Гледах филма „Някой посети душата ми“ на една от прожекциите в Пловдив. Харесах идеята за ексклузивност – две прожекции пред малък кръг хора. После идеята се изроди – четири прожекции и без ексклузивност. Без Мариус, без нищо. Просто прожекции.
https://www.youtube.com/watch?v=HZ7XsO3l1xI
Малко информация, за незапознатите:
„Някой посети душата ми“ е игрален филм, по част от романа „Братя Карамазови“ на Ф. М. Достоевски.
Мариус Куркински в няколко актьорски превъплъщения, пресъздава историята на най-малкия брат Альоша. История за Страдание и Просветление!
Адаптация: Мариус Куркински
В ролите: Мариус Куркински
Режисьор: Стефан Ненков-3inSpirit
Оператор: Стефан Ненков-3inSpirit
Монтаж: Явор Веселинов
Mузика: Djivan Gasparjan
Допълнителен звук: Емилиян Гацов – Елби
Звуков дизайн: Димитър Величков-Шмидт
Продуцент: Стефан Ненков-3inSpirit
Разбира се, аз съм чел „Братя Карамазови“ и не беше трудно да разпозная още по първите няколко думи, че това е част трета, книга седма от романа. Знам колко е тежко за четене, камо ли за игра и разбирам защо Мариус е предпочел да го заснеме на филм, вместо да го направи на поредния си моноспектакъл – това би било смазващо ако трябва да се играе отново и отново, и отново… Само че това, което се е получило при смесването на картината и словото… не е това, което някак очаквах. Размазаните образи, като цяло картината разсейва вниманието от текста, намалява неговата сила и тежест, а картината почти не разказва история. Силата на този филм е в текста и след като не може да се играе продължително, то трябваше да се изиграе веднъж и това да се заснеме и монтира. Без значение дали на сцена или в тази порутена сграда в някое село.
Иначе затваряш очи и о, да! Мариус знае как да разказва истории, да пленява и да задържа вниманието ти. Чаках този филм, защото някак е своеобразно продължение на нишката, която следва.
Не ми хареса реализацията, смесването на Мариус с видео (това конкретно видео). Хареса ми Мариус, като всички останало. Ако можете, гледайте. Все пак е Мариус. Дори да трявба да стоите със затворени очи.
Две интервюта с него: в Интервю.то и а-спекто. И какво пише в „Марица“ за филма, за да не разказвам и аз същото.