Аватар

За трети път започвам да пиша за „Аватар“ и за трети пореден път не съм убеден, че каквото и да напиша за филма, ще е достатъчно, за да предаде както емоцията, така и усещането, заключени в лентата.

Защото „Аватар“ не е обикновен филм. Дори не съм съвсем убеден, че „Аватар“ е филм. „Аватар“ е нещо много повече. „Аватар“ е философия, начин на живот, начин на мислене, ако щеш.

Трудно е за описване за онези, които все още не са го гледали, но който си го е причинил, вероятно е на моето мнение.

Едва ли има някой, който вече да не е точил лиги по трейлърите, но те са нищо, в сравнение със 160-те минути 3D-експлозия в съзнанието на зрителя.

Режисьор и сценарист е Джеймс Камерън. Гледали сме много негови филми („Терминатор“, „Терминатор 2“, „Пришълците“, „Титаник“…), знаем за размаха на въображението му и на всички беше пределно ясно, че няма да се издъни и този път. Именно затова беше и е цялата истерия около филма.

Добрата новина е, че трейлърът не разказва цялата история, а само основни елементи от нея. Целта му е само да запали зрителите да отидат на кино, за да гледат целия, завършен продукт, изпълнен с много емоция – смях, сълзи…

Защото сюжетът в никакъв случай не е оригинален. Всички си спомняме историите, раказвани в „Покахонтас“, „Танцуващият с вълци“, „Последния самурай“, защо не дори и „Дюн“… Не, няма да ги разказвам, нито ще говоря за сюжета, при това не защото ще развали на някой усещането, а защото този елемент е най-слабият в целия филм и всички ние, по един или друг начин, сме се сблъсквали с него. И още от началото се знае какъв ще бъде ходът на историята, как ще се развият събитията (макар и не в детайли), как ще завърши… И не, това по никакъв начин не пречи на цялостното усещане, даже май напротив.

И така, хапни си от пуканките, защото е за последно, сложи си очилата, настани се удобно, отпусни се, остави магията да се разстеле наоколо в салона. Потопи се в нея. Готов ли си да бъдеш част от зрелището?

А, да… не прави опити да се вглеждаш, за да откриеш кое е анимация и кое – реалност. Начинанието е обречено на тотален неуспех и остри болки в очите още на петата минута. Светът на Пандора е толкова истински, толкова жив, красив, многообразен и пъстър, че след края на филма, докато потриваш очи, ще ти е трудно дори да си помислиш, че всичко видяно не съществува, че е дело на техника, разработена специално да те отведе дотам.

[pull]Можеш ли да живееш в хармония със заобикалящия те свят? Имаш ли желание да се научиш?[/pull]Добре дошъл на Пандора. Потопи се дълбоко в джунглите й, опитай се да оцелееш в тях една-единствена нощ. Непременно отдели време да разгледаш местните флора и фауна, срещни се с на’ви, опитай се да поживееш при тях, евентуално като тях. Можеш ли да живееш в хармония със себе си и заобикалящия те свят? Можеш ли да почиташ Ейва? Имаш ли желание да се научиш?

Денем джунглата е прекрасна и изпълнена с живот. Нощем гледките не могат да бъдат описвани – за първи път виждам подобно нещо – истинска биолуминесценция – всичко има свои нощни окраски, които излъчват различна по сила и цвят светлина. Магическо е.

Харесва ли ти? Само че не си добре дошъл тук. Защото си дошъл да ограбваш и да рушиш. Ти си от „небесните хора“. Ти си от лошите. Искаш залежите от необтаний, не те интересува красотата на природата и пъстротата на заобикалящия ви свят. Не разбираш тукашната хармония. Може и да се радваш на гущерите-хеликоптерчета, обаче целта ти е да докопаш колкото се може повече от минерала. Затова по-добре свали очилата и можеш да продължиш да бъдеш себе си, да живееш както досега.

Трудно е да останеш безразличен към ставащото на екрана (и пред него). Трудно ще ти е и да не вземеш страна в конфликта, независимо дали после ще си признаеш. Ясно е и коя страна ще избереш.

Усещането, което оставя филмът, е една трайна горчивина. Неприятно е да гледаш как хората земляните са лошите. Иска ти се да си на’ви, но цветът на кожата ти не е син, нито пък приличаш на тях, не притежаваш прекрасните фосфорециращи на тъмно лунички, а тяхната грация при теб е заместена от торби лой, паласки и (при някои) силикон. А и атмосферата на Пандора е токсична, затуй свали очилата и се замисли за всичко, за което стана въпрос във филма.

И вероятно малко по-късно ще ти просветне, че критикувания свят на Камерън, който копира земни модели, всъщност може да е Земята, че все още не е късно останалата на дъното в кутията на Пандора надежда да бъде извадена и да заживееш в същата хармония с природата тук, на Земята. Дори и без тса’хейлу, връзката. И няма да се налага да учиш езика на на’ви, нито да се съобразяваш с Ейтукан, Мо’ат, Цу’тей… Е, сигурно е готино да излизаш с дъщерята на шефа, Нейтири, но пък тя е триметрова, което си има своите неудобства…

Едно е сигурно – „Аватар“ промени представите на всички ни за правене на кино. И ако филмите, които разчитат на специални ефекти, не го догонят, ще са обречени на пълен провал.