Сцена на кръстопът 2007 – Финал

Вчера приключи тазгодишното, 11-то, издание на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. В програмата имаше както добри, така и недотам добри постановки, постановки както от гостуващи чуждестранни театри (Национален театър – Варшава, Народен театър – Битоля, Национален театър – Тирана), така и от български. Имаше доволни, имаше разочаровани…

Аз успях да гледам откриването (макар и „Оливър“ да не успях да го видя), „Дванадесета нощ“ на Младежкия театър, „Бурята“ на театъра в Пазарджик, „Състояние на съвестта“ на Народния театър в Битоля, погледах малко „Ритъм енд блус“ на „Зад канала“, „Старицата от Калкута“ на 199. Изгледах и „Женитба“ на Бургас.

И съм доволен, донякъде. Не съжалявам за подбора си на представления. Каквото искаах, изгледах го. Само не разбрах как така се случва, че всичките ми билети (с изключение на един, за „Състояние на съвестта“) бяха дублирани и трябваше да сядам на друго място, не на това, което си бях харесал още съвсем в началото, когато скиците бяха празни и имах възможност да си харесам най-добрите според мен места.

Неприятно впечатление и горчив вкус остави и новината, че по време на фестивала са ставали кражби. Изчезвали са цели дамски чанти, включително и тази на македонската режисьорка на „Състояние на съвестта“ София Ристевска. Какъв човек трябва да си, за да отидеш на театър и да си тръгнеш с нечия дамска чанта!? Абсолютно безумие. И всичко това се случва въпреки „засилените мерки за сигурност“. Ако засилени мерки за сигурност означава мазната лелка от Синдикалния дом, дето седи и охранява сакън някой да не вземе и да седне на реда на спонсорите (който по традиция си седи празен, защото те не подозират къде е театъра), то явно има какво още да се подобрява. Ще видим догодина, по същото време.