Не е абсолютно никаква тайна, че Мерил Стрийп е любимата ми актриса и се стремя да гледам всички филми, в които се снима. Не мога да посоча слаб филм с нейно участие, което допълнително затвърждава челното ѝ място.
Трейлърът на Hope Springs ми попадна случайно, после го гледах и на кино, преди началото на вече не помня кой филм. Още след като го гледах за първи път бях убеден, че искам да гледам и филма, когато излезе. И беше част от списъка ми за гледане.
От трейлъра се разбира, че филмът е комедия. След като го изгледах осъзнах, че е точно като „Сложно е“ (отново с Мерил Стрийп) – комедийният момент е наличен, има цял куп забавни и комични сцени, но след замисляне не бихте казали, че филмът е точно комедия.
Вероятно не съм точно таргет на филма, защото както се вижда и от трейлъра, историята се завърта около семейство на средна възраст с дългогодишен брак, което с времето е изгубило магията на любовта, а тя, любовта, е отстъпила място на рутината. Свидетели сме на тази рутина и около нас – пренебрегваме близките си, считаме ги за даденост, често ги лишаваме от вниманието и присъствието си… вероятно (не мога да твърдя от опит) след 30 години брак (във време, в което браховете се сключват, за съжаление, с ясното съзнание, че един ден ще бъдат разтрогнати) партньорът вече е дотолкова опознат, дотолкова всичко е вече шаблонно и рутинно и животът – вкаран в някакви утъпкани коловози, че дори никой не се замисля за някаква промяна и опит за разпалване на спомени от миналото, за експериментиране с нови неща и провокиране на интерес в различни посоки. Което е тъжно. Време, в което подаръкът за годишнината от сватбата е нов план за кабелната телевизия, с много повече канали…
Филм, който повдига интересния въпрос защо се поддаваме на рутината и с времето загубваме емоцията. Филм, в който Томи Лий Джоунс е една идея по-добър от Мерил Стрийп, но вероятно това се дължи на героя му – не знам. Безупречен актьорски тандем, безкрайно убедителен, че дори за миг не се сещаш, че това е филм и че двамата всъщност не са женени (това ме изуми и във „Сложно е“, където на Стрийп партнираше Алек Болдуин).
Без никакво колебание оцених филма с 9/10. От една страна защото рядко ставаме свидетели на филми, които въпреки комедийния и закачлив сюжет, успяват да докоснат и някоя тънка струна в душата, а от друга – защото страшно много харесвам точно такива филми, в които не са нужни 200 души актьорски състав и милиони за визуални ефекти.
Препоръчвам.
Джейк е повторно женен за много по-младата Агнес (Лейк Бел, която изглежда завидно добре тук), а Джейн вече е в ролята на „другата“ жена. Сякаш заклещен насред обновения романс е Адам (Стив Мартин), архитект, нает да промени пекарната на Джейн. И докато той самият се възстановява от развод, започва да си пада по Джейн. Скоро разбира, че става част от любовен триъгълник.