Поради технически затруднения, съществува някаква вероятност скоро този блог („Дневникът на един Gregg“) да изчезне от лицето на Интернет. Ако това се случи, бих искал да знаете, че съм безкрайно благодарен за това, че бяхме заедно толкова дълго време – някои от вас вероятно го помнят от около 2004 година. Със сигурност, в случай, че чудото подмине тази приказка, ще ми липсва споделянето (макар напоследък и рядко) на нещата, които се случват наоколо или не съвсем, но засягат и мен, нас. Със сигурност ще съхраня архива, както пазя архивите на всички предишни версии на блога си (за съжаление без предишните облици, теми или както там ги наричате, които изтрих преди време по погрешка).
Може би пък това е знак, че е време да спра с блогването – никога не съм бил „от елита“, нито съм имал такива цели – този блог е мой, личен, в който споделям нещата, които и както ме вълнуват, без опити за спечелване на излишно внимание, интерес, печалби, кликания и пр. За мен беше важно съдържанието, както и общуването по темите, които ме вълнуват и за които съм писал. Не съм печелел на гърба на читателите си, нито съм ги облъчвал с реклами (с изключение на около 10 дни, в които имаше AdSense, тестово). По-важно при блогването е комуникацията, не печалбата. Аз със сигурност спечелих повече, отколкото ако бях наблегнал на рекламите.
Радвам се, че през 2008 г. успях да направя нещо, което чак сега излиза на мода – стимулиране на блогъри да правят нещо срещу написана публикация. Така се роди „Блогъри пишат за театър“. Далеч съм от мисълта, че всичко беше съвършено, но на мен ми беше интересно да прочета публикациите за театралните постановки, които бяхме подбрали с водещите български театри.
И така, ще ми се това да не е сбогом, а всичко да се размине и нещата да продължат да функционират както досега или дори по-добре, както бях планирал. Въпреки това не искам да се разделим, без да си качем поне едно „чао“.
6 replies on “Технически затруднения и (евентуално) краят на блога”
Еее, е не може да има такава техническа причина. Ако обмисляш да си закриваш блога и го направиш, ще ми е много, много мъчно. Но какво пък – от един момент нататък е нормално в живота на човек да се случват най-вече загуби, така че ще уважа решението ти, каквото и да е то.
Но ако си запазиш блога, много ще се радвам. Не, че това би следвало да има някакво значение…
не, не планирам и обмислям да закривам блога, нито очаквам някакво съжаление и разкандардисване – наистина причината е техническа – хостинг компанията има изисквания, които, за съжаление, не мога да покрия, а е немислимо преминаването към професионален хостинг пакет за личен блог. Може да остане някаква версия, достъпна само за референции, без коментари и обновявания, което обезмисля сякаш идеята.
Еее, е не може да има такава техническа причина. Ако обмисляш да си закриваш блога и го направиш, ще ми е много, много мъчно. Но какво пък – от един момент нататък е нормално в живота на човек да се случват най-вече загуби, така че ще уважа решението ти, каквото и да е то.
Но ако си запазиш блога, много ще се радвам. Не, че това би следвало да има някакво значение…
не, не планирам и обмислям да закривам блога, нито очаквам някакво съжаление и разкандардисване – наистина причината е техническа – хостинг компанията има изисквания, които, за съжаление, не мога да покрия, а е немислимо преминаването към професионален хостинг пакет за личен блог. Може да остане някаква версия, достъпна само за референции, без коментари и обновявания, което обезмисля сякаш идеята.
Мисълта ми е, че ако човек иска да продължи да казва това, което иска :-), има сума ти варианти, хостинги (не само български) и т.н., в краен случай – безплатни решения. Въпреки че за много блогъри е важно да са на собствен домейн и т.н., всъщност това, което е най-важно за читателите, е какво казваш. Колкото и това ми твърдение да изглежда непрофесионално. Аз затова съм на тъпия безплатен Блогър – заради принципа. Мога да си позволя да поддържам платен блог (и поддържам един, но не моя), но не искам.
Не бих си позволила да ти предлагам да минаваш на безплатни решения, освен ако няма друг изход. Съветът ми е да се замислиш за алтернативните платени варианти.
Мисълта ми е, че ако човек иска да продължи да казва това, което иска :-), има сума ти варианти, хостинги (не само български) и т.н., в краен случай – безплатни решения. Въпреки че за много блогъри е важно да са на собствен домейн и т.н., всъщност това, което е най-важно за читателите, е какво казваш. Колкото и това ми твърдение да изглежда непрофесионално. Аз затова съм на тъпия безплатен Блогър – заради принципа. Мога да си позволя да поддържам платен блог (и поддържам един, но не моя), но не искам.
Не бих си позволила да ти предлагам да минаваш на безплатни решения, освен ако няма друг изход. Съветът ми е да се замислиш за алтернативните платени варианти.