Сцена на кръстопът – издание 21. Пътят?!

Театралният маратон, наречен Сцена на кръстопът, тази година е от 10 до 23 септември. Започва за 21-ви път, колкото издания е имал фестивалът… или Фестивалът, както се опитват да натякват организаторите. Тази година темата е Театъра – Пътят, но като гледам програмата – не е път, а някаква стълба на Пенроуз, може би… Опитах се да открия път сред заглавията и тяхната подредба по дати. Опитах се да открия началото, като отправна точка със заглавието за откриване на фестивала и края – в това за закриване. Опитах се и не успях. Вероятно защото такова нещо не съществува изначало като замисъл. Темата е просто пришита към заглавия, по един или друг начин, по една или друга причина, поканени (или доведени) да участват на форума.

Според книжката, която е отпечатана с програмата на фестивала, криейтивът Елин Рахнев е написал, че „театърът е път – паметен“. Само че аз няма да сложа препратки към официални източници на фестивала, защото самият той е безпаметен – след няколко дни сайтът ще изчезне и ще бъде заменен с едно голямо Offline. До догодина, когато тазгодишната програма ще бъде заличена. Така, както миналогодишното, 20-то юбилейно издание, отстъпи място на тазгодишното.

Моят път тази година е различен от този на организаторите. Избрах да не започна с това, което те са посочили като Откриване. Избрах за старт 11 септември – „Последното изкушение“ от Никос Казандзакис, постановка на Народен театър „Иван Вазов“.

Втората ми спирка по пътя е „Веселите уиндзорки“ на The Festival Players от Великобритания. Датата е 12 септември. След миналогодишния им „Хамлет“, просто нямаше как да не са в списъка ми със задължителни заглавия. Пиесата е малко позната, рядко поставяна, и именно това я прави привлекателна. Не ми се мисли колко часове по Шекспирово слово са били необходими за да се случи това представление…

Категоричен избор е и 13 септември – „Цимбелин“. Гледал съм няколко постановки на Лилия Абаджиева и харесвам различния ѝ почерк. Пък и Стоян Радев – него няма как да го пропусна!

На 14 септември избрах „Саломе“, защото харесвам театъра на Диана Добрева и ми е интересно да я гледам и като актриса.

Колебаех се дали да гледам „Госпожица Юлия“ на театъра в Бургас, но в крайна сметка се отказах. Така 15 септември е ден за пауза.

Следва „Еквус“ – датата е 16 септември, а на 17 септември изборът ми се спря на „Разговори с мама“. Първото го избрах, защото заглавието беше отличено с награда Аскеер 2017 за Най-добро представление, както и защото ми е интересен погледът на Стайко Мурджев. За второто заглавие си купих билети заради Меглена Караламбова – носител на Аскеер 2017 за Главна женска роля именно заради това представление.

С това смятам да приключа, намирам го за любопитен финал. Защо не избрах и още? Защото не открих причина – нито организаторите се погрижиха да рекламират спектаклите поотделно и по начин, който да провокира интерес и желание за гледане, нито пък театрите се погрижиха за това постановките им да получат необходимото внимание.

Дали изборът ми е правилен – ще видим, след като изгледам всички представления. За всички имам големи очаквания, искам да ме преведат по път, който сам съм начертал за себе си – надявам се, че няма да ме заведат в задънена улица…