Социална хигиена

В последно време използвам доста канали, за да мога да комуникирам с приятели и познати и да си споделяме какво ни вълнува и тревожи, какво се случва с нас и около нас. Покрай тази комуникация, обаче, се натрупаха достатъчно солидно количество люде, които най-общо бих могъл да определя като „мъртви души“. Хора, които или не използват съответния канал, или го използват по съвсем различен начин, което довежда до срив в комуникацията между нас. Това довежда до прекомерни количества шум, в който трудно може човек да се ориентира и ориентацията отнема солидни количества време (а то все не достига, мамка му!).

Затова, след премисляне, реших да изтрия доста народ, с които по един или друг повод или нямаме общи теми, или и да имаме, не сме ги обсъждали досега (без значение причината). Започнах с Facebook. Изтрих доста хора от списъка ми с приятели, намалих го наполовина.

Изтрих приятели, с които общувам на други места.
Изтрих приятели, с които не общувам и няма да общувам.
Изтрих хора, които съм добавял в списъка, докато играех игри, и те ми бяха необходими там. Вече не играя игри.
Изтрих повечето от съучениците си, защото никога не сме били дори близки.
Изтрих голяма група хора, с които общувах в последно време, но така трябваше да се случи. Верижна реакция. Свързващото звено между нас не удържа и се скъса. На тази група, макар че едва ли някой от тях ще попадне на тази публикация, поднасям най-искрените си извинения – вие сте прекрасни, никой от вас не трябваше да бъде изтрит, но по никакъв начин не сте длъжни да ме търпите и аз не бих искал да ви причинявам подобно нещо.

Двама дори блокирах, единият – без дори да има вина.

И още не съм приключил. Въпреки това, нищо не е окончателно и не е невъзможно някой от изтритие отново да се върне в списъците. Само че този път няма да е по моя инициатива.