„Женитба“ е театрално представление на Драматичен театър – Бургас, реж. Юрий Погребничко, което гледах вчера. В него участват Мария Сапунджиева, Евгени Будинов, Асен Блатечки, Тодор Близнаков, Красимир Кацаров, Стоян Памуков, Тодор Щонов, Асен Лозанов, Мила Банчева.
Когато излезна програмата на фестивала, въобще не се колебах и си купих билетче за място, откъдето ще мога да гледам добре, от по-хубавите места. После съжалявах мъничко, тъй като представлението не си заслужаваше парите, а и действието (било заради режисьорско или сценографско решение) беше извадено напред, на авансцената, пред завеса. И по този начин дори зрителите на последния ред на балкона (очевидно) не са пропуснали и един детайл. Защото когато на сцената влетя преексплоатирания-и-навсякъде-един-и-същ-Асен Блатечки-който-неминуемо-се-появява-и-гол… вълна от бурни крясъци, аплодисменти, дюдюкания… българския Брад Пит, пфу.
Лично на мен не ми допадна прекаления диалог с публика. То не бяха накъсвания на действието, спирания за заигравка… и оттам идваха 90% от комичните моменти, на които пловдивската публика се радваше.
Имаше и добри решения – напр. лелята, Арина, да се изиграе от мъж. Хареса ми и изчистената сценография – само не разбрах за чий дявол видяха всичките онези дрехи по стената…
Иначе – текстът на Гогол, мисля си, предполага мъъъъничко повече уважение и сериозност, когато погледнеш към него. А това тук си беше направо гавра.