Tag: Драматичен театър – Пловдив

Categories
Шум зад кулисите

Гнездо на ангели

Мнението ми за спектакъла можете да прочетете на тази страница.
Гнездо на ангели

В Пловдивския театър Троян Гогов и Мария Станчева репетират пиесата “Гнездо на ангели” от Алън Литси в превод на Деница Димитрова. Режисьор на постановката е Емил Бонев. Сценографията и костюмите са поверени на Елена Иванова, а за хореографията на двамата се грижи Таня Соколова.

Във Facebook Троян Гогов сподели, че става дума за “синтетичен спектакъл с танц пеене и актьорлък! :)”. Ето какво още ми сподели той:

Д. Ц.: Как започна всичко, имаше ли кастинг или Емо Бонев те покани?
Троян Гогов: Не е имало кастинг, Емо го обяви и аз се съгласих с удоволствие! Каза че това е негово лично решение, така е преценил и… така!

Д. Ц.: пиесата, по всичко личи, е нова, съвременна. Допадна ли ти като я прочете?
Троян Гогов: Прочетох я, когато ми я даде режисьора за първи път! За Литси съм чул че е преподавател по драматургия в Американски университет! Не знам много за автора, но текстът определено е съвременен, модерен и най-важното – поставя се като музикално-танцувален спектакъл – изключително сложно нещо!!! Това ме кара само да потривам ръце от удоволствие!

Д. Ц.: На сцената сте само ти и Мария Станчева…
Троян Гогов: Мхм

Д. Ц.: А на плаката сте… голи… това създава ли трудности или е по-скоро приятно? 🙂
Троян Гогов: търсим романтична комедия като цялостно въздействие! Плакатът изразява чистота (поне за мен)! Много ми харесва… но почакай да видиш и този, който ще се пуска пред театъра – мисля, че и в това отношение сме се целили към най-високо професионално ниво. И ще предизвикаме радост и наслада за Пловдивчани.

Д. Ц.: А какво няма да видим на 4-ти?
Троян Гогов: Звезди! Но за сметка на това лъчезарни хора!

Несъмнено ще е така. И Троян, и Мария, са от винаги усмихнатите и ведри, в добро настроение хора, които можете да видите в театъра. А и предвид, че на публиката отдавна вече й омръзна от т.нар. “звезди”, смятам, че наистина ще е заглавие, което в никакъв случай не трябва да се изпуска.

Премиерата е на 4 март, следващите обявени дати са 10, 15 и 26 март. Билетите са вече пуснати в продажба. Купувайте отсега, за да няма после “ах, ох”!

Categories
Театър

Живите от мъртвата махала

“Но този стремеж е просто път. Имаш и пак търсиш, вървиш. Достигаш. Стигаш до някого и в миг те обхваща ужасът, че не това e, което си очаквал. Идва съмнението, че и ти самият не си това, което са очаквали от теб. Ти самият не си в очертанията на святото, единственото в очите на другия. Болката те залива. И пътят отново се отваря пред теб. Болката обикновено е толкова силна, че те задушава. Но сега ти искаш да достигнеш до себе си. Да откриеш себе си. И затова поемаш пътя и тръгваш и в мрак дори. С тиха молитва дълбоко в сърцето. Откриеш ли другия, ще откриеш себе си. Да отхвърлиш страха, че си сам. Да срещнеш изгрева. Да тръгнеш. Да отвориш вратата. Да се завърнеш.”

Текстът по-горе представлява размислите на Николай Ламбрев – Михайловски по повод постановката му “Живите от мъртвата махала” от Петър Анастасов, поставена на камерната сцена на пловдивския театър.

Още като излезе премиерата не бях убеден, че искам да я гледам – дочух оттук-оттам отзиви, които не бяха особено възхваляващи. Само колко са грешали всички, които ме разубедиха…

Имах друга работа в театъра, та изведнъж се оказах на средата на втори ред, в очакване на началото. Изцеден от работния ден, отпуснат в креслото.

Получих такъв шамар, че ми е трудно да се освестя дори и сега, а седнах да пиша доста след като излезнах от салона. Признавам си, съвсем не очаквах такъв реализъм, толкова тъжна и отчайваща картина. Очаквах, че ще съм свидетел на нещо брутално, но това, което видях надмина очакванията ми.

