Още малко по темата за коментарите тук, в блога – да, коментарите все още са спрени за повечето публикации. Това не е лошо нещо и не, не прави блога повече пространство за монолог, както отбеляза Светла, не. Не и повече от преди. Блоговете винаги са били и ще продължат да са форма на монолог. Независимо дали с или без коментарите, публикуваното съдържание е монологът на автора, под който евентуално посетителите могат да оставят коментарите си за него. Дискусията не променя монолога, тя си е дискусия и в нещ се обсъждат темите от него, но интерактивността със съдържанието винаги е липсвала – то си остава непроменено (освен евентуално някоя дребна корекция). Коментарите в по-голямата част от случаите не взаимодействат със съдържанието, те взаимодействат с другите коментари. Това е фалшива интерактивност. Излишна. И независимо дали има или не коментари и възможност за оставяне на такива, съдържанието е нещото, което привлича посетители, нови читатели. Не коментарите.
Решението ми да спра коментарите тук е, както написах и преди, дълго обмисляно действие, което е в полза както за мен и за сайта ми, така и за коментиращите.
Спирането на коментарите се отразява добре на сайта и на мен, тъй като коментирането на други места довежда до увеличаване на аудиторията му и води нови посетители насам — така съдържанията достигат до по-широк кръг хора. За почти един месец посещаемостта на сайта е нарастнала значително, съдейки по статистиките. Не смея да твърдя, че това се дължи единствено и само на спирането на коментарите, но си мисля, че е фактор.
Постмодерирането и обгрижването на коментари е и времеемко. Въпреки че Disqus, като предпочитана от мен платформа за коментари, се справят отлично с това, времето на всички ни е ограничено и крайно недостатъчно. Доброто обслужване на коментари изисква следене и познаване на цялата дискусия, мненията на всички коментирали досега, за да може да се продължи дискусията адекватно. Отделно, че тя трябва да изглежда приветливо, за да се запази добрия имидж на сайта и доброто му приемане от потребители, които сега попадат на него.
Докато имаше функционалност за коментиране (и сега продължава да я има, но е скрита за случаите, когато (ако!) някои публикации позволяват коментиране), коментарите оставаха почти скрити, заровени най-отдолу, в дъното на страницата. Дотам рядко достигат читатели, които да им обърнат внимание и да се включат с мнението си в дискусията. Наблюденията ми от доста време в български блогове, а и в няколко чужди показват, че коментарите отдавна не са толкова полезни за читателите, а и в повечето случаи са дори ненужни. Те не са от полза и за самия автор, като подкрепа или оборване на тезата му. Коментар „много ми харесва, супер публикация!“ няма абсолютно никаква стойност. Нито за автора му, нито за автора на публикацията, нито за следващите читатели. Би имал такава, ако съдържаше защо е или не е супер, какво точно се харесва/не се харесва и по какъв начин написаното ще промени потребителя, който коментира. Това се случва изключително рядко.
От друга страна спирането на централизирано място за коментари позволява на читателите да обсъждат написаното не с останалите читатели на блога, а със социалните си кръгове – приятели, познати, последователи… Хората, с които евентуално споделят общи интереси. Във време на усилено социално присъствие и на „узряване на социалния граф“, споделянето на мнение по теми сред хората, които имат значение за потребителя, е по-важно и по-значимо за изграждане на авторитет от споделянето с непознати.
Да, около блоговете и чрез коментарите в тях може да се изгражда, развива и поддържа читателска общност, но пък и без коментари такава общност може да се поддържа на по-глобално ниво, макар и значително по-трудно.
Като някакъв експеримент и като опит за улеснение за зараждане на дискусия, някои публикации тук автоматично припознават споделяния в Google+ и позволяват обсъждането им там. Пример е публикацията за филма „Anonymous“ – под нея, отдолу на страницата, има автоматично припозната препратка към Google+, където желаещите могат да споделят мнение, впечатление, коментар, бележка. Защо Google+? Защото е по-отворена платформа, по-интересна като проект в развитие, по-предвидима… Ако измисля начин, по който това да се случва автоматично и с Facebook, но без да се показва тук кутия за коментари и самите коментари, вероятно ще добавя и него като възможност.
Разбира се това не ограничава коментирането само там; всеки който желае, може да коментира написаното тук където и както реши, където му е най-удобно да го направи. Било то онлайн или офлайн.
Във време на мъртвото вече блогване, моят блог е моята крепост, така че имам изключителното право да взема това решение.
