Categories
Mobile

Facebook Messenger

Facebook MessengerFacebook Messenger, както говори и името му, е приложение на Facebook, налично за iOS и Android платформите, което се разпространява самостоятелно и в него е изнесена функционалността за изпращане и получаване на лични съобщения във Facebook.

Приложението (налично в App Store и в Google Play) е особено полезно за онези, които водят активна (лична) комуникация във Facebook с приятели и познати и които не искат да зареждат цялото приложение и всички останали функционалности.

Отделно, че основното приложение и за двете платформи е тромаво и бавно (за iOS вече е значително коригирано), докато Messenger е оптимизиран да работи бързо и да предоставя възможност за бързо изпращане и получаване на съобщения.

Приложението (кодовото му име е „Orca“) не е ново, то е налично от доста време и е еволюцията на приложение за групов чат и съобщения, което Facebook придоби преди време (на 2 март 2011 Facebook придоби технологията и таланта на Beluga). Досега изглеждаше, че приложението се развива относително самостоятелно и независимо от основното, но това вече остава в историята и вече ясно се вижда възприетата от Facebook (късно, но по-добре сега, отколкото въобще) стратегия за развитие „mobile first“, която позволява контакт с познати и приятели и информациите около тях където и да сте.

Началото на “Mobile first” беше поставено преди време с противоречивата добавка, която показва дали отсрещният прочел изпратеното съобщение, както и индикатор в реално време, който показва, че отсреща потребителят (или ако е групов чат – кой точно потребител) пише съобщение. Това прави преживяването по-истинско, наподобяващо до голяма степен реална комуникация.

Във версия 1.9, пусната едновременно за iOS и Android, пък бяха добавени емоджи (emoji), бърз достъп до времевата линия (на кой му хрумна да го преведе Дневник? Звучи объркващо!) на съответния приятел, съобщение под името кога той последно е бил на линия (в приложението), нов звук за известяване при ново съобщение, както и възможност за обаждане.

Facebook Messenger

Въпреки че не е точно моето приложение, изглежда все повече ще се налага и използва предвид факта, че много потребители повече използват Facebook, отколкото електронната си поща и скоро ще е най-ефективният начин за комуникация. Не ми харесва, но натам вървят нещата.

Ето, заповядайте, можете да го изтеглите (или да разгледате екранните кадри):
App Store   Google Play

Забележка: Facebook Messenger е и името на декстоп приложението, налично за потребителите на Windows 7, което освен функционалността за изпращане и получаване на съобщения, включва и Ticker – активността на потребителите в социалната мрежа.

Categories
Mobile

Новите версии на мобилните приложения на Facebook

Facebook iconMобилните приложения за Android и iOS на Facebook бяха обновени до нови версии. И докато версията за iOS е дългоочаквана и представлява крачка напред в правилна посока, малкото обновяване на приложението за Android е в посока на затлачване и забавяне с излишности.

Версия за iOS

Официалната новина за обновяването на приложението за iOS бързо се разпространи сред потребителите. Версия 5.0 (AppStore) е на разположение както за собствениците на iPhone, така и на iPad. Това е дългоочаквана версия, защото предходната (4.1.1) използваше основно HTML5 и т.нар. extended web, та беше на ръба на използваемостта, а потребителите най-често виждаха надписа Loading… Даже някъде имаше шега, че ако на това място се сложи реклама, ще се спукат от приходи, защото ще са най-гледаните позиции.

екранен кадър от приложението   екранен кадър от приложението

На практика обновеното приложение не се различава особено от предходната версия, защото по-голямата част от промените са направени в начина, по който функционира, а не по който изглежда. Приложението е изцяло пренаписано, а частите от кода, които бяха написани на HTML5 и представляваха extended web, са сведени до минимум. Това позволява 2 пъти по-бързо стартиращо и функциониращо приложение. Цялостното усещане е запазено (тук-таме има дребни визуални промени), но всичко е някак по-плавно и осезаемо по-бързо и удобно.

Осезаема придобивка е лентата, която се показва в горната част на екрана при скролиране надолу, за да покаже колко нови неща са били споделени докато са разглеждани по-старите съдържания. И при тапване върху нея, отвежда в началото, за да се прегледат и новите споделяния. Много добра и полезна добавка е възможността за следене на коментарите в реално време.

