Категория: Преглед на печата

Чак днес (очаквах я бая по-рано) в Дневник има статия, озаглавена „Wikia search – от създателите на Wikipedia„, дело на Мариана Асенова, която е видяла в световната блогосфера, че се говори за търсачки, чиито резултати се управляват от хора, вместо от сложни алгоритми, дочула е за проведената в Берлин DLD конференция и седнала, че сътворила „материала на журналистическата си кариера“. Ама взела, че накрая объркала препратката в статията си – вместо към търсачката, предлагана от Уикия, тя е сложила препратка към уикито, което обгрижва търсачката. Другият вариант е да се е ровила не където трябва – в уикито едва ли има как да попадне на нещо интересно, отговарящо на опитите й за търсене 😈 . Явно толкова разбира и прави разлика, милата. Хубаво си е казала, че проектът е в етап на ранна алфа-разработка, ама да не остане по-назад от западните си колеги (от които видно е грабила идеи с пълни шепи, вместо да изкаже личното си мнение), се е впуснала в плюене, все едно става въпрос за готов продукт.

Много ми е интересно дали въобще „журналистката“ е чувала за конкурентната търсачка Mahalo, която доскоро също беше в алфа-версия. И дали подозира, че и двете търсачки използват софтуера MediaWiki (който се разработва за нуждите на Уикипедия)…

Чак се чудя как Дневник дават поле за изява на такива будещи с некомпетентността си смях автори.

За онези, които все пак искат да научат нещо, вместо да четат словоблудствата на Марианка, препоръчвам тази статия в TechCrunch.

Току-що ми се наложи да разровя индекса на Google за публикации в медиите за спектакъла на Мариус Куркински „Сътресение„. На няколко места забелязах, че разни „журналисти“ са си илюстрирали материалчетата със снимките на Жоро Вачев, слагайки им надписа „снимка – интернет“. Най-ценното е, че отдолу се мъдри надпис: „всички права запазени“, че не можело да се препубликува и т.н. Що да не може?! Хващаш, копираш, пляскаш на друг сайт и слагаш за източник „интернет“.

Врътнах им по едно писмо, да видим какво ще се случи.

Ето два от по-големите нарушители:

• News.bg – http://news.ibox.bg/news/id_1623141477
• Lifestyle – http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1563355854

През лятото на 2007 в Египет, в KV60 в Долината на царете, беше открита мумия, за която се предполага, че е на жената-фараон Хатшепсут, управлявала Египет в продължение на около 20 години през 15 в. пр.н.е (18-та фараонска династия).

Доказателствата, на които се базира Захи Хауас, когато обявява, че мумията е на Хатшепсут, не са от ДНК-анализа, а са от снимки от скенер, които показват сходни черти между мумията и открити мумии на роднини на Хатшепсут. Като допълнение служи и намереният зъб в кутия с титулатурата на Хатшепсут и празнината в устата на мумията. За първи път изследователите в лабораторията на Египетския музей смятат да направят сравнение между ДНК, взето от мумията на Хатшепсут и от мумия, идентифицирана като баба на жената-фараон.

Шест месеца след обявяването на откритието, учените-египтолози все още твърдят, че анализират ДНК-то на мумията с възраст около 3500 години и че тестовете все още не са приключили.

Мумията е поставена в стъклен саркофаг в залата с мумиите в Египетския музей.

Захи Хауас има амбициозен план да изследва всички царски мумии, както и двете дузини неидентифицирани мумии, съхранявани в египетския музей. Според него ДНК-тестовете ще докажат, че някои царски мумии не са тези, на които египтолозите смятат, че са. За пример се посочва мумията на Тутмос I, баща на Хатшепсут, намерена в края на 19 век край Луксор. По-задълбоченият й анализ показва, че мумията е твърде млада, за да е на Тутмос I, който е бил около 50-60 годишен, когато е умрял.

Ето какви космати бози пише във в-к „Дума“ от 1 ноември 2007.

Айде сега, ако си прочел (жените не съществуват в интернет) материала – бегом към книжарницата да си купиш гланцово блокче, ножица, тиксо и/или лепило (в никакъв случай не телбод и/или карфици, чуваш ли?) и си припомни какво са те учили в часовете по Труд и творчество (или Труд и техника, зависи от ЕГН-то). Пътьом, ако не живееш в „образцов дом“ и нямаш колофон (и поне 20 см едра шкурка и рашпила), набави си. После – на пазара, за цветя. На връщане – през някой магазин за пойни птички, декоративни рибки и храна за тях. И да си запишеш час на логопед – току-виж не можеш правилно да произнасяш заклинанията…

Photo: Craig Jewell (CraigPJ)

Ако сте си задавали въпроса „Защо на някои автомобили ауспуха е от ляво, а на други – отдясно, защо кутиите за CD-та са помалки от тези за DVD и т.н. и т.н., то тогава тази статия в Интернешънъл Хералд Трибюн е точно за теб. Приятно четене.