Виждал съм и преди актьор да плаче на сцената. Не бях виждал, обаче, шестима актьори, обляни в сълзи. Смазващо е, повярвайте. Особено ако си седнал нейде по-напред и те плачат пред лицето ти, точно пред теб. Заедно с теб.

За първи път гледам на сцена Лидия Инджова. Много добра, още от появяването си успя да ме грабне, да изгради образа си, да бъде съвсем ясна и категорична. Отдавна не съм виждал млада актриса, която да се справя толкова добре на сцена, не и с режисьор от този ранг. Моите адмирации. Сега си спомням, че тя има номинация за ИКАР 2010 за главна женска роля за ролята й на Тя в “Тя без любов и смърт” от Едвард Радзински, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, ТБА.

За ролята си на Алто в тази пиеса, Алексей Кожухаров пък е номиниран за ИКАР 2010 за поддържаща мъжка роля. Съвсем заслужена номинация. Дори очаквам той да отнесе и наградата.

Всъщност аз харесах всички актьори и това, което дадоха от себе си за тези 2 часа и 20 минути.

Само едно не разбрах – защо и как така се случваше, че актьорите минаваха като призраци през стените на къщата. Да, те такъв живот живеят, сякаш са умрели за околния свят, всеки с проблемите си, но преминаването през стените не го схванах. И ще се радвам ако някой ми внесе малко светлина защо така се получава, какво е това режисьорско решение.

Препоръчвам го силно.

Categories
Шум зад кулисите

Иво на живо

Стартира интересен проект на пловдивския театър, БНТ-Пловдив и Радио Пловдив. От 4 април започва реалити шоуто “Иво на живо” и всяка неделя между 15 и 17 ще се излъчва на живо от Камерната сцена.

Сценарист е Емил Бонев, директор на театъра, а режисьор – Алексей Кожухаров. Първият гост е Христо Мутафчиев.

Идеята е проектът да е 120-минути на живо пред публиката в салона, радиослушателите и тв зрителите, които ще стават свидетели на микс между толк шоу, радиотеатър, телевизионна игра.

Шоуто ще търси положителното, колкото и да е малко, а няма да е злободневно. Списъкът на гости, които никога няма да бъдат поканени, е готов и е внушителен, а сред първите поканени са Мариус Куркински и Асен Блатечки.

Като част от шоуто се предвижда и първият по рода си театрален и същевременно радио-тв сериал с работно заглавие “Пейката”. Актьорите, които ще разиграват на живо пред публиката историите в сериала, ще бъдат само от трупата на Драматичен театър – Пловдив. Няма да има гастрольори, защото креативът е изцяло на пловдивчани.

Любопитен съм да видя крайният продукт. А вие?

Categories
Интернет Шум зад кулисите

Неактуалните сайтове на българските театри

Заради Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, актрисата Виктория Колева беше принудена да напусне трупата на Пловдивския театър, тъй като съпругът й, Емил Бонев, е директор на театъра. За това писа на 15 август пловдивско електронно издание, на което се натъкнах съвсем случайно и по съвсем различен повод. Според сайта на театъра, обаче, актрисата все още е част от трупата на театъра, а последната новина в сайта е от началото на април.

Същото се случи и в театъра във Варна. Там обаче Дафинка Данаилова, директор на театъра, напусна поста си. Последната новина в сайта на варненския театър е от 15 април.

Проблемът с неактуалността е валиден за сайтовете на повечето (за да не кажа всички) бг театри – сайтовете им (където ги има) се поддържат от служители на театъра, които имат съвсем други ангажименти и често забравят да обновяват съдържанието в тях и да добавят новини от театъра. В други случаи сайтовете се поддържат от приятели на театъра, които нямат информация и не подозират какво се случва в театъра, за да могат да добавят новини и информация за събитията.

И публиката е принудена да търси информация на други места. И докога така?

