…и изведнъж всички отново започнаха да говорят за Матрицата. Спомням си как през 1999 всички говореха за нея – колко революционен, колко различен, колко… всичко е този филм.
Да, Матрицата е като пиеса на Шекспир – в нея има за всекиго по нещо. Всеки може да открие по нещичко за себе си. Ако искаш брутален екшън – Матрицата ти го предлага. Ако искаш много ефекти – е, бъкано е. Ако искаш сюжет, много герои… абе каквото искаш, можеш да го откриеш във филма.
Докато го гледах, спомням си, не се впечатлявах от ефекти, екшън и сюжет (не че са лоши и не им обърнах внимание, но не бяха водещото да гледам с интерес), а от идеите на тогава братя (сега – сестри) Уашовски. Това, което прикова вниманието ми, беше изкуственият интелект на авторитарния компютър, който управлява света и навява усещането за теориите за социален контрол на Мишел Фуко и Жан Бодрияр.
И сега, след като изгледах трейлъра на предстоящия филм, след като съм гледал Облакът Атлас, Пътят на Юпитер и Sense8 и трансформацията, която Уашовски предприеха, някак си се опитвам да анализирам начина им на мислене, посоката на мисълта…
Мисля си, че трейлърът, както и тийзърите на сайта са просто заблуда. Всъщност тийзърите са много интересно решение – съдържанието на клиповете не е едно и също при всяко следващо гледане. Това кара зрителя да се съмнява в паметта (и наблюдателността си) при следващо изглеждане.
„Мислиш си, че сега е ХХ:ХХ ч., но това може да е много далече от истината…“
Матрицата. Възкресение няма да е обикновено продължение на вече познатата (и приключила) история. Вместо това има доста подсказки, че новият филм ще е ново начало (дали пак на трилогия – ще видим) и ще изследва същия свят в някаква паралелна реалност. Защото нищо не е каквото изглежда, можеш да вярваш в каквото си искаш и т.н. познати фрази от филмите… Много силно се съмнявам Уашовски да е спретнала още от същото. Напротив, това ново ще е тотално различно и затова героят на Киану Рийвс е видимо остарял и уморен, докато пък Тринити си изглежда както я помним, преди да умре в края на третата част. Морфей е друг, по-млад… Това са паралелни реалности. И някак си ми се струва, че героите ще изменят тези реалности според изборите, които правят… точно като в труд на Жил Дельоз. Нещо като „Генезис“, ама в света на Матрицата.
– Луд ли съм?
Нео към психотерапевта си в трейлъра
– Не използваме тази дума тук.
Матриците никога не са били обикновени филми – от ония, които гледаш и после забравяш за тях. Те не разчитат на пасивното гледане, карат зрителят да е активен участник в действието. Няма какво да се лъжем, Уашовски промениха езика на киното. А с Матрицата промениха и социалния ни дискурс – днес „синьото хапче“ и „червеното хапче“ имат своята смислова натовареност. Така че Възкресение ще бъде нещо повече и нещо различно от това, което се опитват да ни заблудят, че ще видим.
А дали е така – ще разберем през декември.