Категория: Преглед на печата

Ники Илиев ме заплаши не на шега!

Вчера в „Модерно“ гости са били Ники Илиев и Саня Борисова, та покрай филма им1, се е повдигнал въпроса за заплахата, която Ники Илиев ми отправи, след като публикувах мнението си за постановката „Албена“. Припомням: В „Албена“ Саня трябваше да блесне като Йовковата Албена, ама не успя.

„…и аз ще кажа, че не видях Албена в „Албена“. Бих нарекла представлението семпло във всякакъв смисъл.“ —Деляна Лукова в „Позиция: И аз не видях Албена“, в-к Марица петък, 14 октомври 2011

Историята беше отразена и в „Ники Илиев бие колега“ във вестник Всеки ден, понеделник, 17 октомври 2011, във в-к Шок (леко срамно), както и на доста места онлайн и в общи линии коментарите на много места бяха подобни на моите.

Да се върнем на въпросното вчерашно предаване: Таргет са жените и „предаването разисква всички теми, които интересуват жените, като им помага да изглеждат по-добре и да се чувстват по-добре.“

33 минута. Саня обяснява как не е разчитала на някого, за да успее (?!) и че е човек, който обича да разчита на себе си.

Водещата Радост Драганова:
„Срещнах една любопитна информация, която не знам изобщо дали е вярна, обаче много ми хареса. Защото Ники те защитава като лъв. А това се среща рядко. Митко Цонев бил написал в блога си… нещо, критика по твой [на Саня] адрес…“

Ники: „Но не този Митко Цонев, който хората познават…“

Водещата: „Срещна ли тоя Митко Цонев твойта пета и успя ли да го намериш?“
Ники: „Ох, това е много срамно нещо!

Вижте видеото, от 33 минута нататък.

Дайте да се уточним – аз с Радост Драганова не съм спал, нито си пия ракията, нито я познавам, нито пък имам желание да се запознавам, че да ме нарича Митко. Нито пък Ники. Нито на първата викам Радка, нито на втория – Колю!

Второто нещо – никой, абсолютно никой няма право да има съмнения, че става реч за Димитър Цонев, телевизионния водещ. Нито един материал не предполага подобно объркване.

Друго важно нещо – никога не съм казвал/писал, че Саня ми е несимпатична. Написах, че не ми хареса как играе! Има разлика! Телевизия не гледам, затова не съм я гледал в сериала (дори съм сбъркал името му в статията за Албена – поради незнание), но я гледах на сцена. Сигурно им се е развалило настроението, което са прочели мнението ми за Албена, но то и не може всички мнения да са само положителни. Особено, когато представеният продукт е лайно.

Написаната закана била написана на шега. Не била заплаха насериозно. АБСОЛЮТНИ ГЛУПОСТИ! Вижте пак заканата, някъде да виждате шега? Още повече, че дори и след като случаят излезе наяве, не получих друго писмо, в което да пише, че заканата е „на шега“, че не е сериозна, че целта на първото писмо е било да ми се развали настроението и пр. Не! А вероятно трябваше, вероятно щях да го публикувам и него, както и да се погрижа да достигне до всички, които разпространиха първото. Да, нямаше да промени мнението ми за спектакъла и за актьорската игра, но щеше да е добър PR ход. Сегашното, обаче, не е такъв. Защото е глупост.

Водещата обобщава: „На мен това ми хареса! Така трябва да се реагира, мъжете така трябва да си защитават жените!“

Дарлинг, жените отдавна са еманципирани, дълго време водеха битка за равенство с мъжете. Сега, когато това е факт, да ми проповядваш поведение, описвано в куртоазната литература, е смешно. Кифленско. Мутробарокът няма шанс, него еволюцията го подминава, защото е изрод, незаслужаващ шанс за развитие и просперитет! Перото е по-силно от меча, а и с него се пише значително по-лесно (както пише Пратчет)! А това, че възпитаваш и насаждаш у зрителките си подобни мисли, хич, ама хич не ти прави чест. Щото утре ще се разпишеш под фиш за заплата, а тя… няма да е по-ниска, защото си жена, нЪли?

