Гледах „The Prestige“ преди доста време, като си мислех, че трябва веднага да напиша няколко реда за него, тъй като беше от малкото филми, които излизат напоследък, които успяват да ми харесат. Да, ама така и не написах нищо тогава, а сега почти не помня детайлите, които ме впечатлиха. Почти същото се случи и с друг подобен филм – „Илюзионистът“.
Няма да разказвам историята, за да не развалям удоволствието от гледането, но е интересна и увличаща. Има любов, има магия (все пак става въпрос за илюзионисти). Тук не се търси истинност – всички герои (без Тесла) са напълно измислени и несъществуващи. 
За сметка на това пък са толкова живи и истински, че чак не ти се вярва, че такива хора не са съществували. Но за това има голям принос и актьорският състав. Така поне си мислех до днес. Обаче сега разбрах, че всъщност филмът е адаптация на едноименния роман на британския писател Кристофър Прийст. Режисьор на филма е Кристофър Ноулан, който е и съсценарист (заедно с брат си, Джонатан Ноулан)
Иначе кастът е наистина зверски – като се започне от Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Хю Джакман, Пайпър Перабо и Скарлет Йохансон, та се стигне до Дейвид Бауи. И всички са един от друг по-добри. Съвсем спокойно заблуждават, че са действителни, живи персонажи.
Харесаха ми кафевите тонове – целият филм е заснет в кафеникави нюанси – не знам дали това е някакъв филтър, но изглежда много добре. Освен това кафявото присъства навсякъде във филма – в сценографията, в костюмите… Не мога да кажа, че цветът ми е любим, даже никак не е, но специално тук ми допадна, придава архаичност, а това е важно за цялостното усещане.
Гласувах с 9/10 за филма в imdb. Можех да му дам и заветната десетка, дори доста се почудих дали да не го направя, но в крайна сметка сметнах, че няколкото грешки си струват загубената единица.
14 replies on “The Prestige”
Ех, перфекционист 🙂 „Престиж“ е толкова рядко явление в българските кина, че ще чакаме дълго преди да се появи нещо толкова добро и да получи шанса мнозина да го видят. ^^ Бай дъ уей имаш готин блог, ще го поглеждам :))))))))
Ех, перфекционист 🙂 „Престиж“ е толкова рядко явление в българските кина, че ще чакаме дълго преди да се появи нещо толкова добро и да получи шанса мнозина да го видят. ^^ Бай дъ уей имаш готин блог, ще го поглеждам :))))))))
Аз не съм го гледал на кино, но много би ми се искало. Мерси за оценката ти.
Аз не съм го гледал на кино, но много би ми се искало. Мерси за оценката ти.
Имам невероятни впечатления, относно коментирания филм…
„Престижното“ участие на Хю Джакман (сексапилен, пораждащ страстни пориви и доверие от пръв поглед), неотменно разтреперва, нежните сърца на дамите, които след драматичната развръзка, напускат салона подпрели със салфетка носа си. Макар „чаровникът“ да е лошия, всички скърбим за него…
Прилича ми на реалността и ежедневието – появява се онзи сладострастник, който ни бъбри и забавлява дотам, че сливаме реалността с мечтите…
Обаче, скъпи ми Gregg, ти ме познаваш като прагматична и рядко бечувствена личност, затова няма да издавам повече романтичното си отношение към актьора, а ще споделя:
1. Отличен филм;
2. Приятен сюжет, съживен със научно-загадъчни и социални вливания;
3. Добре подбран творчески екип и изпълнителски състав;
4. Комерсиален прочит с лирично „озвучаване“;
5. Детето, като символ на нов живот и непорочно начало…;
6. Болката от загубата и загубата в лицето на смъртта;
7. Никой няма право да отнема нещо, което не му пренадлежи.
Живота е свещено тайнство и принадлежи на онзи, комуто е дарен по непонятни за нас, смъртните, причини…
Това аз видях на бялото платно и това ме изкуши да споделя мнението си с Вас.
Имам невероятни впечатления, относно коментирания филм…
„Престижното“ участие на Хю Джакман (сексапилен, пораждащ страстни пориви и доверие от пръв поглед), неотменно разтреперва, нежните сърца на дамите, които след драматичната развръзка, напускат салона подпрели със салфетка носа си. Макар „чаровникът“ да е лошия, всички скърбим за него…
Прилича ми на реалността и ежедневието – появява се онзи сладострастник, който ни бъбри и забавлява дотам, че сливаме реалността с мечтите…
Обаче, скъпи ми Gregg, ти ме познаваш като прагматична и рядко бечувствена личност, затова няма да издавам повече романтичното си отношение към актьора, а ще споделя:
1. Отличен филм;
2. Приятен сюжет, съживен със научно-загадъчни и социални вливания;
3. Добре подбран творчески екип и изпълнителски състав;
4. Комерсиален прочит с лирично „озвучаване“;
5. Детето, като символ на нов живот и непорочно начало…;
6. Болката от загубата и загубата в лицето на смъртта;
7. Никой няма право да отнема нещо, което не му пренадлежи.
