Categories
Преглед на печата

Wikia Search

Чак днес (очаквах я бая по-рано) в Дневник има статия, озаглавена „Wikia search – от създателите на Wikipedia„, дело на Мариана Асенова, която е видяла в световната блогосфера, че се говори за търсачки, чиито резултати се управляват от хора, вместо от сложни алгоритми, дочула е за проведената в Берлин DLD конференция и седнала, че сътворила „материала на журналистическата си кариера“. Ама взела, че накрая объркала препратката в статията си – вместо към търсачката, предлагана от Уикия, тя е сложила препратка към уикито, което обгрижва търсачката. Другият вариант е да се е ровила не където трябва – в уикито едва ли има как да попадне на нещо интересно, отговарящо на опитите й за търсене 😈 . Явно толкова разбира и прави разлика, милата. Хубаво си е казала, че проектът е в етап на ранна алфа-разработка, ама да не остане по-назад от западните си колеги (от които видно е грабила идеи с пълни шепи, вместо да изкаже личното си мнение), се е впуснала в плюене, все едно става въпрос за готов продукт.

Много ми е интересно дали въобще „журналистката“ е чувала за конкурентната търсачка Mahalo, която доскоро също беше в алфа-версия. И дали подозира, че и двете търсачки използват софтуера MediaWiki (който се разработва за нуждите на Уикипедия)…

Чак се чудя как Дневник дават поле за изява на такива будещи с некомпетентността си смях автори.

За онези, които все пак искат да научат нещо, вместо да четат словоблудствата на Марианка, препоръчвам тази статия в TechCrunch.

Categories
Преглед на печата

Снимка – Интернет

Току-що ми се наложи да разровя индекса на Google за публикации в медиите за спектакъла на Мариус Куркински „Сътресение„. На няколко места забелязах, че разни „журналисти“ са си илюстрирали материалчетата със снимките на Жоро Вачев, слагайки им надписа „снимка – интернет“. Най-ценното е, че отдолу се мъдри надпис: „всички права запазени“, че не можело да се препубликува и т.н. Що да не може?! Хващаш, копираш, пляскаш на друг сайт и слагаш за източник „интернет“.

Врътнах им по едно писмо, да видим какво ще се случи.

Ето два от по-големите нарушители:

  • News.bg – http://news.ibox.bg/news/id_1623141477
  • Lifestyle – http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1563355854
Categories
Преглед на печата

Чия е мумията?

ХатшепсутПрез лятото на 2007 в Египет, в KV60 в Долината на царете, беше открита мумия, за която се предполага, че е на жената-фараон Хатшепсут, управлявала Египет в продължение на около 20 години през 15 в. пр.н.е (18-та фараонска династия).

Доказателствата, на които се базира Захи Хауас, когато обявява, че мумията е на Хатшепсут, не са от ДНК-анализа, а са от снимки от скенер, които показват сходни черти между мумията и открити мумии на роднини на Хатшепсут. Като допълнение служи и намереният зъб в кутия с титулатурата на Хатшепсут и празнината в устата на мумията. За първи път изследователите в лабораторията на Египетския музей смятат да направят сравнение между ДНК, взето от мумията на Хатшепсут и от мумия, идентифицирана като баба на жената-фараон.

Шест месеца след обявяването на откритието, учените-египтолози все още твърдят, че анализират ДНК-то на мумията с възраст около 3500 години и че тестовете все още не са приключили.

Мумията е поставена в стъклен саркофаг в залата с мумиите в Египетския музей.

Захи Хауас има амбициозен план да изследва всички царски мумии, както и двете дузини неидентифицирани мумии, съхранявани в египетския музей. Според него ДНК-тестовете ще докажат, че някои царски мумии не са тези, на които египтолозите смятат, че са. За пример се посочва мумията на Тутмос I, баща на Хатшепсут, намерена в края на 19 век край Луксор. По-задълбоченият й анализ показва, че мумията е твърде млада, за да е на Тутмос I, който е бил около 50-60 годишен, когато е умрял.