Тъй че, драга, лапни една мелбичка „Мокри сънища“, разпалила си се нещо… Щото ако красотата ще спасява света, то светът значи няма нужда от спасяване!


You’re killing me, Dnevnik!

Всъщност още снощи видях в потока си с новини във Facebook споделянето за глобата на Томислав Дончев.

Ето го:
Томислав Дончев във Facebook за глобата

Днес забелязах, че това споделяне е предизвикало интереса на няколко медии, които са го отразили като новина. Сигурно сензационна.

Ето как започва статията в Дневник:
Дневник за глобата на Томислав Дончев

Нямаше да обърна внимание и да се върна на темата, ако не бях получил следния туит (като отговор на друга тема):

Да, такъв е изказът ми и който е комуникирал с мен по някакъв начин или е чел наоколо, вероятно го знае. Стремя се да използвам такива, наши си думички, вместо фонетично да привнасям в речта си лайквания, шервания и подобни. Смятам, че звучат грозно. Стремя се да пренасям това ми убеждение и при локализирането на софтуер (където, първоначално при локализиране на софтуера на Уикипедия на български, успях пък да натрупам тренинг за устойчивост на изказа).

Това, очевидно, не е практика на Дневник, защото статията се е изплъзнала от името на редакцията (няма си едноличен автор). Оставяме настрана факта, че Томислав Дончев не е публикувал поста си (кво?) на страницата си, а в личния си профил – на екранния кадър (така де, скрийншота) се вижда, че е част от Timeline. Това трябваше редактор да го види и отстрани като неточност. Ама „пост“… в комбинация с „пуска“… Пък и „Днес ме глобиха :)“ трудно може да се нарече заглавие, предвид че средата не позволява такова форматиране.

Не трябваше ли журналистите да са тези, които боравят най-добре с езика, написаното от тях да е ограмотяващо не само откъм новини, но и откъм езикови правила и норми? Може би ми се иска да виждам в тях повече нещо като възрожденски даскал, отколкото модерен драскач. Или поне редакторите да са си на мястото, да си вършат работата… Плийз?

Ю лайк? Шер ит!

Списание Мениджър

Никой не може да ме убеди, че списание „Мениджър“ „подсказва на мениджърите решения, които ще направят дейността им по-успешна“. Те са достоен пример за бранд, който се лута и не знае накъде да поеме, въпреки огромния потенциал на нишата. Пример как не трябва да постъпват мениджъри на фирми и организации, които имат интерес да запазят бизнеса си.

През далечната 2007 писах за списание „Мениджър“. Тогава споделих, че „сайтът им е дотолкова нефункционален, че никога не съм се замислял за възможността да си купя хартиеното издание“. Е, тогава си го купих няколко пъти, след което спрях.

Сега е 2011. Сайтът е също толкова нефункционален. Само че към днешна дата мога да прибавя и още нещо – непотребен. Сайтът съдържа само някакви безсмислени извадки от статиите (заради ограниченост, надявам се, техническа – само началото) и прави препратка към „книжното тяло или дигиталното издание“. И възможност за отпечатване на тази извадка или изпращане на приятел (много полезно, няма що!). През 2011 двете са на една стойност, защото дигиталната хартия, мастило, логистика и пр. също са скъпи. Толкова, колкото и при книжното тяло. Но не за това иде реч сега.

Списание „Мениджър“ присъства и във Facebook. Имат си страница, на която си публикуват новини. Оттам видях следното:

екранен кадър от потока новини на Мениджър във Facebook

Вече бях прочел новината, защото новинарските сайтове реагират значително по-бързо при отразяване на новините. Логично, затова са новинарски сайтове.

кадър на новина от Мениджър

Не, това по-горе не е кадър от новинарски сайт, а от сайта на „Мениджър“. Ето как изглежда горното в сайта им (има по-голяма версия на картинката, налична след щракване върху нея).

