Колкото е познат на всички Елин Пелин, толкова разказът му “Изпусната дума” е непопулярен и неизвестен. Препоръчвам ви да му отделите няколко минути и да го прочетете, съвсем кратък е.
Същият този разказ стои в основата на филма “Изпуснати думи”. Не съм особен почитател на киното, особено на българското – последният български филм, който гледах, беше “Гераците” (можете да видите датата кога е било това). И, не, не съм гледал никой от комерсиалните родни филми, избълвани в последно време.
Обаче изгледах “Изпуснати думи”.
Изгледах го у дома, на компютъра, защото нямаше как да ида на премиерата в София. Но го изгледах съвсем легално – след официалната премиера филмът беше качен като торент файл за свободно изтегляне и гледане, като партньорство между режисьора и изпълнителен продуцент Радослав Гизгинджиев и zamunda.net. Можете да го изтеглите и вие, от този адрес или HDTV – от този.
На няколко места прочетох, че филмът е само по мотиви на разказа. Това не е съвсем така; историята от разказа е вмъкната в друг разказ, по начин, подобен на структурата на Хиляда и една нощ1. Вероятно това не е най-точното сравнение, но е първото, което ми хрумна.
И макар вложения в разказа разказ, всъщност филмът е кратък – едва 25 минути. Точно толкова, колкото да разкаже и покаже всичко, което е необходимо. Дори, по мое мнение, малко повече. Ако се поровите, ще откриете следното резюме:
Сивото ежедневие на отегчен доктор е разрушено от Надежда. Той не си спомня за нея, но думите, които той ѝ е казал, са спасили душата й. Докторът е провокиран да съживи една вълшебна приказка, да промени края ѝ или да остане завинаги в нея.
[pull]”В този свят… случайността е само прикритото лице на Бог, а любовта е неговото присъствие… затова трябва да обичаме, за да бъдем спасени…”[/pull]Филмът ми допадна. Вероятно го изгледах в подходящия момент, макар и да подходих към него недоверчиво. Понеже познавам Жоро (работили сме заедно в театъра), а с Койна сме и приятели във Facebook, знаех отрано за филма, имах възможност да изгледам няколко трейлъра, да видя снимки, да чакам с интерес да се покаже, за да видя крайния продут. Не това е причината да харесам филма. Койна е страхотно попадение за ролята на Надежда – изражението на лицето ѝ винаги ми се е струвало някак меланхолично, тъжно (дори когато е весела). Може би възрастта на Георги Вачев ми беше малък проблем в началото – вероятно си представях неговия персонаж малко по-възрастен или проблемът идва оттам, че го познавам и знам възрастта му. Това не намали или попречи на удоволствието ми, никак дори, просто в началото ми беше странно, затова го споменавам.
Интересно решение, което ми хареса, е филмът да е низ от изпуснати думи – набляга се основно на паузите между тях и не(из)казаните неща – получило се е по-ефектно, и по-логично, някак. Наблегнато е, и си личи, на операторското майсторство (Момчил Александров и Георги Маринов), на действието и музиката (SOUNDESIGN).
Изгледайте го, филмът е кратък (25 мин!), малък, леко тъжен, но в същото време интересен и провокиращ. Определено е сигнал, че има надежда (“Здравей, казвам се Надежда!”) за българското кино. Ето отново препратките, от които можете да си свалите и изгледате филма: стандартна версия или HDTV.
Подсказка: Докторът работи в Етнографския музей, а на финала действието се развива под него, в основата на Хисар капия. 🙂