Не гледам много филми, в последно време желанието ми да гледам кино рязко е намаляло. Не успявам да съсредоточа вниманието си и да изгледам цял филм от край до край. В такива случаи се заглеждам в някой сериал. В търсене какво да гледам, попаднах на Камелот.
Едва ли има някой, който поне да не е чувал за крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса, за Мерлин магьосника, за Моргана, Камелот, легендата за Авалон и пр., които са в основата на много приказки, филми, песни…
Затова като видях сериала, веднага се спрях на него – темата безспорно ми е интересна, а фактът, че всичко се базира на митове, легенди и предания, прави възможностите за интерпретация и тълкувание безбройни, което позволява размах на въображението – както на създателите на сериала, така и на зрителите.
Когато го открих, от сериала бяха излъчени първите два епизода – достатъчно, за да видя за какво иде реч и да преценя доколко ще бъде интересен. Изгледах ги на един дъх, вероятно заради интереса към историята и начинът, по който тя се разгръща. Малко по малко, залитайки в страни от познатите истории, за да включи и нови, допълнителни сюжетни линии. Типично за сериал.
Сериалът изглежда фантастично, безупречно, красиво – местата за снимки са много прецизно подбрани, декорите изглеждат съвсем правдоподобно и истински, костюмите са съвсем характерни за епохата, като женските се открояват с особена пищност и палитри от цветове. Сериалът е истинска наслада за окото.
Джоузеф Файнс в ролята на Мерлин е истинско предизвикателство за зрителя. Едва ли някой си представя Мерлин по този начин и първите появявания будят недоумение и недоверие към героя.
До момента, до който не ставаме свидетели на способностите му. Но през цялото време от него се носи усещането за мъдрост и голямо познание, за много преживявания и страдания, може би дори болка.
Това, че сте си представяли Мерлин като старец, си е изцяло ваш проблем. Защо трябва магьосниците да престават да стареят на около 70, когато са вече грохнали и тромави? Защо магията им да не се проявява, когато са в разцвета на силите им, както е в случая, около 40-те? По-логично е. На мен много ми допадна като решение, именно заради дързостта да бъде разчупен митът за старците-магьосници.
За сметка на него обаче, главният герой – Артур (Джейми Кембъл Бауър) – изглежда наистина нелепо. Мекушав и подчертано женствен, без сила и обаяние на лидер… сякаш гледах някакъв юношески сериал, в който главният герой трябва да изпълни „нелека, почти непосилна задача“, за да се превърне от момче в мъж. Ама момчето още съвсем в началото се въвежда награбило девойка, сиреч хич не е момче… Това е най-слабият каст в сериала и е съществен пропуск. Опитах се да му дам шанс, но не успях до края на сезона да го приема за легендарния крал Артур, който в следващите сезони ще извърши делата, за които сме чели тук-таме и които сме гледали във филми1.
Вероятно Филип Уинчестър, който играе ролята на Леонтис е по-правдоподобен Артур (ако трябва да е русоляв).
Женските роли, обаче, са безупречно подбрани. Гуиневир (Тамсин Егертън) е типична средновековна кифла, лейди Игрейн (Клер Форлани) наистина създава усещането за кралска държанка, а Чипо Чънг като странната Вивиан внася допълнителна екзотика в и инак пъстрата картина. За Ева Грийн като Моргана мога да напиша цяла отделна публикация – Ева Грийн ми направи впечатление с пленителния си и омагьосващ поглед още в „Небесно царство“, после в „Казино Роял“. А тук прави много силна роля на кучка, придавайки на Моргана черти, които не се бях замислял, че е възможно да притежава.
Първият сезон включва 10 серии и започва със смъртта на крал Утер. Сериалът приключва със смъртта на лейди Игрейн и кръвосмешението на Артур и Моргана (в образа на Гуиневир). В последния епизод ставаме свидетели и на началото на изграждането на прочутата Кръгла маса в Камелот.
Сериалът е наистина увлекателно разказан, прекрасно заснет и изигран (дори и Артур полага усилия, макар и неуспешно), а 10-те часа минават почти неусетно в красотата на света, в който се развива действието.
Когато започнах да го гледам, след първите две серии съм поставил оценка в imdb 8/10. Сега, след като изгледах за втори път всички серии, вероятно бих поставил 7, но няма да редактирам оценката си, защото забелязах, че има доста критики по отношение на разминаването с легенди, за каста на Артур, за по-големи очаквания и т.н., които са довели до снижаване на общата оценка. А сериалчето е много подходящо за запълване на свободно време с добре позната легенда, разказана по начин, какъвто не сме виждали и чували досега.
Именно затова го препоръчвам.
One reply on “Camelot”
Току-що го изгледах и аз. Затвърди се у мен едно отдавна забелязано усещане, че като гледам сериал, нещата, които в началото ме дразнят, ако сериалът е добър, до края почвам да ги преглъщам по-лесно или дори да ги харесвам. (ебати увъртяното изречение, но не ми се редактира 🙂 Та така се получи и тук – в началото в каста ме подразниха няколко неща
– Артур (разбира се), когото до края преглътнах и маааалко започнах умерено да му симаптизирам;
– Гуиневир – в първата си поява бях направо втрещен от лошия избор – струваше ми се крайно непривлекателна и не можех да си представя, че ще предизвика нещата, които според легендата предизвиква. Да не говорим, че в първата сцена (на плажа) игра като една актриса, която обсъждаше в блога си и щеше да ядеш бой уж 🙂 Но после стана и красива, и започна да играе добре.
– Никак не ми се връзваше опънатата от операции физиономия на лейди Игрейн.. WTF! Това е нещото, което до края не ми харесаше. Иначе тя изгради доста симпатичен образ. Просто физиономията и беше като за Сексът и градът, а не за средновековна Англия..
Но пък за Мерилин и особено за Моргана.. Нищо не мога да кажа. Невероятни са. Дори само заради тях бих гледал 🙂