кадър с изглед от Мениджър

Не отричам по никакъв начин важността на информацията, нито необходимостта да бъде споделена. Обаче от новинарските сайтове. При положение, че „Мениджър“ ясно са написали какво са, някак по-голямата част от потока им във Facebook стои извън това. Много малко от информациите могат да са полезни на мениджърите. Като оставим настрана и факта, че сайтът им е различен като съдържания от „книжното тяло“, няма как да не направи впечатление, че „Мениджър“ са се загубили в посоката си. Няколко пъти им го написах, без резултат. Не ми отговориха и на писмото, което им пратих на електронната поща.

Сега никой не може да ме убеди, че „Мениджър“ „подсказва на мениджърите решения, които ще направят дейността им по-успешна“. Те са достоен пример за бранд, който се лута и не знае накъде да поеме, въпреки огромния потенциал на нишата. Пример как не трябва да постъпват мениджъри на фирми и организации, които имат интерес да запазят бизнеса си.

Не съм си купувал скоро списанието, нямам намерение и да го правя. Вече не харесвам страницата им във Facebook. Списание „Мениджър“ ще ми е само пример за неефективно онлайн присъствие, за лоша обратна връзка с читателите си и за влагане на усилия в погрешни посоки.

Когато те се осъзнаят, вече ще е късно. И на мен няма да ми липсват.

Отворено писмо

ОТВОРЕНО ПИСМО

До

редакцията на “Разкрития.Ком”,
Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева, Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”
Тодор Варчев, Петя Бахарова, отговорни редактори,
проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов, наблюдатели,
Яне Янев, отговорен секретар,
Виктория Пенкова, журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”
Станимир Въгленов, Ръководител,
Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева, Любомир Серафимов, Десислава Микова, Янислава Монева и Ива Велева, журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов.

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем препратки към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство.

Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. „Труд“, която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата, подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в „Монитор“ и „Разкрития“.

За съжаление, последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в.“Труд“, те публикуваха кратко извинение. След разпространението, му между подписалите жалбата надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до „Монитор“ се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи:

Deliv­ery to the fol­low­ing recip­i­ent failed per­ma­nently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение за очернянето на личността на Борислав Борисов.

Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество, искаме:

  • повече контрол над етиката в българските медии;
  • да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;
  • да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага препратки и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички 55 човека, подписали отворените писма, за подкрепата!

с отвращение

Пишех други неща, ровех из Интернет за неща, свързани с едно проучване, което правя. Ненадейно попаднах на материал, озовал се на първа страница на съботния Труд (22.01.2011). Споделих за него на Светла, която пък ме отпрати към други два материала по темата (в Монитор и на razkritia.com).

Жълтите издания (някои от тях споменах по-горе) винаги ще си останат жълти парцали, които ще се търсят от простолюдието, което да ги купува. Това е най-малкият проблем. По-голям проблем се оказва, че журналистите в тях си съчиняват глупости и търсят евтини сензации, за да могат да продадат повече, вместо да запознават аудиторията с достоверни факти.

Оказа се също, че от разкрития.ком са откраднали снимка и са я препубликували към материалчето си.

Още по-големият проблем, който си е направо скандален, е че полицията с охота разкрива в подробности показанията на колеги, познати и близки. И не, не ми обяснявайте как това се прави с полза на обществото, че меверето е в служба на народа… всички знаем, че това не е така!

Точно това отвращаваше Борислав, за когото се говори/пише! И ако аз бях на тяхно място, щях да съм се засрамил и посипал публично главата с пепел!

Борислав Борисов

(Забележка: Нито едно от изданията не заслужава препратка към себе си. Ако слухтите за жълто, със сигурност знаете как да ги намерите…)

Погребението ще се състои в неделя, 23 януари, от 14:30 в Гробищен парк „Бакърена фабрика“. Това никое издание не го спомена. Ако имате мъничко време, непременно се отбийте.