Озовах се в салона, въвлечен във филмов маратон, който включваше 3 поредни прожекции – „Пророчеството“, „Явлението“ и предпремиерна прожекция на „2012“. И така, очакваха ме 3 филма за края на света, окей… струваше си като идея, още повече че едва ли бих се навил да изгледам първите два, особено на кино.
Първият филм, който трябваше да гледам (доброволно) беше „Пророчеството“. С Никълъс Кейдж. Точно толкова знаех за филма, даже и трейлъра не си бях направил труда да изгледам. Ето го, за всеки случай:
Та така… казах с Никълъс Кейдж… ако не беше, щеше да е още по-голямо лично разочарование. Не че филмът беше лош, даже можеше и да се нарече хубав, ако някой беше седнал да трибуквения си задник и беше се потрудил още малко поне върху сюжета и да запълни пролуките и да навърже няколкото сюжетни нишки, че сега изглеждаха като съшивани с едра бяла тропоска в последния момент.
Сюжетът… интересен като замисъл и идея, но с кофти реализация, уви. Иде реч за едно забутано начално училище, в което отварят времева капсула, съдържаща послания на възпитаниците на училището отпреди 50 години. На малкия Кейлъб (синът на Джон Кеслър – Никълъс Кейдж) се пада писмо, съдържащо лист, плътно изписан с числа – на пръв поглед не значещи нищо. Малко по-късно се оказва, че това кодирано послание посочва с изумителна точност датите, броят на жертвите и координатите на всички по-големи катастрофи през изминалите 50 години. Шокът настъпва, когато се оказва, че цифрите продължават и след сегашния момент на действието, а в един по-напреднал етап от филма се появяват още числа… И така, Джон Кеслър започва отчасти да развива комплекса на Касандра. Малко след това започват да се появяват малки черни овални камъчета. После идват извънземните и кашата става пълна.
Извънземните, естествено, имат хуманоидна форма – на всички ни е ясна ограничеността на човешкия мозък и абсурдността да си представим извънземните по малко по-различен начин… да речем не на въглеродна основа, а с кристална решетка. Но да оставим това… Оказва се, че те, колкото и по-напреднали да са от хората, не могат да намерят начин, за да си комуникират със земляните. Обаче нали са добрички, предали са посланието/пророчеството си на човешко същество, можещо да ги чува, и посланието е било запечатано във времевата капсула, за да достигне (нали се сещате – случайно) до друго дете, което… ами пак може да си комуникира с тях. Мъка…
И какво беше значението и символиката на черните овални камъчета, пръснати на толкова места из филма и по какъв начин са свързани с пришълците… така и не става ясно.
От една страна финалът ми хареса, че не беше сладникаво-блудкав, по американски. Няма спасение за човечеството и туй е! Ама пък това с представянето на пришълците като ангели, които спасяват невръстните Адам и Ева и ги оставят в Райската градина, защото „са повярвали“… малко в повече ми дойде и направо срина всичко, което драматичната раздяла между баща и син беше изградила само мигове преди това.
Иначе филмът става за убиване на малко свободно време, има много добри и силни сцени, затуй и му сложих малко по-висока оценка – 6/10 в imdb.