Categories
РАЗ(ни)МИСЛИ

Ерата на дезинформацията: Умря ли истината?

Loading

Днес живеем във време на недоверие. Хора с различен произход, статут и политически възгледи все по-често изпитват недоверие към други хора, платформи и дори медии, които им предоставят информация. На всичкото отгоре често сме свидетели на злонамерени хора, които умишлено се опитват да манипулират обществото с неверни, неточни, непълни и подвеждащи информации.

Когато прекрачвахме прага на новия век си мислехме, всички ние, които създаваме някакво съдържание онлайн, че изграждаме информационна ера. Само че идеологията ни нещо не сполучи и се превърна в ера на дезинформацията. Умря ли истината? Какво се случи, кой или какво е отговорно за проблма и как да продължим напред с усещането кое е истина и кое – не?

Достъпност и достъп до информация

Първоначално изглеждаше, че достъпността до информацията ще демократизира новините (и информацията като цяло). Това доведе до някаква вълна на прозрачност сред някои индустрии и организации, но в последствие се оказа, че не е съвсем „добро“ за истината.

Няма как да не отбележим, че достъпността е двупосочна. Благодарение на интернет всеки може да потърси каквото пожелае и да направи свое проучване по темата, която го интересува. Но това означава също, че всеки може да създаде каквото съдържание пожелае – може да напише публикация или да заснеме видео например, че ваксините срещу COVID-19 съдържат чипове, с които да се контролират хората. И никой не може да спре този процес на създаване.

И така, комбинацията на тези два процеса, на тази двупосочност означава, че е възможно всеки да намери (почти) всякаква информация. А като се добавят към достъпната информация и предубежденията, които всеки носи в нас, много лесно и бързо може да бъде открит източник, който защитава всяка една теза – без значение колко налудничава е тя.

Ехо камери

Изобилието от информация, облечена в пристрастия и предразсъдъци, и предоставяни от любимите ви източници на информация води до ефекта на ехо камерите. Ехо камера (наричана също ехо стая) е всяка общност или платформа, в която и където участниците споделят общи възгледи и мнения и по този начин ограничават и намаляват влиянието на нови или противоречащи им тези.

Например ако някой публикува някъде, в някаква общност, за това, че водещ политик е рептил и се банва и не се допуска никой, който твърди, че този политик не е такъв, какъвто е прието да се смята в тази общност, тя (общността) бързо се превръща в самоподдържаща се общност, която вярва единствено, че този човек наистина е рептил.

Ехо камерите имат разрушителен ефект, особено в по-голям мащаб. Важно уточнение е, че много често хората в такава ехо камера не знаят, че са в нея и са склонни да затвърждават своите схващания, вярвания и позиции – без значение доколко те отразяват или не действителността. Като допълнение – участниците в една ехо камера са склонни да осмиват непопулярните и различни тези и мнения, което води до изкривено мислене и представа каква е „другата страна“.

Ехо камерите не изкривяват истината. Те просто служат като вид филтър, който в крайна сметка довежда до изкривяване на мисленето. Това, което те правят, е да затрудняват намирането на истината или увереността, че информацията, която е представена, е истина.

Обхват на вниманието, новинарски цикъл и заглавия

Нека разгледаме сложните взаимоотношения и взаимодействия между обхвата на човешкото внимание, новинарския цикъл и състоянието на медиите като цяло. Във времето станахме свидетели на промяна на новинарския модел. Преминаването към 24-часов информационен и новинарски поток в зората на разпространението на интернет стимулира медиите да се пригодят и да започнат да споделят информациите възможно най-бързо. С други думи вече се залага на бързото разпространение пред присъщата точност и достоверност.

В наши дни това е доста сериозен проблем. По-голямата част от хората, които са избрали да научават за новините от социалните медии, не четат пълните материали. Вместо това те сканират заглавието и предполагат, че знаят останалата част от контекста. Това е едно от нещата, които правят т.нар. „фалшиви новини“ толкова силни. Въпреки че самата информация е изпълнена с очевидни неточности, едно достатъчно провокативно и емоционално заглавие може да разбуни духовете.

Стимули за журналистите и медиите

Трябва да обърнем внимание и на начините, по които се стимулират и насърчават журналистите и медиите преди и днес.

Старият новинарски модел разчиташе на платените абонаменти – ако вестникът има добра репутация, хората се абонират за него и по този начин могат да се правят пари.

