Gawker още преди време споделиха, че срещат затруднения в управлението на коментарите и обмислят начини да се справят с тях и да увеличат качеството на оставените коментари. Това при тях се случва за пореден път.
Системите за коментари са счупени и имат нужда от фундаментално преосмисляне. Особено за сайтовете, в които има много съдържание и то генерира купища коментари.
В голяма част от случаите коментарите са излишни или са спам и в най-голямата си част (ако ги има) не допринасят за развитието на статията или идеята (защото не са свързани с нея и не я променят. Ако го правят, това е много рядко). Ето защо коментарите тук са спрени. А начинът за справяне с тях е лесен – всеки може да коментира където му е удобно – в своя сайт/блог, в някоя социална медиа/мрежа… но не и тук.
Всъщност имам няколко идеи за това как коментарите и съдържанията могат да бъдат поправени, но на този етап не мога да разкрия повече информация. Не и докато не разпиша нещата изцяло и не изпробвам как се случва (и дали) това на практика. Но ако някой има интерес или е любопитен да експериментираме заедно, да не се срамува. 🙂
Още малко по темата за коментарите тук, в блога – да, коментарите все още са спрени за повечето публикации. Това не е лошо нещо и не, не прави блога повече пространство за монолог, както отбеляза Светла, не. Не и повече от преди. Блоговете винаги са били и ще продължат да са форма на монолог. Независимо дали с или без коментарите, публикуваното съдържание е монологът на автора, под който евентуално посетителите могат да оставят коментарите си за него. Дискусията не променя монолога, тя си е дискусия и в нещ се обсъждат темите от него, но интерактивността със съдържанието винаги е липсвала – то си остава непроменено (освен евентуално някоя дребна корекция). Коментарите в по-голямата част от случаите не взаимодействат със съдържанието, те взаимодействат с другите коментари. Това е фалшива интерактивност. Излишна. И независимо дали има или не коментари и възможност за оставяне на такива, съдържанието е нещото, което привлича посетители, нови читатели. Не коментарите.
Решението ми да спра коментарите тук е, както написах и преди, дълго обмисляно действие, което е в полза както за мен и за сайта ми, така и за коментиращите.
Спирането на коментарите се отразява добре на сайта и на мен, тъй като коментирането на други места довежда до увеличаване на аудиторията му и води нови посетители насам — така съдържанията достигат до по-широк кръг хора. За почти един месец посещаемостта на сайта е нарастнала значително, съдейки по статистиките. Не смея да твърдя, че това се дължи единствено и само на спирането на коментарите, но си мисля, че е фактор.
Постмодерирането и обгрижването на коментари е и времеемко. Въпреки че Disqus, като предпочитана от мен платформа за коментари, се справят отлично с това, времето на всички ни е ограничено и крайно недостатъчно. Доброто обслужване на коментари изисква следене и познаване на цялата дискусия, мненията на всички коментирали досега, за да може да се продължи дискусията адекватно. Отделно, че тя трябва да изглежда приветливо, за да се запази добрия имидж на сайта и доброто му приемане от потребители, които сега попадат на него.
Докато имаше функционалност за коментиране (и сега продължава да я има, но е скрита за случаите, когато (ако!) някои публикации позволяват коментиране), коментарите оставаха почти скрити, заровени най-отдолу, в дъното на страницата. Дотам рядко достигат читатели, които да им обърнат внимание и да се включат с мнението си в дискусията. Наблюденията ми от доста време в български блогове, а и в няколко чужди показват, че коментарите отдавна не са толкова полезни за читателите, а и в повечето случаи са дори ненужни. Те не са от полза и за самия автор, като подкрепа или оборване на тезата му. Коментар „много ми харесва, супер публикация!“ няма абсолютно никаква стойност. Нито за автора му, нито за автора на публикацията, нито за следващите читатели. Би имал такава, ако съдържаше защо е или не е супер, какво точно се харесва/не се харесва и по какъв начин написаното ще промени потребителя, който коментира. Това се случва изключително рядко.
От друга страна спирането на централизирано място за коментари позволява на читателите да обсъждат написаното не с останалите читатели на блога, а със социалните си кръгове – приятели, познати, последователи… Хората, с които евентуално споделят общи интереси. Във време на усилено социално присъствие и на „узряване на социалния граф“, споделянето на мнение по теми сред хората, които имат значение за потребителя, е по-важно и по-значимо за изграждане на авторитет от споделянето с непознати.
Да, около блоговете и чрез коментарите в тях може да се изгражда, развива и поддържа читателска общност, но пък и без коментари такава общност може да се поддържа на по-глобално ниво, макар и значително по-трудно.
Като някакъв експеримент и като опит за улеснение за зараждане на дискусия, някои публикации тук автоматично припознават споделяния в Google+ и позволяват обсъждането им там. Пример е публикацията за филма „Anonymous“ – под нея, отдолу на страницата, има автоматично припозната препратка към Google+, където желаещите могат да споделят мнение, впечатление, коментар, бележка. Защо Google+? Защото е по-отворена платформа, по-интересна като проект в развитие, по-предвидима… Ако измисля начин, по който това да се случва автоматично и с Facebook, но без да се показва тук кутия за коментари и самите коментари, вероятно ще добавя и него като възможност.
