Според реултатите на едно изследване на малкия бизнес в САЩ, направено в началото на лятото, по-малко от половината собственици на малък бизнес са обявили намерението си да вземат лятна отпуска тази година. Има инфографика, която публикувах в блога ми за инфографики.
Основната посочвана причина – не могат дори да си помислят да зарежат всичко и всички и да отсъстват от офиса.
Ситуацията в България не е много различна – въпреки почти непоносимите жеги и отиващото си лято, мениджърите на много малки фирми не са излизали и/или не смятат да излизат в отпуска. Защото ги е страх какво ще заварят, когато се върнат. Лошо.
Докато си говорехме (често за съвсем различни неща, но понеже темата ми беше любопитна, та между другото я повдигах), много български мениджъри споделиха, че не могат да си позволят лятна ваканция, защото са твърде заети с работа и използват лятото, за да наваксват. Това е нещото, което никой не е в състояние да ме убеди, че е работещо. Нито продуктивността е висока, нито пък реално може да се навакса изостанала работа в отпускарски сезон. Взимането на отпуска (не само през лятото, а по принцип) показва компетентност в работата, защото показва, че човек може да управлява времето си достатъчно добре, че да си поосвободи графика и за малко почивка, като в същото време това няма да му внесе бъркотия в работния процес или да пречи на останалата работа. Невъзможността за взимане на отпуска често означава, че работата и екипът са извън контрол и това не позволява отсъствие от работното място дори и само за няколко дни.
Никой от служителите не се впечатлява от факта, че шефът никога не излиза в отпуск и не го е правил от години. Ако някой си мисли, че екипът му оценява супер-дупер-екстра работохолишката нагласа – греши. Никой дори не го забелязва, а онези, на които е направил впечатление, не гледат с добро на това.
Всъщност хората от екипа са по-мотивирани, когато виждат, че се насърчава наличието и воденето на личен живот, извън работата. Това не означава, че по време на отпуската трябва да се поддържа 24/7 връзка с офиса. Поставят се някакви по-общи цели и задачи, уговарят се 1-2 междинни обсъждания, за да се види как се случват нещата (ако някой чак толкова не може да се откъсне от всичко) и толкоз. Но ваканция не означава да се отиде някъде, където отново да се работи.
Отсъствието на шефа мотивира екипа да бъде още по-продуктивен в негово отсъствие. Това дава свободата всички да работят по-съсредоточено върху задачите си, без да бъдат прекъсвани с нови и нови шефски разпореждания. След 2 седмици ще усетят липсата, но през това време продуктивността им ще е нарастнала значително. Взимането на отпуска е прекрасен начин за обучение на персонала в собствената му увереност. Принуждава екипа да прояви творчество, да разсъждава и да взима решения (добре е след края на отпуската да не се отменят всички взети решения или свършени неща, само защото не са направени по начина, по който би ги свършил шефа).
От гледна точка на „отпускаря“ — взимането на отпуска позволява по-голяма продуктивност след прекъсване и откъсване от работата. Ако нещо се случи, че трябва отпуската да бъде прекъсната, незабавно трябва да се планира следваща, защото това поддържа очакването, а и намалява разочарованието. Излизането в отпуска е подходящо за премисляне на нещата – изненадващо много смятани за почти неотложни неща загубват смисъл и важност, когато се обмислят трезво. Това е важно за развитието на фирмата – излишното затрупване с проблеми никога не води до добри неща.
А и… в крайна сметка, всички сме хора, имаме нужда и от почивка. Колкото и да не си го признаваме понякога.
снимка: marcos_bh, sxc