Като допълнение, приложението Messenger, което се разпространяваше отделно, вече е вградено в основното приложение, като са включени всичките му функционалности. Промяна има и при начина, по който приложението борави със снимките – сега те се показват на цял екран – както се показваха доскоро в приложението Camera.

Вероятно най-мразеното допълнение е Timeline :-).

Facebook не са се отказали напълно от HTML5 – за да могат да провеждат експериментите си, все още има части от кода, които позволяват динамично включване, вместо да се налага непрекъснатото минаване през процедурата за одобренение на нови версии. Това не позволява още по-бързата работа, но и сегашното постижение е голям напредък.

Още снимки има в InsideFacebook.

Версия за Android

Управление на събитияВерсията за Android (Google Play) не е толкова проблемна, колкото беше тази за iOS.

Новата версия, 1.9.8, включва три добавки:

  • Добавена е функционалност за създаване и управление на събития;
  • По-лесно качване и споделяне на снимки (включително и няколко накуп);
  • ДОбавени са емоджи (emoji) в съобщенията.

Нищо фундаментално, като цяло. Единствено споделянето на снимки има някакъв резон (потребителите на iPhone имат това налично в приложението Camera), защото уеднаквява потребителското преживяване между двете операционни системи. Добавянето на емоджи (отдавна налично в iOS) е голяма и излишна глупост. И може да бъде разкарано и от двете приложения. Не съм убеден в ползата от добавянето в основното приложение на функционалността за управление на събития – едва ли е толкова голям броят на организаторите на такива, които нямат десктоп преживяване, че да се налага тази интеграция. Отделно че ако са толкова много, може да се създаде отделно приложение за тях – не е чак толкова сложно, в крайна сметка има отделно приложение Messenger за най-усилено чатещите… Лека-полека сега приложението става ненужно голямо и все по-тромаво. Има още накъде да се забавя, за да достига бавнината на iOS, но това ли е целта?!

Вероятно е успокоително, че Facebook принуждава служителите си да използват Android, за да могат да са принудени да оправят грешките и да добавят по-голяма стойност и преживяване и да го направят бързо и удобно. Дано това доведе до някакъв резултат, който да е положителен.

Сега започва да ми липсва добавената в iOS лента, която показва при скролиране колко нови неща са били споделени докато са разглеждани по-старите съдържания.

Иначе така и не успях да разбера кое от нещата от тази и от предишната версия наложиха спирането на поддръжката на версии на Adnroid по-малки от 2.2 (Froyo).

Categories
Mobile

Новата версия на Flipboard за Android [1.9.6]

Тихо и без много излишен шум, вероятно най-доброто приложение за мобилни платформи, Flipboard, пусна в Google Play за притежателите на Android устройства своя нова версия.

Всъщност това се води малка версия, защото предходната беше 1.9.5, но съвсем спокойно можеше да бъде и голяма, например 2.0, защото промените не са само козметични.

Наред със задължителните в последно време подобрена производителност и отстранени бъгове е добавена и функционалност, която едва ли някой в България ще оцени и ще се възползва от нея – количка за пазаруване (раздел Gilt Taste).

Освен това са добавени полезни съвети и указания за различните функционалности, които е възможно дори да не подозирате че съществуват. Тези съвети са много добре реализирани и не се натрапват, не пречат, а и наподобяват функционалност от ICS или Jelly Bean.

С новата версия е е още по-лесен достъпа до емисиите и папките от Google Reader и така може приложението да се ползва изцяло като заместител на четеца.

Най-добрата функционалност, която е добавена, е подобрената навигация и възможността за преглеждане на секции и подсекции. Това се случва (както показва съветникът), като се тапне върху името на раздела. Това премахва необходимостта да се добавят различни подраздела, например имах добавен раздел Google+ (всички кръгове), What’s hot (Explore) и няколко отделни кръга, които следя най-често. С тази промяна мога да имам само едно, например Google+, а да достъпвам останалите чрез тапване върху името. Звучи сложно и объркващо, но е много удобно, а и оставя възможност за добавяне на повече източници на информация. Ето един екранен кадър от Androidcentral.com как изглежда тази функционалност:
Flipboard

Ето го и приложението, обновете си го. И няма да съжалявате. Както и не съжалявахте, че сте си го инсталирали първия път.