Живота е свещено тайнство и принадлежи на онзи, комуто е дарен по непонятни за нас, смъртните, причини…
Това аз видях на бялото платно и това ме изкуши да споделя мнението си с Вас.
Драга ми Тарараририрам (или там каквото беше), преди всичко искам да те приветствам с „Добре дошла“ в моето т.нар. леговище. А по темата – когато човек няма какво повече да губи, осъзнава, че му остава да загуби най-ценното. Ей такива дребни неща ни припомнят, че всъщност сме живи, че сме хора.
Иначе ти завиждам, че си имала възможност да го гледаш на кино, предполагам е било страхотно преживяване.
Драга ми Тарараририрам (или там каквото беше), преди всичко искам да те приветствам с „Добре дошла“ в моето т.нар. леговище. А по темата – когато човек няма какво повече да губи, осъзнава, че му остава да загуби най-ценното. Ей такива дребни неща ни припомнят, че всъщност сме живи, че сме хора.
Иначе ти завиждам, че си имала възможност да го гледаш на кино, предполагам е било страхотно преживяване.
Скъпи ми Gregg,
Ти явно си по-Човек от останалите…
Дребничките неща са важни, но ако има край, сигурно има какво да се загуби и след него!!!
Все от някоя дупка ще се изхлузи, някоя „истина“ и ходи, особено ако те „няма вече“, доказвай, че „нямаш сестра“…
Така че, както и героя във филма, е добре да се борим „до дупка да сме отгоре“. Само това ще ни остане… ако обаче съумеем да останем и „хора“, това би бил идеалния вариант, но дали всеки му се отдава да не забравя от къде е „излетял“…
Скъпи ми Gregg,
Ти явно си по-Човек от останалите…
Дребничките неща са важни, но ако има край, сигурно има какво да се загуби и след него!!!
Все от някоя дупка ще се изхлузи, някоя „истина“ и ходи, особено ако те „няма вече“, доказвай, че „нямаш сестра“…
Така че, както и героя във филма, е добре да се борим „до дупка да сме отгоре“. Само това ще ни остане… ако обаче съумеем да останем и „хора“, това би бил идеалния вариант, но дали всеки му се отдава да не забравя от къде е „излетял“…
Откакто гледах The Prestige съм влюбена в него. Това, което ме изненада – развръзката. Толкова си мислех, че всъщност най-сетне Алфред ще направи магията и ще се измъкне от затвора, че Анжие ще го оправдае и т.н. И когато подаде топчето към приятеля си и падна на бесилото си казах, че краят е неочакван. Но каква изненада ме очакваше по-нататък… Остана ми горчив привкус. Тъга по загубените и пропуснати мигове, по изгубените хора, по неизяснените емоции, по хората, които са си отишли разочаровани, по това, че магията вече никога няма да бъде това, което е …
Откакто гледах The Prestige съм влюбена в него. Това, което ме изненада – развръзката. Толкова си мислех, че всъщност най-сетне Алфред ще направи магията и ще се измъкне от затвора, че Анжие ще го оправдае и т.н. И когато подаде топчето към приятеля си и падна на бесилото си казах, че краят е неочакван. Но каква изненада ме очакваше по-нататък… Остана ми горчив привкус. Тъга по загубените и пропуснати мигове, по изгубените хора, по неизяснените емоции, по хората, които са си отишли разочаровани, по това, че магията вече никога няма да бъде това, което е …
Малко е гадно, когато нещо така те грабне и си мислиш, че си една/един от малкото, които са го забелязали. А сега виждам други хора, които са оценили филма :]
Няма какво толкова да кажа, аз моите „филмови коментари“ ги пиша другаде, а и не искам да развалям нищо. Само ще кажа: СТРАХОТЕН!
Малко е гадно, когато нещо така те грабне и си мислиш, че си една/един от малкото, които са го забелязали. А сега виждам други хора, които са оценили филма :]
Няма какво толкова да кажа, аз моите „филмови коментари“ ги пиша другаде, а и не искам да развалям нищо. Само ще кажа: СТРАХОТЕН!