Разбира се това не ограничава коментирането само там; всеки който желае, може да коментира написаното тук където и както реши, където му е най-удобно да го направи. Било то онлайн или офлайн.
Във време на мъртвото вече блогване, моят блог е моята крепост, така че имам изключителното право да взема това решение.
Тази публикация е 693 подред в този блог. Тези публикации до момента са събрали 3945 коментара. На мен резултатът ми харесва, въпреки че несъмнено можеше да е и по-добре.
Тези числа спират да имат някакво значение от този момент насетне. Защото коментарите в този сайт изчезват. Под публикуваните съдържания няма да има формуляр за коментиране. Нито този на WordPress (платформата, която задвижва сайта), нито Disqus, които използвах много добре в продължение на много време, нито коментари от Facebook, нито коя да е друга съществуваща или нова платформа.
Е, възможно е да има някои изключения, в които някоя публикация да разрешава или да приканва за оставянето на коментари и мнения, но това ще е по-скоро изключение, отколкото правило. Отделно, че ще е изрично посочено.
Защо спирам коментарите? Решението не е моментно, а дълго време си мислех и обсъждах с колеги за ползите и негативите от събирането на коментари. Везната наклони към премахването им.
Това е моят сайт и в него няма да има коментари към нещата, (за) които пиша. Но ако наистина имате какво да кажете по някоя тема – чувствайте се свободни да го направите – в своя блог, в някоя социална мрежа – където ви е удобно и комфортно. Не приемайте това ми решение като цензура, дори напротив – като провокация да коментирате още повече, като по този начин гласът ви да се чува още по-надалеч. Така коментарът ви, мнението ви, ще достигне отвъд този блог и неговите читатели – ще достигне до вашата аудитория, вашите приятели, на мястото, където ще го публикувате. 🙂
Никой не чете коментарите под публикации в блогове (а под новинарските статии – само за откриване на бисери). Коментарите са един от първите компоненти, които се появиха, за да направят уеб по-социален. Около 12 години по-късно приемаме за даденост наличието на формуляр за коментиране. „Така гласът ни се чува!“ Глупости! Ако наистина искате гласът ви да се чува, направете си сайт, блог, добро присъствие в социална среда – тогава само ще се чува. Правото за коментиране не означава, че някой чува гласа ви – напротив, не го прави! Гласът ви просто отива на същото място, където отива и гласът на всички други, които са решили да коментират преди това – в таблица от базата данни, където да прашасва, създавайки ви усещането, че „имате глас“. Нямате!
Системата за коментари (текущо Disqus), публикува коментарите веднага, без предварително модериране. Част от коментарите, обаче, скоро след публикуването им, заминават в небитието, изпратени там поради следните причини:
Спам: никак не съм толерантен към спама и го премахвам веднага щом го забележа. Това се отнася най-вече за коментари, които не допълват дискусията и/или публикацията, а са оставени с цел да се посочи някакъв адрес на сайт.
Анонимност: нямам нищо против анонимните коментари, доколкото системата ги позволява, стига да са наистина добре издържани, написани грамотно и да допълват публикацията и/или дискусията. Не толерирам, обаче, анонимни коментари, които съдържат лош и груб език, насаждат някакви омрази, нетърпимости и пр.
Шльокавица: трудно се чете, а и практиката показва, че онези, които наистина имат какво да кажат, за да обогатят публикацията и/или дискусията, знаят как (дори при липса на инсталирана кирилица на компютъра) да преобразуват текста си в четим текст на български.
Не е по темата: Ако оставеният коментар не е по обсъжданата тема, а се отнася до съвсем различно нещо, вероятността да бъде премахнат е изключително голяма, за да не довежда до объркване на посетителите на блога.
We use cookies on our website to give you the most relevant experience by remembering your preferences and repeat visits. By clicking “Accept”, you consent to the use of ALL the cookies.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. These cookies ensure basic functionalities and security features of the website, anonymously.
Cookie
Duration
Description
cookielawinfo-checbox-analytics
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Analytics".
cookielawinfo-checbox-functional
11 months
The cookie is set by GDPR cookie consent to record the user consent for the cookies in the category "Functional".
cookielawinfo-checbox-others
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Other.
cookielawinfo-checkbox-necessary
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookies is used to store the user consent for the cookies in the category "Necessary".
cookielawinfo-checkbox-performance
11 months
This cookie is set by GDPR Cookie Consent plugin. The cookie is used to store the user consent for the cookies in the category "Performance".
viewed_cookie_policy
11 months
The cookie is set by the GDPR Cookie Consent plugin and is used to store whether or not user has consented to the use of cookies. It does not store any personal data.
Functional cookies help to perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collect feedbacks, and other third-party features.
Performance cookies are used to understand and analyze the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.
Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.
Advertisement cookies are used to provide visitors with relevant ads and marketing campaigns. These cookies track visitors across websites and collect information to provide customized ads.