Тази публикация е написана от Петър Събев.
Понеже ми казаха да се чувствам като в моя си блог, т. е. като у дома си, опъвам си ръцете върху клавиатурата и почвам кратко описание за Чеховите „Три сестри“… и за брат им!
Преди представлението
С поканите за театъра нямаше никакъв проблем, но за организацията в самия Младежки театър определено имам забележки… Първо, при условие, че представлението започва в 19 ч. някакси не ми се вижда редно да започнат да пускат хората в 19:15 ч., докато междувременно едни средно симпатични момичета предлагат програми на представлението (които поне по дизайн приличат на досадни реклами в пощенската кутия) на цена от… 3 лв.!!! Не, не искам да купувам акции от Младежки театър, искам просто да видя програмата! Като изключим това и фактът, че номерата на седалките са написани отзад (всеки се набира поне върху три облегалки, докато си намери мястото), мисля, че достатъчно измрънках, за да ви разкажа за самото представление.
снимка: архив в-к Капитал
За актьорите
Всъщност, това е второто представление на Азарян по Чехов (или както казват истинските критици, диптих). Тези, които обичат типичната за Чехов скучна руска атмосфера (със съответното музикално оформление), може и да се насладят на диалозите, но на мен поне първата половина от представлението ми дойде леко скучна. Хареса ми играта на Койна Русева. Яна Титова също е доста добра, но мисля, че има доста по-талантливи изгряващи звезди, заслужаващи „Аскеер“. Между другото, „Три сестри“ има още един „Аскеер“ – на Цветан Алексиев за поддържаща мъжка роля (Солоний)… Още неща, които ми направиха впечатление: Ники Урумов доста преиграва, Малин Кръстев и Койна Русева са доста добра двойка, а Силвия Лулчева (известна още като дубльорката на Кари Брадшоу от „Сексът и градът“) беше една от малкото, които леко раздвижиха заспалата атмосфера… Като цяло, актьорите се стараеха, а когато се стараеш, то просто си личи.
Историята
Няма да ви я разкажа… Има си библиотеки за тези неща, а освен това се разбира достатъчно добре по време на представлението
За и против
Хареса ми, че се усещаше атмосферата на представлението, промяната в образите се усещаше ясно, а най-много ми хареса финала, който наистина спасява представлението от заспала публика в един момент.
Не ми хареса мудността на цялото представлението, но това е типично за Чехов и май няма как… Издразни ме и тъпото подзаглавие „Представление за възрастни“, което при хора с моето мръсно подсъзнание веднага асоциира представлението със скритите таланти на младите актриси… 🙁
Да го гледам ли?
Само ако си фен на Чехов, руска литература, Азарян, Яна Титова или си имаш друга причина да посетиш представлението… Но, предупреждавам, не е за всеки. Иначе можеш да го гледаш на 26 февруари и 24 март.