Размисли за престъпленията в Интернет, родителския контрол, пошлостта на човешката същност и Интернет-конституция

Тази публикация е написана от читател на блога. Съдържанието й не изразява моето мнение по темата.

Автор: Магдалена Кръстева

Клипчета за това знаете ли къде са децата Ви в интернет са полезни, провокират хората да се замислят върху достъпа и контрола над децата си в интернет, но не трябва ли да има и защита и от друга страна? Може би фокусът само и единствено се поставя върху това родителите сами да контролират децата си, а не трябва ли и държавата да подпомогне това? Ами кой ще помогне на самите родители? Не трябва ли да се изгради законова рамка за поведението в интернет?

Да има поне някаква „официална“ част на интернет, така да го кажа – сайтове и т.н., и няма ли начин да се засичат злоупотреби и място, където можеш да се оплачеш?

Поне да се постави някаква граница – например тук можеш да си спокоен, че няма да се нарушат правата ти, а тук – според зависи, на Ваша отговорност.

Технологиите напредват не всеки ден, а с всяка секунда. Трябва да има начин и компромисно решение на проблема за контрола на интернет пространството – изговори се доста за това да се следи едва ли не всеки гражданин в интернет пространството, което само по себе си нарушава едно писано или неписано правило на всеки свободен гражданин, влиза се без разрешение и нарушение от негова страна в личното му пространство – това е все едно да кажеш на всеки един – може би си потенциален престъпник, самата мисъл, че някой би могъл да чете личните ми бележки, дори на мен създава дискомфорт като на обикновен гражданин.

Вие какво мислите по този въпрос?

Дайте своите предложения за това. Дори без да сте сигурни как например би могло на практика да се случи това или пък имате – дайте своята идея как би могло да се случи това например. Дори едно време някои хора са говорили за телевизор и за какви ли не технологии, немислими преди, и още са нямали представа как ще се случи това, дори не само самите създатели. Разровете познанията си, помислете, развихрете въображението си, дайте примерна схема на контрола. А защо не да напишем примерен закон за интернет пространството – напишете алинеите, допълнете ги.

Кой ще помогне и на зрелите хора, когато дефакто им се нарушават правата дори на личен избор? Дори това дали ти се гледа реклама. От такова естество беше случаят, който ме провокира да напиша тази статия.

Навсякъде реклами ли, реклами и какво ли не… Трябва да се направи едно проучване средно колко време от живота си един нормален средностатистически човек прекарва в гледане, слушане на реклама. Какво е рекламата и каква трябва да бъде границата в разпространението й? Вие задавате ли си този въпрос или ако не – не е ли време да си зададете този въпрос?

Трябва да има някаква етика в представянето, рекламирането на един продукт, не мислите ли? Все пак важен е крайният потребител. Говоря за това в интернет, защото много от хората започнаха да виждат интернет като възможност да се правят пари и то най-вече от реклами и губят времето на тези, които влизат там, за да се забавляват. Сайтове, които в един момент стават често посещавани, и после от самия сайт се печели от рекламите в него, на мен дори са подхвърляли – ти защо не си направиш сайт, умна си, знаеш и можеш, имаш идеи, после ще печелиш от рекламите в него. Не казвам че пък трябва да се печели на гърба на обикновения потребител, той достатъчно сметки плаща, не казвам дори, че не трябва да има и реклама, но трябва да се постави някаква граница, чисто човешко етична дори по начина, по който ти я представят, а не да те заставят да я гледаш. Дори по телевизията правят кратка пауза, с която те уведомяват, че следват рекламни блокове. Примерно в една игра – 15 въпроса, очакванията на един потребител са да отговаря на въпроси от естество на история, георграфия, математика, химия, физика, изкуство като факти, логични и т.н. И в един момент се оказва, че в 10 мин. на игра си заставен да отговаряш на 11 въпроса за някакъв си сериал. И то това ми било част от рекламна кампания. Дразнещо и грубо, натрапчиво и влизащо прекомерно нагло в личното пространство. Борбата на бизнеса и рекламните агенции с обикновения потребител би могла да бъде страшна и което е най-важното – неравноправна, именно защото става въпрос за пари. Реклама се учи във висше училище, но това, което споменах, реклама ли беше? Не. Обикновено рекламните агенции знаят това и я свързват с някаква психологическа идея, например рекламата за „супермайката“, защото използва еди си кой прах и децата и мъжът й са винаги добре изпрани… Но моята идея е друга. Банерите според мен са един приемлив подход – светещи, мърдащи, привличащи вниманието, обобщаващи съдържанието си в началото, когато съм благоразположена и имам нужда от определен продукт, мога и да погледна. А може би трябва да има разделение в търсачките именно за това. А май съм го и чувал, че съществува. Както и рекламният сайт на дадена фирма производител и предлагаща определени продукти или услуги. Значи парите от виртуалното пространство са съвсем реални, но реалните законови рамки там не съществуват. Че всичко си е относително, че няма бизнес, всичко е лично и там дори е така, а особено в държавата ни на абсурди, както обичам да се изразявам, не може в един момент да отричаме интернет пространството като водеща медия и като една огромна част от ежедневието на съвременния човек, а само когато ни изнася да го признаваме и ценим като такова.

Ами не знам дали на някоя дама й се е случвала следната ситуация, която мен погнуси рано сутрин в 9,30. Казвам „на дама“, защото когато споделих неприятната случка с познати, казват, че на мъж по-трудно да се случи подобно нещо. Реших аз да видя какво толкова, ако се сложа на скайп на режима „скайп ми“. И като почнаха да ми се включват едни – един ми пише „Искаш ли секс чат?“, естествено че не и директно го блокирам, втори ми пише „Малко мъжки стриптийз рано сутрин ще ти се отрази добре“ и тръгва да ми звъни – заето и блокиране. А третият – “Искаш ли да ме видиш на камерата?“ и аз съответно, все още толкова наивна, мисля си – ами идеално, хубаво е да си създам от самото начало визуална представа за човека отсреща и в последствие такава хубава визуална представа за секунди преди да затворя си създадох за въбудения му член, че просто не е истина. Доколкото съм запозната с правата си на обикновен гражданин, ако видя ексцибионист на улицата, мога да звънна в полицията и да го арестуват, за което. Но къде да се обърна за равностойностно престъпление в интернет?