Categories
Преглед на печата

„Дума“ за намаляване вредното въздействие на компютъра

Заключ!Ето какви космати бози пише във в-к „Дума“ от 1 ноември 2007.

Айде сега, ако си прочел (жените не съществуват в интернет) материала – бегом към книжарницата да си купиш гланцово блокче, ножица, тиксо и/или лепило (в никакъв случай не телбод и/или карфици, чуваш ли?) и си припомни какво са те учили в часовете по Труд и творчество (или Труд и техника, зависи от ЕГН-то). Пътьом, ако не живееш в „образцов дом“ и нямаш колофон (и поне 20 см едра шкурка и рашпила), набави си. После – на пазара, за цветя. На връщане – през някой магазин за пойни птички, декоративни рибки и храна за тях. И да си запишеш час на логопед – току-виж не можеш правилно да произнасяш заклинанията…

Photo: Craig Jewell (CraigPJ)

Categories
(анти)Реклама Преглед на печата

Глупости на промоция

Мениджър.
Докато бях във Варна си купих списание „Мениджър.“ (бр.8 (106) август 2007). Досега не ми беше попадало, а сайтът им е дотолкова нефункционален, че никога не съм се замислял за възможността да си купя хартиеното издание. Останах доста приятно изненадан, понеже срещу петте левчета, които заплатих, получих едно тумбесто списание, на чиято последна страница пише числото 234. Добре ми дойде по обратния път към Пловдив… голямо четене падна. Една статия на Боян Кутевски, наречена „Глупости на промоция“ много ме развесели, затова ще препубликувам една малка част от нея, за която от самия материал става ясно, че не е авторски. В общи линии в материалчето се разглеждат реклами, които привличат вниманието предимно със своята безмозъчност или неадекватност. Да вземем например рекламата за Калгон:

Съвсем правдоподобен майстор на перални от Пазарджик ни показва как една пералня е работила 10 години, през които котленият камък е вършил пъкленото си дело, скъсал е уплътнението и е изгорил „иначе здравия двигател“. За щастие, човешката цивилизация е изобретила как да се противодейства на това безобразие – посредством „Калгон“, който се добавя към всяко пране.

„Калгон“ се предлага в разфасовки от по 500 гр. Едно средно домакинство би следвало да изразходи такава кутия за една седмица, особено ако милее за пералнята си. Цената на кутията е 6,40 лв. Да започнем да смятаме:

  • „Калгон“ за една седмица = 6,40 лв
  • „Калгон“ за една година = 52 седмици х 6,40 лв. = 332,80 лв.
  • „Калгон“ за 10 години (животът на пералнята от рекламата) = 10 години х 332,80 лв = 3328 лв.

За цената, която ще платите за „Калгон“ (ако попаднете под въздействие на рекламата), можете да придобиете:

  • INDESIT WIA-600 – 6,8 броя перални (или повече от половин пералня годишно);
  • ELECTROLUX EWF-805F – 6,6 броя перални;
  • BOSCH WAA-16160BY – 6,2 броя перални;
  • Ariston AT 64 AX – 5,9 перални.

Съвсем друг е въпросът, че на 2/3 от територията на България водата е такава, че не образува котлен камък. Именно затова в една друга реклама на „Калгон“, където присъства наглата и манипулативна реплика „В България водата е твърда“, на заден план и без фокус едва се вижда карта на страната с отбелязани в червено зони, където водата наистина е варовита – за да не ги погне някой за измама.

Categories
Преглед на печата

Несъответствия

Ако сте си задавали въпроса „Защо на някои автомобили ауспуха е от ляво, а на други – отдясно, защо кутиите за CD-та са помалки от тези за DVD и т.н. и т.н., то тогава тази статия в Интернешънъл Хералд Трибюн е точно за теб. Приятно четене.