Categories
Ежедневно

Счупените прозорци на Мтел

Лято, градът е пуст (почти), човек може да види какви ли не неща, които иначе зрението пропуска, заради потока от преминаващи коли или пешеходци или забързани за някъде.

В началото на лятото ми направи впечатление, че голямото червено лого на Мтел, монторано върху покрива на бившия Партиен дом в Пловдив, не свети изцяло, защото горният контур на буквата М е изгорял. Още тогава си припомних за силния текст на Иван Ралчев за счупените прозорци и за безпорядъка. Няколко дни по-късно изпратих съобщение на страницата във Facebook. Месец след първото съобщение изпратих второ, защото логото продължиаваше да не свети. Трети месец, трето съобщение… няма резултат, никой не се е трогнал да ескалира проблема във фирмата.

разговор с Мтел

Обадих се на *88, там Емтел Любомирова (така ми се представи, но сигурно девойката не обича да се обръщат към нея с Емтел) ме изслуша, каза ми, че трябва да провери нещо и ме остави „на изчакване“. Минути по-късно каза, че не може да ми помогне, сиреч не може да удовлетвори искането ми да ескалира проблема до отдел Логистика, които да подменят изгорелия компонент. Каза ми, че трябва да се обадя на централния офис на Мтел.

централен офис на Мтел, контакти:
* 02/ 485 00 00
* 088 500 031

Обадих се, изслушах чинно какво има да ми каже IVR-а и направих избор. Говорих си с друг оператор, която отново ме задържа на линия, за да проверява нещо. Когато вече започнах да се отегчавам от музиката, се оказа че съм прехвърлен към отдел Реклама и аз за трети път трябва да обяснявам защо се обаждам! Поразително е колко малко (или дори хич!) си говорят в големите фирми, а когато това се случва в мобилен оператор, няма как да не направи впечатление. Скрит зад IVR-а се намира тромав и муден организъм, който е на прага на нефункционирането.

Не, не се обаждам от никоя институция. Не, не съм представител на властта или друго. Да, гражданин съм, който иска да сигнализира за проблем. Жената беше осезаемо изумена от упоритостта и желанието ми логото да свети.

Преди всичко друго, обаче, аз съм клиент на Мтел. Това не ме попитаха. Вероятно не най-щастливият, но и те не дават вид да са най-щастливата фирма, че съм им клиент. А когато имам проблем, предпочитам да си го разреша с тях (фирмата, на която съм клиент). Най-лесното е да си взема чукалата и да отида при конкурентна фирма. Но конкуренцията е краен брой и в един момент се оказва, че е свършила. А проблемите остават, фирмите не подозират причините и не предпиемат стъпки за отстраняване недоволството/проблемите. Отиването при конкуренцията не е победа, а признаване на поражение. Провал. Победа е съобщаването за проблема и изискване и отстояване на разрешаването му. Със заплахи не става, но и всички знаят, че имат конкуренция, всички се опитват да бъдат услужливи доколкото могат, да помогнат и да увеличат потребителското задоволство. Не с всички сили, не и на всяка цена, но го правят.

Дали логото свети или не ме вълнува дотолкова, че като ще ме облъчват с реклама, тя поне да е качествена. След като могат да си позволят светещо лого с такива размери да стои на толкова видно място, то значи трябва да свети. Длъжни са да могат да си го позволят. Щом искат да имат лъскави офиси – нека имат, стига да ги поддържат лъскави и във вида, в който са създадени. Градът е пълен с изгорели (изцяло или частично) табели и надписи на фирми, които иначе претендират, че са големи.

„Никой не е по-голям от своята реклама“, се казва на билбордовете на Кривицки. И ако някоя фирма има претенцията за голяма (работа), трябва да обръща сериозно внимание на имиджа си. Не само денем.

А от счупени прозорци със сигурност никой няма полза.

Update 15 август 2012: Мобилтел ми писаха. (щракването върху снимката по-долу отваря по-голяма нейна версия)
писмо от Мтел

Categories
Социален бизнес

Лятото, отпуските и малкият бизнес

happy friendsСпоред реултатите на едно изследване на малкия бизнес в САЩ, направено в началото на лятото, по-малко от половината собственици на малък бизнес са обявили намерението си да вземат лятна отпуска тази година. Има инфографика, която публикувах в блога ми за инфографики.

