„Имало едно време…“
Нали си спомняте, така започват приказките…
Вече няколко поредни вечери се потапям в очарованието на арабския свят. От доста време съм си свалил филм, чието английско заглавие е Arabian Nights. На български е по-известен като „Приказки от хиляда и една нощ“. Всъщност по-познат е сборникът със средновековни арабски приказки. Едва ли е необходимо да обяснявам какви са тези приказки, всеки е чувал за тях, знае поне някоя от тях. Съмнявам се да има човек, който да не е чувал историята за Али баба и четиридесетте разбойника, приказката за Аладин, за Седемте пътешествия на Синбад мореплавателя… и всички те, както и много други, обединени от главната приказка за персийския шах Шахрияр и неговата царица Шехерезада, която му разказва тези приказки с умение, което днес е почти загубено.
Три поредни вечери заспивам с филма, омагьосан от приказките на Шехерезада. Днес го изгледах докрай, но сега съжалявам, защото го гледах на дневна светлина, което разваля усещането. Във филма са включени приказките за Али баба, Бакбак, Аладин и вълшебната лампа, Амин просяка, Тримата братя, както и обобщаващата история за Шахрияр и Шехерезада.
Филмът ми хареса. Повече, отколкото съм предполагал, че може да ми хареса филм-приказка. Винаги съм харесвал приказките, особено онези, разказани майсторски, завладяващо. Единственото, което не ми хареса е, че магията трая малко – общо около 3 часа. Дадох 9/10 за филма в imdb.com. Чудех се дали да не му сложа заветната десетка, но не го направих.
И заради цялата магия, заради удоволствието, си купих пълното издание на „Приказки от Хиляда и една нощ“ (за възрастни; има и издание за деца) в книжно тяло. Малко ми беше криво, защото исках да си взема книгата в луксозно издание, с твърди корици, подвързани с кожа, но разликата в цената – 2 тома, меки корици – 50 лв; 2 тома, луксозно издание – 70 лева – малко ми се видя много. Иначе съдържанието е едно и също, разликата е само в кориците. Пък и изданието е на ИК „Труд“, които недолюбвам кой знае колко, та реших да не им пълня много джобчето. Но пък приказките са фантастични, добре преведени, завладяващи. Прочетох само една, но на дневна светлина, просто не можах да устоя на изкушението, но останалите ще си ги чета както си му е редът – вечер, преди лягане. За да се задейства магията. А някой ден… по-скоро нощ… може и да ви разкажа някоя от историите.