Categories
Шум зад кулисите

Какво се случва в театъра, накратко

Ако поне малко се интересувате от театър, особено от българския театър, няма как да не сте дочули, че има някакви проблеми. Ето за какво иде реч набързо:

На церемонията за раздаване на наградите Аскеер Иван Ласкин предложи наградите да се прекръстят на ОООО-скеер заради 9-те номинации на спектакъла на ТР “Сфумато” “ОООО-Сънят на Гогол“. На същата церемония пак Иван Ласкин каза, че “[Сфумато] дори на Луната да идат да играят, пак ще имат толкова публика”. Ето повече информация. Последваха смях в залата, извинения и оставката на Милен Миланов. От Театър ‘Българска армия’ (Ласкин е част от трупата на ТБА) посъветваха Ласкин да се извини. “Всеки ден” публикува както интервю с Ласкин, така и с Маргарита Младенова. Всъщност ден след Аскеерите писах (от личния си мейл) на PR-ката на Сфумато по темата, за да науча тяхната позиция, за реакцията им. До момента не съм получил отговор. Не очаквам и да получа вече, явно Сфумато не търси диалог с публиката си, не прави опити да достига до все по-голям кръг почитатели на това изкуство.

Няколко дни преди това новият директор на Сатиричния театър Атанас Атанасов уволни от Сатирата драматурга Елин Рахнев и режисьора Николай Гундеров. Филип Трифонов, актьор от трупата на театъра, написа отворено писмо до министъра на културата, в което се противопоставя на рокадите в театъра, целящи да постелят път за завръщането на Пламен Марков в Сатирата.

Втората част на предаването на bTV “Отпечатъци” на 31 май беше посветена на “раздорите в театъра”

Някъде по същото време тръгна слух, че затварят “Модерен театър”. Ивайло Христов го опроверга.

Преди ден-два стана ясно, че Емил Бонев остава директор на Пловдивския театър за още един мандат.

На сцената: На 29 май беше премиерата на “За вредата от тютюна и други шеги” по комедии на Чехов, реж. Елена Панайотова в Сълза и смях (инфо), а на 1 юни – “Столовете” от Йожен Йонеско, реж. Иван Урумов в Сатирата (инфо).

Categories
Театър

Оркестър без име

Блогъри пишат за театър
Тази публикация е написана от Донка (Lemon), която напоследък хич не се хваща за перото, но специално за мен изгледа мюзикъла и написа следните редове.

Оркестър без име


Не знам дали изобщо има българин над 16 години, който не е гледал „Оркестър без име“. Естествено и аз съм го гледала още в далечните си тийнейджърски години за първи път и още неизброими пъти след това. Също така всеки знае поне една от многото култови реплики във филма („Мен ще цака с топла бира“, „да ти пикам на изкуството“, „кокошките спряха да снасят“…).

Постановката на Драматичен театър Пловдив, която е мюзикъл по едноименния сценарий на Станислав Стратиев и със сценичен вариант на Борис Панкин е това, което в последно време разбуди малко сънливия и зимно заспал Пловдив. За съжаление не и мен. Тоест, не съвсем. Мюзикълите според мен са трудна почва и да направиш успешен такъв е много по-голямо предизвикателство от каквото и друго начинание. Обичам мюзикъли, но за съжаление рядко намирам качествени такива. Очарователно и много романтично е това, че актьорите сами изпълняват песните. А песните са прекрасни и напмнят младините на родителите ти. Приятна изненада беше и това, че бяха включени още песни, освен тези, които знаем от филма. Музикално – 6+.

Оркестър без имеИнтересна и изключително сполучлива беше и сцената, която трябваше да съчетае кръчмата на Миташки, плаж, кабинет, автоработилница и още няколко неща в едно. Намерено е най-доброто решение, допълнено с непринуден хумор. Седиш и ги гледаш как си пийват в кръчмата и от вътре ти идва да посегнеш към чашата, която я НЯМА пред теб. (А от театъра се опитаха да ни пренесат съвсем на плажа като надуят парното до степен, в която не можеш да дишаш???)

Четиримата от оркестъра са страхотни. Е, трябва да си призная, че съм пристрастна и съм голям фен на Ивайло Христов, но останалите момчета не отстъпваха по нищо. Ангел Георгиев – Ачо (Миташки) ти дава чувството, че си е оставил кръчмата само за 2-3 часа, за да дойде и да помогне на тия хора в театъра, че са го помолили де, не че той нещо… такованка. За съжаление не мога да твърдя същото за женската част от състава. Елена Атанасова и Мария Станчева (Ваня и Рени) са неподходящи за ролите си (и тук си спестявам истината, която би била може би дори обидна). Не знам защо, но в пловдивския театър в последните години се забелязва слабо дамско представяне. Но това е нещо за отделен разговор.

Цялото това горе в едно изречение: веселяшко и препоръчително при носталгия по миналите времена.

снимки: архив Драматичен театър – Пловдив