Нямам представа дали през 2009 в българските кина се е въртял филмът „Exam“, но съм по-склонен да се обзаложа, че не. Защото не е от масовите и касови филми, пълни с известни артисти и около които да се е вдигал шум преди и след премиерата. Нямам представа дали и как заглавието е било превеждано на български, би трябвало да е „Изпит“ или нещо от сорта.
„Exam“ е от онази изключително рядка порода филми, която се развива в необичайно малко (често затворено) пространство, възползва се максимално от него и проследява изменението и развитието на характерите и реакциите на героите в състояние на стрес. Такъв филм беше преди много години „Телефонна клопка“, а от по-близкото минало – „Измръзнали“. Вероятно и други, за които в момента просто не се сещам.
8 души, видимо различни (и по бигбрадъровски – с различни и несъвместими или трудносъвместими характери) и финалният тест, който ще определи кой ще бъде назначен на работа след като времето свърши. Правилата са ясни или поне така изглежда в началото.
Какъв е единственият отговор на привидно незададен въпрос? До къде сте готови да стигнете, за да получите желаната работа?
Без абсолютно никакви колебания още докато финалните надписи се точеха по екрана, гласувах с 8/10 в imdb и почти със сходна оценка в Goodfilms. Защото ми хареса идеята, реализацията, напрежението, което се усилваше непрекъснато с намаляването на времето до края.
Може да съм прекалил с четенето на Фуко, та идеите му за надзор и контрол да ми допадат във всичките им проявления. Може да е заради друго, но филмът наистина ме замисли за границите и за реакциите на хората в стресови ситуации. За сътрудничеството и за готовността да се бориш с конкурентите. И за цената, която плащаме за всеки избор.
