян Иванов за възможността да преживея това по точно този начин.

P.S. А идеята за обвързване на представлението с каузата за осиновяване на домашен любимец от приют е фантастична и заслужава адмирации!

Categories
Театър

Любов, страст и отмъщение в „Опасни връзки“

“Опасни връзки” е възхитително представление. Задължително за гледане от всеки, който се интересува от класическата литература, пренесена на сцената или просто иска да бъде потопен в свят на интриги и страст.

Похвално е, че Младежки театър „Николай Бинев“ е гласувал доверие на Станка Калчева за нейния дебют като режисьор, защото тя първо се е справила изключително добре в превръщането на всички 175 писма в компактни сценични диалози и действие, а след това ги е режисирала по начин, който завладява вниманието и провокира размисли. Без излишества.

Постановката проследява паралелни интриги и сред тях основна е трансформацията на младата Сесил Воланж. Тя напуска манастира, за да се омъжи по волята на майка си за бивш любовник на маркиза дьо Мертьой. Маркизата разбира какъв брак се готви и решава да отмъсти за изневярата на любовника си. Убеждава виконт дьо Валмон да прелъсти невръстната Сесил преди брака ѝ. Това ще срази нейния неверен любовник и бъдещ съпруг, който ще разбере, че невръстната му жена е имала други мъже в живота си преди първата брачна нощ с него. Сесил постепенно се преобразява, като става подобие на маркизата. В края пише писмо, в което радостно подканва своя приятелка от манастира да дойде в Париж, където ще се наслаждава не живот, изпълнен с любовни афери.

Първото, което вижда публиката, е минималистичната сценография, която позволява да изпъкнат чудесните костюми и много добрата игра на актьорите на сцената.

Признавам си, лично аз през цялото време не можех да откъсна поглед от Рая Пеева – във всеки миг, когато беше на сцената. Толкова добро влизане в обувките (и кринолина) на герой отдавна не бях гледал. Не че останалите не бяха много добри, но Рая Пеева предизвика истинското ми възхищение.

Обичам да гледам такъв театър, искам да гледам повече такъв театър!

Categories
Театър

Ръкомахане в Спокан

„Ръкомахане в Спокан“ камерна пиеса от Мартин Макдона, а текстът не е непознат за България. Пиесата вече е поставяна на българска сцена от Явор Гърдев в Народния театър преди години. Сега към текста е посягнала и младата режисьорка Елица Йовчева. Това е втората ѝ постановка в пловдивския театър, след „Отблизо“ (не съм гледал, така че за мен „Ръкомахане в Спокан“ беше запознанство с постановчика).

Пиесата е определяна като in-yer-face театър и поставя по интересен начин редица въпроси от обществото ни. Колкото и да си мислим, че българското общество е толерантно, пиесата провокира страсти и коментари, които показват, че грешим в представите си за „зрелостта“ на обществото и приемането на другите – без значение дали различието е заради цвета на кожата, както е по автор.

За мое съжаление постановката е далеч от експлицитността (с някои малки изключения, които са по пиеса и не могат или трудно могат да бъдат избегнати) и дързостта, които текстът предлага и предполага.

Елица Йовчева сама прави превода на пиесата, за да може свободно да работи с текста, заедно с актьорите, както и да правят промени на местата, където това е необходимо, за да се придаде актуалност. Това винаги е двуостър нож – едновременно дава свобода, но и рискът да изпуснеш нишката и да нанесеш непоправими щети на текста, с което да се намали цялостното усещане.

„Ръкомахане в Спокан“ вероятно би било интересно приключение за любителите на театъра. Не нещо феноменално, със сигурност не е нещо, което изумява, но попълва, заедно с „Отблизо“, репертоара със съвременни заглавия.

Но ако имате по-добри предложения за гледане, спокойно можете да ги предпочетете. Аз лично очаквах повече дързост и свобода, вместо стриктно следване на текста.

Categories
Театър

Мухите

Изгледахме „Мухите“ на шуменския театър. На Античния театър в Пловдив. Беше любопитно преживяване, още повече, че досега не бях гледал представление толкова близо до сцената – когато купувах билети, бях сред първите и взех централни места на 1 ред. Та от тези най-добри места имахме възможност да се докоснем най-добре до идеите на екзистенциализма, които Сартр изследва в пиесата си.

Мисля, че заради географската отдалеченост, досега не съм имал възможност да гледам представление на шуменския театър. Това, заедно с възможността да гледаме Стоян Радев (варненския), набързо наклони везните в избора на представление.

Сартр стъпва на древния гръцки мит за Електра и изследва важни за добруването на личността и обществото теми. Според него „човек е осъден да бъде свободен“. Никой няма власт над нас, докато ние не изберем да му дадем тази власт. Свободата е дар, но и бреме, тя е отговорност.

„Мухите“, подобно на основната идея на екзистенциализма, има за цел да предаде на хората, че силата на царете и боговете, се основава само на факта, че хората не знаят, че всъщност са свободни. Свободни да вземат сами решения, да вървят по своя път, вместо да обвиняват за всичко някой авторитет и така да прехвърлят отговорността. Така „Мухите“ се превръща в много повече от пиеса – Сартр призова към съпротива.

Като цяло представлението ми хареса. Идеята, реализацията, играта. Имам няколко забележки, но те не попречиха на общото цялостно усещане. Да, липсваше ми ограничението на сценичната кутия, но си давам сметка за всички адаптации, които са необходими, когато представлението е в турне. Ако за театър, както за кино, се поставяха оценки, бих поставил 6/10 – представление, подходящо за гледане, за замисляне, но не някакъв шедьовър. Отделно, че няма как да не си личи пропастта между качеството на игра на Стоян Радев и това на шуменския театър, но това е проблем на режисьора, избрал този начин за привличане на публика в театъра. Не искам да обиждам шуменските артисти, но класите са си класи.

Режисьор: Дамян Тенев
Сценография и костюми: Величка Джамбазова
В ролите: Стоян Радев, Пламен Петков, Вилиана Димитрова, Кольо Стайков, Александра Михайлова, Росен Караджов, Антония Велева, Валентин Ченков, Валери Зарков, Веселин Бърборков, Джан Якуб, Димитрия Милушева, Катрин Лалова, Кристина Константинова, Никола Орешков, Николета Велчева, Радостина Велкова, Светлин Иванов, Стефани Лечева