Основната посочвана причина – не могат дори да си помислят да зарежат всичко и всички и да отсъстват от офиса.

Ситуацията в България не е много различна – въпреки почти непоносимите жеги и отиващото си лято, мениджърите на много малки фирми не са излизали и/или не смятат да излизат в отпуска. Защото ги е страх какво ще заварят, когато се върнат. Лошо.

Докато си говорехме (често за съвсем различни неща, но понеже темата ми беше любопитна, та между другото я повдигах), много български мениджъри споделиха, че не могат да си позволят лятна ваканция, защото са твърде заети с работа и използват лятото, за да наваксват. Това е нещото, което никой не е в състояние да ме убеди, че е работещо. Нито продуктивността е висока, нито пък реално може да се навакса изостанала работа в отпускарски сезон. Взимането на отпуска (не само през лятото, а по принцип) показва компетентност в работата, защото показва, че човек може да управлява времето си достатъчно добре, че да си поосвободи графика и за малко почивка, като в същото време това няма да му внесе бъркотия в работния процес или да пречи на останалата работа. Невъзможността за взимане на отпуска често означава, че работата и екипът са извън контрол и това не позволява отсъствие от работното място дори и само за няколко дни.

Никой от служителите не се впечатлява от факта, че шефът никога не излиза в отпуск и не го е правил от години. Ако някой си мисли, че екипът му оценява супер-дупер-екстра работохолишката нагласа – греши. Никой дори не го забелязва, а онези, на които е направил впечатление, не гледат с добро на това.

Всъщност хората от екипа са по-мотивирани, когато виждат, че се насърчава наличието и воденето на личен живот, извън работата. Това не означава, че по време на отпуската трябва да се поддържа 24/7 връзка с офиса. Поставят се някакви по-общи цели и задачи, уговарят се 1-2 междинни обсъждания, за да се види как се случват нещата (ако някой чак толкова не може да се откъсне от всичко) и толкоз. Но ваканция не означава да се отиде някъде, където отново да се работи.

Отсъствието на шефа мотивира екипа да бъде още по-продуктивен в негово отсъствие. Това дава свободата всички да работят по-съсредоточено върху задачите си, без да бъдат прекъсвани с нови и нови шефски разпореждания. След 2 седмици ще усетят липсата, но през това време продуктивността им ще е нарастнала значително. Взимането на отпуска е прекрасен начин за обучение на персонала в собствената му увереност. Принуждава екипа да прояви творчество, да разсъждава и да взима решения (добре е след края на отпуската да не се отменят всички взети решения или свършени неща, само защото не са направени по начина, по който би ги свършил шефа).

От гледна точка на „отпускаря“ — взимането на отпуска позволява по-голяма продуктивност след прекъсване и откъсване от работата. Ако нещо се случи, че трябва отпуската да бъде прекъсната, незабавно трябва да се планира следваща, защото това поддържа очакването, а и намалява разочарованието. Излизането в отпуска е подходящо за премисляне на нещата – изненадващо много смятани за почти неотложни неща загубват смисъл и важност, когато се обмислят трезво. Това е важно за развитието на фирмата – излишното затрупване с проблеми никога не води до добри неща.

А и… в крайна сметка, всички сме хора, имаме нужда и от почивка. Колкото и да не си го признаваме понякога.

снимка: marcos_bh, sxc

Categories
Кино

Последните няколко смотани филма, които гледах

По-долу следват 5 филма, които гледах в последно време и за които не си струва да се отделя място за всеки – в отделна публикация, та затова са накуп, обединени в една. По-скоро като бележка към себе си, че съм ги гледал и да се опитвам да избягвам (и да не гледам) филми само заради някой актьор или актриса, които участват в тях.

Доброто и злото

Знаем, че на света има добро, но има и зло. Знаем също, че двете взаимно се изключват, както знаем, че добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Има светлина, има и мрак; богът-демиург има своят противник в лицето на тъмните сили, най-често самият дявол.

