Случвало ли ви се е да имате странното усещане, че изпитвате почти непреодолимото желание да работите вили за някоя определена марка или фирма? Онова необяснимо усещане, нещо почти като любов, което изпитвате към фирмата или идеята, че сте готови на сляпо да се хвърлите в дълбокото ако се отдаде случай…
На мен ми се е случвало. Първият път така се стекоха нещата, че желанието ми се сбъдна. И бях много щастлив, защото се случи някак ненадейно, предложението дойде изневиделица и почти без да помисля приех.
В момента отново изпитвам това усещане, този път е към две фирми. И двете са български – поработих достатъчно с чужди, вероятно ще продължа да го правя и в бъдеще. Сред тях има много такива, но там ситуацията е по-сложна, почти на прага на невъзможносто. А тези две български фирми сякаш се открояват пред всички останали, с които имам някакъв досег по мащаба на работата си и по възгледите към света и начините за правене на бизнес, по вътрефирмена култура…
Мислех си дълго дали да споделя публично кои са тези фирми и защо наистина ги харесвам, защо искам да работя с/за тях. Реших да не го правя. Защото е рисковано, защото може да се изтълкува погрешно и да се окаже лоша реклама. Не съм убеден, че искам „да извивам ръцете“ на някого с искането да ме вземе на работа при себе си, нито пък искам да противпоставям тези две фирми в битка коя да ме привлече към себе си (или отблъсне към другата).
Но все пак чувството е факт, готино е и искрено се надявам все повече български фирми да бъдат мечтан работодател. Междувременно наистина си търся работа и ако смятате, че можем да работим заедно и да си бъдем полезни, на разположение съм.