„Цигуларката на Бога“ е красива и същевременно тъжна изповед за съдбата на артиста. За таланта, който той носи, който му е дарен неясно от кого – от бога или от дявола. За самопреценката, която имаме и за това как тя се различава от представата у другите.
Много хубаво представление. Не бях чел текста на Стефан Цанев, а в последно време се впускам в театрални приключения като редови зрител – без съществена подготовка и „написано домашно“. Усещам, че това ми дава допълнителен размах на въображението и свобода на приемането.
Невероятна, фантастична Мария Генчева, която харесвам да гледам на сцена заради аристократизма си и заради лекотата, с която посяга към ролите си. Заради начина, по който ги изиграва и ги изпълва с театралност и емоция.
Имам своите повдигания на една вежда към режисурата на проф. Атанас Атанасов и начина, по който е претворил текста в моноспектакъл, но… няма пълно щастие. Добре, че е Мария Генчева, която убедително и с лекота ме накара да усещам на моменти, че потъвам и не гледам театър, а наистина слушам изповедта ѝ, личната ѝ история.
Сценографията е на Борис Далчев и тук също имам своите малки забележки, но те не са съществени и не развалят цялостното усещане от преживяното след моноспектакъла в камерната зала.
И, да, препоръчвам да си подарите театър – истински театър.