Хората, по презумпция, се раждат като чеда на светлината, на доброто, бога-творец… И от тях се очаква да ги подкрепят и вярват в тях. Ако не го правят, започват куп беди (както и купища книги, филми, песни и пр. продукти, които да носят приход на авторите/създателите им…).

Два филма гледах такива:

Shelter

Shelter„Shelter“ разказва какви гадости могат да те сполетят ако изгубиш вярата си в доброто, светлината, правия път, бога… Филмът е с Джулиан Мур, та затова го гледах. И доколкото тя беше много добра в изпълнението на ролята си, толкова пък филмът издишаше като цяло.

Започва обещаващо като психологически трилър, но по някое време нещата така се осират, че филмът завършва като посредствена свръхестествена вуду боза, в която пролуките са много ясно видими, а тропоската е с бял конец. Пример – при наличието на мобилни телефони, тъпата патица, която иначе е психиатър, сиреч – начетена, шофира през половината град, за да направи нещо, което иначе може да се свърши за секунди с едно просто обаждане от мобилния.

3/10 и му е много.

The Rite

The Rite„Ритуалът“ беше в списъка ми с филми за гледане заради Антъни Хопкинс. Противопоставянето на човек на вярата срещу човек на науката не е нещо ново, но е някак увлекателно. Тук особено интересно беше, че и двамата са служители на църквата. Ако беше спестен елементът, в който виждаме дявола, можеше да бъде по-гледаемо. Иначе филми за екзорсизъм има бол, тоя е поредния, който освен с Антъни Хопкинс, с друго не блести.

4/10 със зор.

John Carter

Джон КартърНе съм чел „Марсианска принцеса“, а и не гледах „Джон Картър“ на 3D или IMAX. Вероятно затова не успях да го харесам. Ако е трябвало да е зрелище, визуално пиршество от ефекти, то това никак не личеше без 3D.

Освен това и историята не беше нещо особено впечатляваща – белият досадник се пръква от нищото на МарсБарзум в центъра на тамошната война, за да се включи на страната на доброто (при все че на Земята отказа да се включи в гражданската война) и накрая да се ожени за дъщерята на вождакраля. В „Аватар“ поне беше по-интересно представена, а и имаше моментът, в който земляните не могат да дишат и не се адаптират лесно на чужда планета.

Гледах го, защото ми беше препоръчан. Не разбрах кое точно му е препоръчителното…

Със зор – 4/10, Джон Картър. И дано Дисни не решат да филмират и останалите 10 романа от поредицата… Щото докато ги филмират всичките и децата, за които вероятно е насочен филмът ще са пораснали и ще им е безинтересен.

The Hunger Games

Гледах го, защото останах с впечатлението, че ми беше препоръчан. Не смятах да го гледам, защото не съм точно фен на филмите, около които се вдига много МНОГО шум и има големи билборди, които го рекламират. Оказа се, че нищо нямаше да загубя, ако не го бях гледал – не съм почитател на Биг Брадър, пък бил той и от бъдещето.

Тройка (от 10).

Battleship

„Бойни кораби“ е от оная група филми, които чат-пат се пръкват, за да поддържат висок морала на средностатистическия и неособено интелигентен американец. Такива филми не блестят с особено силен сюжет, нито актьорска игра, нито нищо. Единственото важно е гордо да се вее американският флаг на финала, когато американците са победители. Видите ли, американците са най, ама най… И само американци (е, с помощта на Сън Цу и „Изкуството на войната“) могат с помощта на кораб, стоял 70 години на пристан и служещ за музей, да изтрепят де що има извънземна гад, въоръжена със супер-мега-ултра-турбо технологии и оръжия заплашваща да унищожи човечеството. Да не говорим, че същите тия извънземни са пропътували разстоянието от на майната си до Земята и изведнъж се оказват без връзка с кораба-майка и разчитат за землянски технологии, за да осъществят контакт. И е поредният глупав филм, в който съществата са с хуманоидна форма. Никой не се замисля защо тогава Слънцето ни им пречи, та трябва да носят каски-„слънчеви очила“… които пък си носят от вкъщи… Ама толкова е нелепо, че чак дрънка. Става за кино, заради ефектите. Иначе е тотална космата боза. С Лиъм Нийсън и, да, с Риана. Толкоз пари, хвърлени на вятъра, за нещо, което като деца играехме и наричахме „морски шах“…

4/10