Странната двойка

„Странната двойка“ е театрална пиеса от Нийл Саймън и е част от репертоара на столичния Малък градски театър „Зад канала“, поставена от Андрей Аврамов с участието на Илка Зафирова, Анета Сотирова, Василена Атанасова, Йорданка Стефанова, Светлана Янчева, Мая Драгоманска, Иван Петрушинов и Петър Калчев.

Пиесата гостуваше на пловдивска сцена, та така и аз успях да я гледам.

Като цяло, този тип спектакли съвсем спокойно може да се наредят до бозавите сериали от рода на „Сексът и градът“ – обикновена ситуационна комедия, в която хуморът произтича от разни двусмислия в изказа, неадекватни движения и жестове, физиономии и т.н.

В Пловдив пиесата изглеждаше доста зле – сцената е бая по-голяма и актрисите безпомощно се лутаха като пияни из голямото пространство, търсейки къде им е мястото. Отделно че бяха повече от сковани, въпреки че образите, които трябваше да градят са пълната противоположност на това, което те изиграха.

Мъжете (Иван Петрушинов и Петър Калчев), за разлика от жените, макар и с малкото си сценично присъствие, внесоха лъч светлина и забавление. Отдавна не се бях смял така на българин, който се прави на чужденец, още повече пък испанец. Но това в никакъв случай не компенсира досадата, с която очаквах края на спектакъла – ако не бях седнал в средата на реда, вероятно щях да съм си тръгнал още на 20-тата минута.

Докато съм гледал, явно съм пропуснал кога точно и как артистичната Оливия се променя и започва да се противопоставя на педантичността на Флоранс. Нещо, което е доста добре описано в пиесата, но което или съм проспал, или е сметнато за ненужно и изрязано. Както и разни други, по-дребни неща, които лично аз смятам за забавни, но не видях в спектакъла.

На моменти ми се струваше, че сценографията е разместена – някак си съвсем нелогично и неестествено ми изглеждаше подредбата на апартамента.

Хареса ми решението за преминаване от една сцена в друга – смяна на осветлението и актрисите пренареждат (като в сън) декора и реквизита според нуждите на следващата сцена.

Както казах и в коментар за пиесата, струва си, само ако нямаш как по-добре да прекараш два часа или пък си фен на такъв вид „безпаметен“ театър. И то без да вдигаш летвата на очакванията много високо.

В личната ми класация това представление се нарежда съвсем малко над „Мъжка забавачка“ и не успява да избяга от етикета, който въведох навремето – „театрална чалга“.

снимка: Архив МГТ „Зад канала“, чрез www.bgbileti.com