Днес живеем във време, в което ако някой иска да има сериозен успех в тази сфера, трябва да предостави съдържанието си безплатно и да печели от показването на реклама. А единственият начин да се получават пари от реклама е чрез кликове към сайта. Нека сме честни – единственият лесен начин за получаване на такива кликове е като се публикуват сензации, като се публикуват нови съдържания по-бързо от конкурентите, като се предизвикват силни (и дори крайни) емоции и се гъделичка читателското любопитство. За съжаление никоя от тези тактики няма нищо общо с предоставянето на истината.

Това в никакъв случай не означава, че няма добри журналисти и медийни компании. Факт е обаче, че в този модел най-добрите в откриването на истината и правилното ѝ поднасяне получават много по-малко внимание (и съответно – пари).

Проверка на фактите и проверяващи фактите

Разчитаме на надеждни сайтове и медии като барометър за истината. Ако попаднем на нещо онлайн, се обръщаме към източник, който познаваме и на който имаме доверие, за да проверим дали написаното е точно и вярно. Но кой проверява проверяващите информации?

Сайтовете за проверка на факти и авторитетните източници често са допълнение на ефекта на ехо камерата. Дори някои от организациите, на които имаме най-голямо доверие проявяват във времето едва доловимо пристрастие или прибягват до предоставяне само на откъси информация, а не на пълния контекст на дадена ситуация. Хората използват тези източници не да правят проучвания или откриват още нещо в повече, а да докажат правотата си в спор с някой друг.

Технологичен напредък

Нещата стават още по-сложни с напредъка на технологиите. Този напредък прави значително по-лесно изкривяването на истината или изфабрикуването на изцяло нов вид истина. Новите видове съдържание са много интересни, когато се разглеждат като забавление, но когато става въпрос за управление на истината, те са направо ужасяващи.

Да вземем Deepfake за пример. Чрез технологията Deepfake човек може да възпроизведе лицето, изразителността и дори гласа на известна личност, като ги вмъкне във вече съществуващи и подготвени предварително кадри. В най-невинния вид чрез тази технология можем да видим любим актьор или актирса на мястото на друг в любим филм, в който той или тя не участват. Но това може да е и начин за предоставяне на видео „доказателство“, че някой е казал нещо – дори без той наистина да го е казал.

Силата на потребителската манипулация

Стимулите за изричане на лъжа или неистина са повече, отколкото стимулите за казването на истината. Лъжата е по-гъвкава, защото са на лице повече лъжливи, отколкото точни и правилни начини за описване на събития от близкото минало или настоящето. С лъжливи информации хората може да бъдат убеждавани по начин, който се приближава до поставените цели на този, който го прави. Важно е да се отбележи, че чрез лъжата е по-лесно, защото не се налага да се правят проучвания и изследвания на темите, за да се доказват твърденията.

Безброй много хора (при това не само от медийните компании) с готовност изричат лъжи или неистини, за да могат да постигнат целите си – дори и тези цели да са алтруистични. Манипулирането на потребителите е твърде силно и прекалено достъпно, че да бъде игнорирано като похват.

Да яхнеш вълната

Лидерството има много силно влияние. Докато малка шепа хора и организации се възползват от лъжата, манипулирането на аудиторията и разделянето ѝ в ехо камери, други са готови с охота да следват и се оставят да бъдат водени. Това създава ефекта на снежната топка, при който все повече хора са готови да изкривяват или изопачават истината, за да отговаря тя и на техните потребности и да ги задоволява.

Колко е важна Истината?

В някакъв момент трябва да се запитаме колко важна е всъщност истината. На индивидуално ниво важността е очевидна – това води до доверие, помага за изграждане на връзки и за получаване на достъп до неща, от които се нуждаем. На по-глобално, на социално ниво, обаче, има ли значение ако малка изолирана групичка в интернет вярва в налудничави конспиративни теории?

От областта на философията може да изникнат аргументи, че истината е субективна, че тя никога не може да бъде известна или че вярването в неистини по своята същност не е нещо лошо. Обаче обществото се движи напред и ние имаме нужда от надежден начин за оценка на истината, когато не можем сами да я открием или разпространим.

Какво може да се направи?

И така, какво можем да направим? Силата и въздействието на Deepfake технологията, фалшивите новини и другите инструменти за манипулация са сложни, разнородни и широко разпространени дотолкова, че да няма как да бъдат спрени или ограничени от една-единствена законодателна инициатива. Няма как с един закон или нормативен акт да се разреши целият този проблем. Вместо това ще трябва да разчитаме на някаква промяна в поведението на хората – а това е нещо, което има тенденцията да се случва постепенно, с течение на времето.

Ерата на дезинформацията е в разгара си и е много вероятно нещата да се влошат преди да наблюдаваме някакво подобрение. Но с времето може би ще открием онези ценности, които са необходими, за да си имаме доверие и да си сътрудничим пълноценно.