Categories
Шум зад кулисите

Камен Донев за всеобщото неодобрение

Loading

В общи линии Камен Донев написал „отворено писмо“ срещу всички, които го критикуват. Щото, видиш ли, той бил най-даровития, а критиците му – бездарници и пр. обидни квалификации. Щеше да е буря в чаша вода и бързо можеше да отмине в канала, ама…

Когато сам се откажеш от постигнатото с единствената цел да „прайш кинти“, уж под формата на изкуство, трябва да си готов да получиш и това. Да не говорим, че трябва да си доста по-широкоскроен и да можеш да приемаш различните мнения за себе си и „продукта“. Няма как да се харесаш на всички.

Или пък това е евтин PR трик чрез скандал да се привлече внимание към себе си и новия продукт, който също май не е точно такова, каквото уж трябвало да бъде?

Много зле. Лайното удари вентилатора.

Update 09.04.201

Нещата, видиш ли, не били такива, каквито били. Че чак последва и второ още по-отворено писмо, което уж трябва да допълва първото и да внася конкретика, ама… Явно няма да стане с писма. По-добре цял роман, хем ще е ново поприще. Само да не се окаже, че и той не е точно роман, както филмът, който не е точно филм или „Възгледите…“, които пък не са точно театър…

В навечерието на Деня на театъра (27 март), когато мъдри хора всяка година отправят послание за възхвала на театъра (ето го тазгодишното, от Карлос Селдран от Куба), да излезеш с отворено писмо, в което хем нищо не казваш, хем сипеш хейт към гилдията, към която принадлежиш, а после нямаш топки да минеш в конкретика… това е обида не само за гилдията, а и за публиката.

Аз БЯХ публика на Камен. Във времето, когато правеше изкуство. Когато гореше в това и го правеше заради любовта си към него, а не заради любовта към $$$. Защото „Възгледите…“ са касичка. Набързо претоплени в микровълновата нова порция смешнозвучащи словосъчетания без особен смисъл и послание.

Опитвам се да разбирам онези, които Камен Донев нарича „уважаема публика“, онези, които за пореден път френетично пълнят салона или Зала 1 на НДК. Те не искат Камен Донев. Те искат терапия, лесно откъсване и бягство от реалността. Искат да се смеят безпаметно, да си тръгнат и да не помнят нищо, но да са разтоварени емоционално.

Само че изкуството, по мое мнение, не трябва да експлоатира по този начин публиката си.

Categories
Шум зад кулисите

Наградените с Икар 2019

Loading

Дебют

  • Дина Маркова за режисурата на „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, Театър „ЗОНГ”, Център за култура и дебат „Червената къща“

Водеща мъжка роля

  • Боян Арсов за Сехизмундо в „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, реж. Дина Маркова, Театър „ЗОНГ”, Център за култура и дебат „Червената къща“

Водеща женска роля

  • Ива Тодорова за „Приятно ми е, Ива!“ от Ива Тодорова, постановъчен консултант Стоян Радев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Поддържаща мъжка роля

  • Йордан Ръсин за Глигор в „Нова Библия“, Програма „Ноев ковчег“ по Йордан Радичков, реж. Иван Добчев, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща женска роля

  • Весела Бабинова за Поп-фолк певица в „Поп – фолк хроники: Бели птици и куршуми“ – вербатим спектакъл, режисьор и драматург Неда Соколовска, Малък градски театър „Зад канала“

Режисура

  • Иван Пантелеев за „Neoдачници“ от Максим Горки, Народен театър „Иван Вазов“

Сценография

  • Никола Тороманов за „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, Народен театър „Иван Вазов“

Майсторско техническо осъществяване

  • „Опит за летене“ от Йордан Радичков, реж. Стоян Радев, Народен театър „Иван Вазов“

пълен списък с всички категории – в сайта на САБ.